31 години от полските стачки от август 1980 г.

печат
Съвети на един революционер към полските работници (Полша пред своята Кървава неделя)

(Париж, 15 ноември 1980 г.) Повече от четири месеца полската работническа революция трасира път сред ада на диктатурата и чистилището на реформизма и опортюнизма. Стечението на редица вътрешни и международни фактори принуди полските власти да изберат против революцията тактика, аналогична на следваната от португалската буржоазия в задушаването на спонтанното революционно раздвижване на масите след сгромолясването на Салазаровата диктатура. Избирайки не картечниците и пряката кавалерийска атака на специалните полицейски части (за които казват, че са се изплашили от размаха на стачното движение през юли-август-септември, поради което се отказали да изпълнят ролята на палачи), политбюро на т. нар. ПОРП преследва днес същите цели както в 1956, 1970 и 1976 години: унищожение или опитомяване на работническото движение и съхранение на държавния капитализъм, на режима на диктатура и привилегии. Само средствата са променени. Този път, наред със заплахите с репресии и окупация, се водят „преговори“, придружени от безконечни спорове по третостепенни въпроси, юридически процедури и усуквания. Властта е щедра в обещанията си. Тя се пазари и прави опити да корумпира активистите на движението, да го инфилтрира с партийни агитатори и агенти на тайната полиция, да концентрира атаките си срещу най-радикалните елементи, за да бъдат те изолирани, след което ще последва безшумна полицейска разправа. Инсинуации, клевети, шантаж, деление на стачниците на „добри“, „честни“, „разумни“, „истински патриоти“, готови да сътрудничат с властите в трудните за „социалистическото отечество“ моменти, и на „тъмни авантюристи“, врагове на несъществуващия социализъм, „агенти на чужди сили“. Това са само част от оръжията, с които властта цели да предизвика изтощаването, умората и прогниването на работническото движение, а след това и погребението му. Въпреки небивалата дълбочина на революционната криза на полското общество, която ражда и засилва спонтанното движение на работническата класа, опасността от победа на новата тактика на ПОРП е налице. Историята изобилства с примери за подобен развой и изход от революционните кризи. Те превишават многократно броя на успелите революции.
И опасността идва не толкова от виртуозността на тази тактика от партията, за която тези маниери също са новост, колкото от грешките, колебливостта, компромисите, илюзорните надежди и доверчивостта спрямо „свои“ и чужди, които се проявяват вече в течение на четирите месеца на класова борба и революционна криза от едно движение и неговите деятели.
Вярно е че безгрешни са само тези, които не вършат нищо! Знаем, че не е лесно да се води борба срещу диктатурата, когато целият официален свят – от Кремъл до Белия дом, Ватикана, Бон, Париж и Лондон (дори „дисидентите“ от Белград и Букурещ и екс-културреволюционерите от Пекин) са за опитомяването и задушаването на движението. Техният класов инстинкт не ги лъже. Те знаят много добре кой е истинският им враг и страхът от него приглушава всичките националистически и интернационалистически противоречия и сметки между силните на деня.
Вярно е, че в такива условия е адски трудно да се бориш, но още по-вярно е, че не трябва да се губи нито минута ценно време!
Трябва да бъдем наясно. Както всичките останали велики сили на днешния свят, Църквата не иска промяна нито на интернационалното, нито на социалното статукво. Както всички други компоненти на днешната Метернихова политика на Кисинджър-Зоненфелд и марксическите склеротици от Кремъл с техните Хелзинкски, Мадридски и Виенски конгреси, Църквата иска светът – „най-добрият от всички възможни светове“ – да остане такъв какъвто е, изтръгвайки от него възможния максимум от привилегии и сигурност.
За католическата йерархия борбата на полската работническа класа е само инструмент за изтръгването на късове власт и богатства от полската диктатура. Цената, която тя ще заплати на Кесаря, за да получи „божието“, ще бъде колаборантството с властта и предателството спрямо работниците!
В Испания по време на гражданската война (1936 – 1939) кюретата стреляха с картечници срещу въстаналия пролетариат. Полските епископи нямат нито традициите на „Светата“ инквизиция, нито войнствеността на испанските йезуити. Затова тяхната тактика ще бъде по-близка до тази на Юда – те ще предадат народа с целувка!
Част от сегашното ръководство на полските синдикати „Солидарност“, следвайки съветите на католическата йерархия, върши престъпление срещу работническата класа. Разигравайки фарс на едночасови или 15-минутни „стачки“ и комедиите на парламентарни дуели с палачите, приемайки всеки път предложените от тях компромиси, това ръководство внася в работническата среда елементи на умора, колебание и нерешителност. Тази тактика може да доведе само до повторение на Кървавата неделя в Петербург от 1905 година, до поражение и разложение за още няколко години, особено ако масите позволят да бъдат поведени с голи ръце на кръстни шествия срещу полицейските участъци, казармите и партийните домове от полските внуци на руския поп Гапон! На тези „ръководители“ ще напомним съдбата на попа – той биде обесен! За такива престъпления възмездието не отминава!
