Анархистите в руската Революция

печат
Анатолий Горелик(продължава от миналия борй)

…След своето нахлуване и прочистването на Украйна от въстаниците, болшевиките видяха, че украинските работнически и селски маси няма да им бъдат опора. Болшевиките почувстваха, че анархистите са пуснали дълбоки корени в трудовите маси на Украйна, които изпитват недоверие към всяка власт (работниците анархисти още тогава знаеха цената на болшевишката власт) и че не само с демагогия, но и с физическа сила не ще могат да подчинят тези маси.

…Още на 29 април 1919 г. при мене в Мелитопол пристигна от Харков неанархист и ме помоли да предупредя когото трябва, че на тайно съвещание на ЦК на РКП (б) е решено да бъде разгромен „Махно“ и да се нанесе „удар“ на анархистите.

…Болшевиките залавяха и разстрелваха без съд революционните въстаници, а Шкуро разстрелваше махновците от разстояние и им режеше главите, ако попаднеха в плен. Само в Мелитопол бяха разстреляни 69 махновци, доброволно предали оръжието си и пожелали да отидат на фронта в Червената Армия. (Фактът е съобщен лично от председателя на Мелитополската областна ЧК – болшевикът Семьонов.)

Много анархисти и леви социалисти-революционери бяха арестувани, някои – разстреляни. В Харков бяха разстреляни 72 анархисти и леви есери.

…На север анархистите се преследваха все по-жестоко и по-жестоко. Всички организации бяха разгромени или влачеха жалко полулегално съществувание. Палачи, членове на руската компартия получаваха „премии“ за главата на всеки анархист. Даже легалната конференция на анархосиндикалистите в Москва беше арестувана в пълен състав. Анархистите се преследваха безпощадно. Наоколо беше като в гробище, а анархическата „интелигенция“ мълчеше, докато анархистите в чужбина вървяха заедно с „комунистите“.

Сред анархистите започна нелегално движение. През септември 1919 г., в Московския комитет на руската компартия, по Леонтиевската алея беше хвърлена мощна бомба от членове на нелегалната организация на анархистите. (NB: Много късно другари, това трябваше да стане на 25 октомври 1917 г. или още по-рано!) Контрареволюционерите нямаха никакво отношение към атентата. За идеите и крайната честност на болшинството участници нямаше никакво съмнение. (Вижте „Красная книга“ на Всеруската ЧК.)

Този взрив беше отговор на подлостта и мерзостта на болшевиките и макар че болшинството „идейни“ анархисти (по болшевишката терминология) протестираха против взрива и заклеймиха нелегалните анархисти, някога безпристрастният историк на Руската Революция ще защити имената на тези жертви на болшевишкия терор. (Аз съм принципен противник на терора и ексовете като метод на борба, но не мога да не протестирам против „идейните“ и легални анархисти, които се „разграничаваха и заклеймяваха терористите“ в казионната болшевишка преса.)

В делото за Московския партиен клуб, под страх от разстрел, болшевиките вербуваха не един провокатор, откупил „живота“ и „свободата“ си с цената на живота на другарите си. (Един от любимите методи на чекистите беше да изправят следствения „до стената“ и да насочат револвера или даже да стрелят над главата му. На такова мъчение често не издържаха дори хора със силна воля.) Всички тези провокатори станаха членове на РКП(б). Изобщо болшинството провокатори и палачи днес са членове на РКП(б). И нищо чудно – всеки член на РКП(б) (по неофициално предписание на ЦК на РКП(б) от 1921 г.) е длъжен да сътрудничи на местната ЧК. (Някои палачи получават орден „Червено знаме“. Един от тях, мисля Емелянов, член на РКП, отпразнувал своя хиляден разстрел, умира в санаториума на ВЧК, където се е намирала Мария Спиридонова; този палач е бил изнесен с почетен караул под звуците на Интернационала. В челото на процесията се е веело червено знаме! Поучително за европейските и американски „комунисти“!)

