Истинската новогодишна реч на президента

Скъпи сънародници!

Отправям към вас историческо и много силно приветствие! Внимавайте! Личи си, че не е писано от други, а е минало през сърцето и ума ми, няма нищо общо с рутинните шаблони! Това мое слово е мъдро и осмислено послание към българските граждани – много от които залагат на прости и лесни решения, когато си избират политици, което е първата им грешка, че изобщо избират. Но това се иска от тях, от вас де.

За последен път ви занимавам с брътвежите си в качеството на ваш действащ президент, но ще си остана президент, защото президент е като глупак – до живот. ВЕРВАЙТЕ МИ, защото съм най-достойният и светя с вдъхновяваща светлина.

И така… ето, донесоха ми най-после листчето…

Заедно с най-близките си посрещаме новата 2017-та. Вие – с надежда, която да храните, поне не иска много пари, каквито повечето от вас ще имате все по-малко, и тревога – имате за какво да се тревожите. За мен не се тревожете – уредил съм се, а и никога не ми е пукало за вас, само си приказвам.

Световните елити, с мой скромен принос, ви вкараха в извънредна нестабилност и рекорден брой кризи. Светът изгуби своя баланс, в момента инсталираме нов устойчив световен ред, а това ще отнеме време. Историята забърза своя ход, пише се пред очите ви. Кой би предположил, че граници в Европа ще се местят със сила, както едно време? Браво! Това е тя, неумиращата ТРАДИЦИЯ!

Кой би предположил, че вълна от бежанци и мигранти ще залее Европа, след като престъпни организации като Световната банка, Международния валутен фонд, НАТО и други го уредиха?

Големият въпрос днес е кой пише историята – официалното прогресивно човечество, символ на предприемачество, иновации и хуманизъм, или тия, дето пак официално сме обявили за ретроградни сили и популисти, въоръжени с идеологии и похвати от миналото. Не се хабете да се чудите. Който и да я пише, това НЕ СТЕ ВИЕ. Пишем я НИЕ. Вие само четете, козирувайте и изпълнявайте.

Продължаваме с радостна вест – ръцете горе! всички заедно! – НА ПЪРВИ ЯНУАРИ ЩЕ ОТБЕЛЕЖИМ 10 ГОДИНИ от присъединяването на България към Европейския съюз! Безспорно историческо постижение по пътя на осъществяване на националния идеал, дефиниран от Апостола на свободата „Да бъдем равни с другите Европейски народи“ – равни по заплати? Е, да не прекаляваме, защото ДНЕС България е коренно различна спрямо мизерията, с която започнахме своя европейски път. От тогава до сега тази мизерия СЕ УТРОИ. Печалбите на спонсорите на лобистите от политическата класа обаче се умножиха МНОГОКРАТНО, а това е повод за национална гордост. Отбелязваме ръст на загиналите в ПТП, на обезлюдяването поради биологични причини и вследствие на безупречното функциониране на инфраструктурата „Терминал ДВЕ“.

Никога досега ДЕСЕТТЕ ПРОЦЕНТА богати и безочливи българи не са били толкова свободни от наказателна отговорност и интегрирани в копанята безплатни за тях закуска, обед и вечеря на демократична Европа. Трябва да продължим със същото! България на силните с бухалка! В Европейския съюз на бюрократите! Да стартираме нови проекти за източване и да гледаме напред, а не назад – битият-бит, съзнателният-съзнателен… Копнежът по минало величие или желанието за силната ръка на лидер, който ще ни донесе просперитет, са решението! То ни гарантира справедливост, така както ние я разбираме, и правила за всички, с известни изключения. Решението е в съзнателните усилия на всеки един от нас да подобрява и надгражда, а не да разваля рахатлъка на мутро-бизнес-политическата класа. С усилие и посветен труд от всеки, с любов към институциите и уважение към работодателя, с върховенство на прокуратурата, националния идеал „за чиста и свята Република“ да остане мираж, както досега. Накратко, стойте си в кошарата.

Днес България е надежден съучастник в безобразията на НАТО, школуван лакей на тарторите на Европейския съюз, дашен съсед и аверче с всички в региона – на Турция връщаме гюленисти, от Сърбия прибираме незаконни мигранти. Нашата визия е за историческата трансформация на България до нейното окончателно подчинение на интересите на Великите сили. През изминалата година получихме голямо международно признание за безгръбначната си външна политика, която водим. Посрещнахме военни и всякакъв друг сорт високопоставени престъпници, които оглавяват десет държави-членки от Европейския съюз, които ни посочиха какво е бъдещето на Балканите и Европа. Имахме изключително успешно отбиване на номера относно свързаността, сигурността и намиране на общо решение на миграционната криза – не ме питайте какво точно значи това, защото не знам, но звучи много яко като за основни приоритети на Балканите.

България приключи успешно и своето председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа; моля, не се сещайте за Ботев, за беля роден на 6 януари, който е казал, че „всяко правителство“, СИРЕЧ комитет министри, „е заговор срещу свободата на човечеството“. Това е език на омразата и ретрограден похват от миналото, новите учебни програми по литература ще поправят грешката.

Никога досега България не е въртяла толкова много далавери с Балканите и Европейския съюз, никога досега броят на туристите не е бил толкова голям – те раздвижиха икономиката, изпивайки морета твърд алкохол, внасяйки и изнасяйки богата гама венерически заболявания. Никога досега толкова много държавна и правителствена сган не е посещавала страната ни в рамките на една година – и никой от тях не бе гръмнат като руския посланик в Турция, тю да му се не види.