Тогава, какво да се прави? С какво да се започне?
С унищожаване на всякакви колебания, с очистване на ключовите позиции, на стачните комитети, на националната синдикална комисия на „Солидарност“ от всички онези, които избират пътя на класовото сътрудничество с диктатурата и стоящата зад нея „съветска“ милитаристична машина. Радикално скъсване, на всяка цена!
Въпросът за задоволяване на икономическите искания на масите в обстановка на криза, не може да бъде решен, без да се посегне на привилегиите на държавно-капиталистическата класа, на издръжката на огромния военнополицейски апарат и на колониалната експлоатация от страна на русия империализъм! Затова, като първа стъпка – издигане на искания за премахване на всякакви привилегии, изравняване на всички заплати, работнически контрол над бюрократичните щатове във всяко предприятие, институт, учреждение и върху разпределението на бюджетите на всички нива; ревизия на всички договори с другите страни и на първо място със СССР, сключване на нови на базата на равенство между партньорите и пълна гласност на клаузите на тези договори с обществен контрол над изпълнението им.
Поставянето на тези искания, ако те не трябва да останат само паметник на фразьорството, трябва да бъде осъществено открито, легално с консолидиране на революционната синдикална организация във всяко предприятие, село, учебно заведение, институт или социална служба и нелегално – с инфилтрирането на армията и създаване във всяка нейна единица, както и във всяка фабрика и завод, мина, университет, село или квартал на бойни ядра на съпротивата.
Особено внимание трябва да се обърне на разработването на системата за конспиративни връзки между тези ядра, на тяхната тактика и стратегия, както и на неразривния им контакт с всички труженици и с живия живот.
Сред немаловажните „детайли“ във всеобщата подготовка на победата стои разработването на планове за действия, както и на списъци с мишените на революционните удари: полицейски участъци, казарми, партийни домове, без да се забравят адресите на частните жилища на партийните, военни и полицейски началства от всички нива. Доносниците и колаборационистите също не трябва да се отминават. Пипалата на предателството трябва да бъдат отсечени без церемонии и сантименталности!
Ние сме против зрелищния терор на групички от отчаяни полуинтелигенти, които днес ще запалят един магазин, за да изразят моралното си възмущение срещу „обществото на консуматорите“, утре ще отвлекат някой президент в оставка, а в други ден ще се разкаят или самоубият в затворническата си килия, за да протестират срещу нечовечността на класовия враг… Нашата цел трябва да бъде друга – генерализиране на терора! Всеобщ терор срещу цялата машинария на държавата! Терор системен, планиран, масов и безпощаден, отиващ зад последния предел на съзнанието на маркс-ленинските лумпени. Всеки работник или работничка, в случай на влизане в действие на репресивните сили на диктатурата или на интервенция на мерценерите от Варшавския пакт по покана на полските Кадаровци и Хусаковци, трябва да се превърне в терорист!
Едно такова генерализиране на терора в утрешния ден обаче предполага още от сега, без да се губи нито секунда ценно време, системна, постоянна и планомерна организационна, техническа и психологическа подготовка. И най-важното и на всяка цена оръжие, оръжие и още веднъж оръжие! Да се търси и взема отвсякъде: от разхождащите се на улицата въоръжени полицаи, от препълнените с него складове на армиите – „свои“ или „братски“. Да не се оставя без внимание складираният в разните кариери и мини динамит! В работа ще влязат и бензиновите резервоари с бутилките сярна киселина. В съотношение 4:1, ако базуките са недостатъчни, с тях може да се приготви кърваво-огнен коктейл за „банкета“ на незваните традиционни и многократни освободители на Полша.
В боравенето с оръжието и взривовете, ефикасността предполага системни тренировки и обучения. Трябва да се създадат истински нелегални школи за модерна гражданска война! И тогава, ако господарите, чужди и свои, не капитулират пред волята на въоръжения народ да бъде свободен, нека се сърдят на себе си!
Тогава, във великия ден на гнева, разрушението и изкореняването на „хубавия свят“ на властта и експлоатацията ще бъдат радикални и безвъзвратни! Тогава никой не ще може да победи Великата Полска Революция! Тогава тя ще прехвърли телените мрежи по границите, ставайки Пиемонт на Световната Социална Революция, която целият днешен свят носи в утробата си!
Георги Константинов
(със съкращения)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *