[136 години от обесването на Васил Левски] Предателите на Апостола

печат
Васил Левски
Васил Левски

На 19 февруари отбелязахме 136 години от геройската гибел на българския революционер Васил Иванов Кунчев – Левски. Животът и дейността на Апостола на свободата са до болка познати на всички читатели на вестник „Свободна мисъл“, затова не мисля да се спирам върху тях. Искам да засегна някои малко известни факти, свързани с предателства извършвани от различни хора, които за съжаление са съпътствали Левски почти през целия му живот като революционер. Спокойно още в началото на тази кратка статия мога да отбележа, че голяма част от тези предателства са извършени случайно или неволно и едва ли са се отразили особено на дейността на Левски. Не искам да се спирам на предателството на поп Кръстьо, както и за разкритията на Димитър Общи, които прави пред комисията в София. За тях българските исторически изследвания дават многобройна, макар и често противоречива информация. До ден днешен никой с точност не може да отговори на въпросите: „Наистина ли поп Кръстьо е предал Левски на турските власти?“ и „Какви са били истинските мотиви на Димитър Общи за извършените от него разкрития?“ Съществуват достатъчно факти и доказателства, които подържат множеството съществуващи мнения и отговори на тези въпроси.

Обвинението за първото предателство срещу Васил Левски е отправено от неговия най-близък съратник Христо Иванов – Големия. То е насочено срещу вуйчото на Апостола, архимандрит хаджи Василий. Според Големия става въпрос за завръщането през 1862 г. на Левски в родния му град от Първата българска легия в Белград. Хаджи Василий донася на османските власти, че неговият племенник е участник в легията на Раковски и се е движил в революционни чети, заради което Левски е арестуван в Карлово и изпратен в Пловдив. Поводът за предателството според хаджи Василий е, че Левски, докато е работил на ангария при него, му откраднал един кон.

С подкрепата на Найден Геров обаче след три месеца Апостола е освободен от затвора и започва работа като учител в близкото до Карлово с. Войнягово. Повече за предателството на Василий може да бъде намерено в книгата „Спомени“ на Христо Големия, София, 1984 г.

Следващото предателство е извършено от сестрата на близкия съратник на Левски от Карлово Станьо Ст. Табанлията – Гина. Гнусното деяние е извършено след най-обикновена семейна свада между брата и сестрата. Ето как Г. Гинин, близък и на двамата, описва случката: „Та никъде не се спря. Задъхана, уморена, тя се намери в конака и без отдих изрече предателството. Мюдюр Ефенди, моят брат Станьо е комита и то от най-големите. И не само това, той прибира у къщата си онзи, най-страшния за царщината комита! Ела, ефенди, и виж в къщи – книжа, пушки, патрони…“

Мюдюрът Томуркчи-кър ага веднага прави обиск на къщата. Станьо е арестуван а домът му е запечатан. Само благодарение на две негови съседки, които през нощта влизат през комина в дома му, укритата там архива на Левски е спасена. Повече за това предателство може бъде намерено в „Сборниче Васил Левски“, Пловдив, 1903 г.

Според две писма, едното написано от Иван х. Димитров до Левски, а другото – от Иван Драсов до Данаил Попов става ясно, че Левски е бил предаван още два пъти, докато е бил в Карлово. В първото писмо Ив х. Димитров споменава и името на предателя, някой си Ботьо Божанът. Повече за тези предателства има в книгите „Васил Левски. Документално наследство“, София, 1973 г., и „Васил Левски. Живот, дела, извори“ на Димитър Страшимиров, София, 1929 г.

Малко известен е фактът, че може би поради немарливост или все още явната неопитност на българските революционери, Левски става обект на предателство и от страна на самия Любен Каравелов. Каравелов за малко не става причина Дякона да бъде заловен след две малко наивни бележки, написани в издавания от него вестник „Свобода“. Първата е с дата 13 февруари 1871 г., в бр. 13, и в нея пише: „Г-ну В Л-му. в България. Ако ви попадне вестникът ни в ръцете и ако прочетете тия няколко реда, то ви молиме да прибързате и и да се видите с назе в Букурещ. Това вие трябва да направите за общо добро.“ Втората е в бр. 20 от декември 1871 г. и гласи: „Г-ну В. Л-ий в България. Гледайте да се видите с нази по-скоро.“ След тези дописки Данаил Попов пише писмо на Апостола, в което го предупреждава, че османските власти знаят за дописките и в много български градове са изпратени османски инспектори и български шпиони, които разполагат с подробно описание на външния вид и дрехите на Левски, както и че разполагат с негови фотографии.

През ноември-декември 1872 г. много сериозно предателство извършва сърбинът Джуро, който е шурей на секретаря на сръбското представителство в Румъния Васа Живанович. След Арабаконашкия обир и разкритията на Димитър Общи турските власти изпращат нота до васалното правителство във Влашко да им бъде предаден председателят на БРЦК в Букурещ, Любен Каравелов. Румънската полиция блокира печатницата му, но Каравелов успява да се измъкне и заминава за Белград. Съпругата му Наталия Каравелова изнася част от архивата и я укрива в дома на Васа Живанович. Неговият шурей Джуро обаче успява да се добере до нея и я продава за пари на турските шпиони в Букурещ. Поводът за това предателство са многобройните дългове, натрупани от Джуро на комар. Тази архива впоследствие е използвана от Извънредната комисия, заседаваща в София, начело с Али Саид паша, която осъжда Левски на смърт. Повече за тези предателства и разкрития има в сборника на анархиста д-р Параскев Стоянов „Материали за историята на град Ловеч“, София, 1934 г., както и в цитираната по-горе книга на Димитър Страшимиров.

Обвинение в предателство срещу Дякона отправя и Кръстьо Даскалов в свое писмо до Захари Стоянов през 1884 г. В него той споменава и името на предателя – габровчанинът Михаил Векилски. Според Даскалов предателството не се е осъществило, тъй като Левски не идва повторно в Габрово. Арестувани са обаче укривателите му Ганчо Кааведжията и Йонко Шекерджията.

През април 1872 г. е разкрит нов османски шпионин, изпратен по дирите на Левски в Сливенско. Действията му са навременно предотвратени от дейци на Русенския революционен комитет, които изпращат сведения за него в комитетите в Сливенско. Тези случаи са подробно описани в писмата на Д. Топалов до Сава Кършовски от 12 април 1872 г. и на К. Даскалов до З. Стоянов.

Последният случай на предателство, на който искам да се спра, са действията на български шпионин в село Гложене. В писмото си до Димитър Страшимиров от 12 октомври 1923 г. монахът Данаил от Гложене описва действията му така: „Да ви кажа, в село имаше шпионин, който предаваше каквото научи за комитета на турското правителство. Той подмами брата на Васил Йонков, та предаде документите на турското правителство и той ги даде на Мелизимина, който беше дошъл в селото по издирване на комитета. Името на турския шпионин премълчавам, защото, ако би да е нужен, ще ви го кажа по-после поименно.“ Аферата обаче приключва щастливо, тъй като кметът на селото, който е и член на местния революционен комитет, успява да напие и подкупи османския полицейски служител и двамата изгарят гложенската комитетска архива, в която е присъствало и името на Левски, и е имало доста поверителни сведения относно дейността му в този район.

В. Пенев

(8) коментара

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.