Никога досега не сме били толкова вързани със свински опашки, подредени според брюкселските стандарти за кривите краставици, с обща перспектива и общ хоризонт за развитие на демократичния грим на олигархичния режим.

Осъзнаваме, че кризите, независимо дали е миграция, тероризъм, финансова или друга, са дирижиран от баш големците хаос. Само заедно можем да се уплашим толкова, че да гарантираме своята сигурност с отказ от някакви си отживелици като граждански права. Само заедно можем да си повярваме на чудото „енергийна независимост“. Само заедно представляваме пазар, достатъчно голям за стратегически разбойници и фабрики на бъдещето, в които, докато не бъдат изцяло роботизирани, ще бачкате за жълти стотинки. Само заедно можем да бъдем фактор на глобалната сцена, удобни за всеки, който ни пожелае в орален и анален смисъл. Затова всеки, който тръгне да изолира България в тясно националните граници и работи за слаб и разделен Европейски съюз или позиционира България като нестабилен, пасивен и проблемен чеп в периферията на съюза, той работи за постигането на националния идеал по своя си начин, като осъществява активно мероприятие, на фона на което НИЕ да ви се сторим „по-малкото зло“. Та нека вървим по избрания от препарираните будители и добре редактираните възрожденци път към Европа достойно, с високо вирнат задник и обичайно преклонена тиквичка.

Скъпи и не чак толкова скъпи сънародници,

Щастието и демокрацията не са крайна спирка. Крайната спирка е Орландовци – ако имате законно придобито гробно място. Те са начин на пътуване – едните седят във вагона, другите теглят като волове. Човешките права и свободи не се инсталират, те се спазаряват. Върховенството на правото се отстоява ежедневно и от всеки с униформа. Залисваме се по силни лидери и популисти – правилно. Силата обаче е нетрайна, докато мъдростта на примирението и добрината да прощаваме на потисниците си са непреходни – само така обновяваме тази нетрайна сила. Добре е да дадем път на политиците с гъвкав морал и творчески подход към понятието „достойнство“, които отстояват принципни лобистки позиции и общочовешки ценни книжа. Относно доходи и инфраструктура, нека се почувстваме като европейци, което ще постигнем с медитация и самовнушение, но и да действаме като европейци, като подкрепим и спазим европейските инструкции що е мир с извънредни полицейски пълномощия, окастрени човешки права и свободи, върховенство на юристите. Да добавим стойност, като помогнем на нашето европейско семейство, което днес е в планирано предизвикана беда. Кризите са факт, без тях няма капитализъм, но е факт също така, че нашите доходи и просперитет зависят от това, какво (?) произвеждаме, колко и според кой учебник сме образовани и умеем да се подмажем на началника; зависят от доброто име и репутация на България като място с евтина пиячка и лесни курви, зависят от образа на българите – горд народ, за една забележка за клаксона пребиваме на място. В светлината на предстоящото българско председателство на Европейския съюз трябва да покажем на Европа и света най-доброто от България – тоест пак ракийката, салатката, сервилността, бързите свирки за по пет лева в подлезите на Централна гара (отчетено като успех на РОМСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ).

Скъпи мой данъчноносен и електоралнодаен матрял,

Коледните и новогодишните празници са време всеки от нас да се обръща към детските си мечти, СИРЕЧ да се вдетини и бъде лесен шаран за баламосване и сготвяне на Никулден! Топлината на домашния уют, осигурена от Топлофикация АД, и обичта на близките, особено ако те са на гурбет и пращат колети, ни изпълнят с вяра да вървим напред право към пропастта, но с отворени сърца и чувство за житейска мисия – а тя е да дадем всичко на държавата и нищо да не получим в замяна. Да възродим и укрепим любовта в душите си и съхраним желанието си за справедливост, защото с голо желание ще си останете. Нека не пестим усилия за мир между хората, продавайки продукцията на оръжейната ни промишленост на страдащия от конфликти и неправда днешен свят. Да загърбим езика на омразата, като говорим политкоректно, така че сами да не разбираме какво сме изтърсили, и да дадем път на разбирателството, което да се превърне в здрав интернетски мост към децата ни, за да живеят в хармония някъде в чужбина.

Като добри и отговорни хора, искаме в нашето общество състраданието, съчувствието, вярата в доброто да се множат – а проявите на обичайното нехайство и простотия ни изпълват с увереност, че ще се случат нови трагедии, подобни на Хитрино, за да блеснем със съпричастност и пратим благотворителни SMS-и с включено ДДС.

Ние българите сме народ с древна и митично славна история, която всеки път пишем отново, според изискванията на настоящето. Посрещаме и битките, след които остават орди вдовици и сираци, и празниците, през които гледаме да преядем и препием, заедно през вековете. Заедно сме и днес в новогодишната нощ, зяпнали тъпо телевизора, уверено втренчени напред към по-доброто бъдеще, което се налага да надробим с ковашки чук, за да става за преглъщане.

Нека Новата година донесе на всички българи, където и да са те по света, здраве – инак попадат в месомелачката на здравеопазването ни, мир – дето си мяза на необявена гражданска война, надежда – в качество на домашен любимец и благоденствие – то е само за напористите, за хората с връзки, sorry, but торбата с подаръците не е без дъно като осигурителната каса я!

Честит утрешен махмурлук!

Вашият най-стойностен, исторически и просто великолепен ПРЕЗИДЕНТ – Росен ПЛЕВНЕЛИЕВ.

Мерси.