За днешните проблеми и характеристики на анархизма

>тема с продължение<

Конфликти и отношение към опасните държавни проекти (например ядрени)

Народът е свикнал да се доверява напълно на правителството при решаването на сложни въпроси и затова опасните проекти на доминиращите класи рядко провокират конфликти и отхвърлянето им. Това е така, защото повечето хора са некомпетентни по тези въпроси. Те са по-засегнати от проекти, които удрят по джоба им или вредят на техните интереси, какъвто е случаят с плановете за сградостроителство върху обществени площи или строежът на екологично вредни предприятия и фабрики.
Хората по принцип приемат ядрената енергия спокойно, защото разбират, че нямаме (като в Европа) толкова пари за зелена енергетика в страната. За да се разбере това, трябва да се знае, че цялата икономика на огромна Русия е колкото икономиката на Испания по време на финансовата криза. В допълнение към суровинния характер на икономиката, се прибавя и фактът, че капиталистите и чиновниците изнасят откраднатите капитали в чужбина – в офшорки. Затова всички екологични протести са свързани най-вече със строителството на вредни за местната екология предприятия (например заводи за изгаряне на боклука).

Как се посрещат днешните репресии по отношение на бедните (мигранти, безработни, бездомни, изключени от обществото)?

Най-потиснати са работниците мигранти, главно от Средна Азия. Те вършат по-голямата част от черната работа и не протестират, защото или работят нелегално, или разрешителното им за работа лесно може да бъде отнето. Също така повечето от тях не смятат да останат – искат да спечелят малко пари и да се завърнат у дома. Към изключените от обществото слоеве (бездомни, бедни, мигранти) полицията и чиновниците винаги са били предубедени. Всъщност те никога не са ги считали за пълноценни хора. Непрекъснато проверяват документите и регистрацията им, гонят бездомните в покрайнините, а на бедните, които са неспособни да плащат сметките, спират тока и водата. Полицията е жестока и по отношение на дребните улични търговци, които продават продукти от градината си или други стоки, бият ги и изземват „стоката“ им. С презрение към изключените се отнасят не само ченгетата и богаташите, но и народът. Гарантиран им е боят по улиците, голям е шансът да отидат в затворите и лагерите за нарушаване на заповеди и закони или дори без да ги нарушават. Обществено презрение и изолация очаква такива хора за тяхната „неадекватност“ и изоставане от успелите в живота слоеве. Накратко, репресия срещу изключените от обществото е изискването на властта от тях да имат определено ниво и стандарт, без да имат равни възможности с останалите.

Присъствието на анархистите и намесата им в други социални проблеми, причинени от държавата

Преди пенсионната реформа от 2018 г. народът смяташе, че анархистите, като всички други опозиционни групи, са или луди, или са подкупени шпиони от западните страни, чиято задача е да провокират Оранжева революция (като в Украйна през 2014 г.) в Русия. Разбира се, всичко това се внушаваше активно на хората чрез телевизията и църквата. Анархистите постоянно и активно помагаха и участваха във всички местни социални протести, но това не помагаше за разпространението на идеите им. В най-добрия случай анархизмът будеше интерес у малка част от младежта, но когато се опитваха да запознаят по-възрастните хора с идеите си, те ги наричаха утописти, лишени от реализъм, но им благодариха за помощта в техните протести.
Ако през 2012 г., по време на масовите протести анархистите изваждаха по няколкостотин привърженици на улицата и хиляди хора им съчувстваха и се сближаваха с анархистите, то сега те изостават в опашката на дневния ред на протестите. Вероятно вече не изглеждаме като новатори, защото самите протестиращи сега видимо са се „анархизирали“. Идеите за пряка демокрация, за местни референдуми, за зловредността на бюрокрацията, за недоверието към партиите, охранителните структури и конфронтацията с насилието на властта станаха популярни и продължават да набират сила. Промениха се и средствата за комуникация. Преди това анархистическите блокове се открояваха видимо от общия фон и това само по себе си привличаше хората. Човек би могъл да се запознае, да вземе литература и да се абонира за материалите в интернет. Сега комуникациите се насочиха към публиката в интернет. В тази област обаче губим много: анархистите нямат своя журналистика, нямат качествени новинарски канали и нямат интересни блогъри. Без този вид пропаганда е невъзможно да вървим напред. Не забравяйте и това, че от 2018 г. анархистите се превърнаха в мишена за ФСБ, публичните методи на борба станаха изключително опасни, хората се страхуват дори да отидат на една демонстрация под черния флаг. Репресиите работят, за нас те не са абстракция!
Като правило анархистите се появяваха и се намесваха в протестите, за които тръбяха медиите, с една дума, те търсеха резонанс. Никой обаче не се опита да анализира независимо ситуацията и да инициира конфликти. Имаше една група, която се занимаваше успешно с противодействие на насилственото изземване на квартири и неплащането на заплатите, но след няколко години тяхната дейност замря. Има такъв стар проблем, когато потиснатите разглеждат анархистите като безплатни помощници, които ще решат проблемите им, а колкото до идеологията – не ги интересува.
Имаше и радикални акции от страна на бунтари анархисти, които атакуваха обекти и имоти на властта и капиталистите, без да се свързват с резонансни събития или улични протести на гражданите. Трудно е да се установи доколко това имаше ефект върху съзнанието на хората. Независимо от това, анархистите със своя принос, като се започне от листовките и демонстрациите и се завърши с палежите или взривовете, отбелязваха присъствието си във всички проблемни точки. Тази активна намеса на анархистите беше характерна за движението до 2014 г., след което всичко рязко отшумя.
Изключение представляваше атаката на Михаил Жлобицки (31.10.2018 г.), но тя не беше проведена в контекста на социалната борба, а против мащабните репресии срещу анархистическото движение. Може да изглежда странно, че жандармите нападнаха анархистите, иска ни се интуитивно да намерим сериозна рационална причина – например успехът на движението в социалната борба. Нищо такова обаче нямаше, движението беше просто в упадък и напълно не се забелязваше от обществото. Причината се крие в сегашното състояние на руската държава. Путин води страната по пътя на засилване на авторитаризма и такъв режим е немислим без външни и вътрешни врагове. Вещици-„екстремисти“ бяха нужни за кладите и покрай анархистите бяха репресирани редица радикални леви и десни проекти, до голяма степен насърчавани от спецслужбите.
Репресиите и особено атаката на Михаил Жлобицки станаха широко известни, анархистите придобиха образа на радикални нелегални или невинни жертви на репресиите. Това обаче се възприемаше по-скоро в контекста на борбата срещу режима на Путин. Трудно е да се прецени доколко анархистите са повлияли на обществото. През месеците на конфронтация с властта обаче скептицизмът по отношение на държавната система несъмнено нарасна до безпрецедентни размери и търсенето на демократизация далеч надхвърли либералните доктрини. Възможно е основното послание на анархистите да е проникнало в народното съзнание, без да е обвързано с идейната принадлежност. Това се потвърждава от факта, че либералните партии не са станали по-популярни и като цяло доверие в политическите сили няма. Едновременно с това бързо нарасна популярността на либертарианците сред младите. Те успяха да изградят ефективни комуникации (например популярни видео блогове) и съдейки по коментарите на публиката, много хора, макар и да са потенциални анархисти, стигнаха до тях поради тяхната достъпност.
Днес, както никога досега, на обществото липсва импулса на анархистите между 2009 и 2013 г. Трябва само да се научим да действаме в условията на информационното общество и на репресиите. •

(следва)


print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *