ТРОЦКИ ЗА ПРУДОН

Откъс от финала на автобиографията „Моят живот“ на Лев Троцки

По своите възгледи, характер, светоглед Прудон – този Робинзон Крузо на социализма – ми е чужд. Но у Прудон има борбена натура, духовна безкористност, способност да изпитва презрение към официалното обществено мнение и накрая – у него не стихва пламъкът на всестранната любознателност. Това му позволява да се извиси над личния живот с неговите възходи и падения, а и над цялата съвременна нему действителност.
На 28 април 1852 г. Прудон пише от затвора на свой приятел:

Движението несъмнено не е нито правилно, нито праволинейно, но тенденцията е постоянна. Това, което всяко поредно правителство прави в полза на революцията, става неотменно. Онова, което се опитват да правят срещу нея, изчезва яко дим. Наслаждавам се на това зрелище, разбирам всяка негова картина. Присъствам на тези промени в живота на света, сякаш съм получил за тях просветление свише. Онова, което потиска другите, все повече ме извисява, вдъхновява и укрепва. Какво искате – да виня съдбата, да оплаквам и проклинам хората? На съдбата се присмивам, а що се отнася до хората – те са твърде невежи и заблудени, за да могат да ме засегнат.
(Grasset, страница 149)

Независимо от известния привкус на църковна патетика, това са много хубави думи. Подписвам се под тях.

Леон Бронщайн (Троцки)