…Вълната от погроми срещу анархистите беше невероятна, независимо от това, че на всички фронтове по това време загиваха немалко анархисти, които се биеха заедно с болшевиките против белите. Само на Север, по-точно в Москва, болшевиките оставиха няколко опортюнистически, мършави организации на анархисти… за реклама пред чужденците, като „потемкинови села“. Като цяло обаче, през 1920 г., реакцията „от ляво“ бушуваше навсякъде.

Лавирайки на външните фронтове, вътре болшевиките ликвидираха всяка свободна мисъл, всяко независимо слово. Всичко свободолюбиво се удушваше и затваряше. Всички възмущаващи се биваха разстрелвани безпощадно. В Украйна и в Сибир се извършваше кърваво изкореняване на всяка проява на недоволство. Но въстаническата маса, воювала през цялото това време, сега поиска, с оръжие в ръка, отчет за престъпленията, извършени от болшевиките и техните сътрудници в села и градове. Въстаниците поискаха изпълнение на обещанията.

Нямаше обаче преса. Всички революционни организации бяха разгромени. Всички революционери бяха под ключ или се криеха. Почти цялата легална работа на анархистите беше заглъхнала.

Независимо от всички ужасни репресии, действената ефикасна анархистическа пропаганда се провеждаше навсякъде, даже в най-затънтените места на Русия. Низините на компартията бяха заразени с анархистическа пропаганда. Всички повярвали честно, че е възможно осъществяване на комунизма „отгоре“, че е възможно да бъдеш на власт и да не я узурпираш, да бъдеш член на „органите“ за удушване и да не се бюрократизираш, да бъдеш участник в държавната машина и да не се „окомисариш“, бяха разочаровани – всички, които видяха и познаваха реалността. И в партията на болшевиките започна брожение. Назряваше Опозиция. От партията бягаха всички, които бяха честни и имаха смелост да го сторят, но членовете на РКП(б) бяха мобилизирани и напускането на партията в това време беше свързано с големи неприятности. Не само напускането, но даже опозицията се преследваше безпощадно.

Най-яркият и характерен пример беше изгонването от Украйна на целия Централен комитет на компартията на Украйна, бивша опозиция спрямо „Москва“ – независимо, че този ЦК беше избран на Всеукраинския конгрес на Украинската компартия. На негово място беше назначен „московски“ ЦК, начело с „известния“ Яковлев (Епштейн Шахно). Всички недоволни, даже от самата компартия, се задържаха и изпращаха в Мурманск, в Сибир, а понякога… ги разстрелваха.

За хилядите по-дребни факти няма да говоря. След всичко това не върви да говоря за положението на анархистите и отношението на властта към тях. Оргията на властта беше потресаваща. Преследваха се не само анархисти, работещи активно в пропагандата, но и културни работници и практици. Не оставяха на мира и свободните комуни, артели и пр., желаещи да съхранят някаква – макар и окастрена – независимост. Дори мирните анархисти, последователи на Толстой, се преследваха зверски. Стотици от тях бяха в затворите, а 92 души – разстреляни от болшевиките. Документи, потвърждаващи гореизложеното, видях в гр. Чертков. Много комуни на мирни анархисти (в Смоленска губерния и други) бяха разгромени или разграбени окончателно за неподчинение на декрети или за отказ от разпределянето на дажбите храна.

На 1 октомври 1920 г. последователят на Толстой, мирният анархист Серьожа Попов, попаднал случайно на доклад на др. Волин в Москва, е бил арестуван заедно с други анархисти. Трябва да кажа, че Серьожа Попов беше вегетарианец, който не ядеше даже яйца и млечни продукти. И на този анархист, опасен враг на Съветската Власт, са му „завирали“ главата в „помийната кофа“, носили са го на ръце пребит за разпит и т. н., и т. н. Него, безпаспортника още в николаевското време, отказващ да вземе оръжие в ръцете си, и никога не изпитвал злоба, го държаха във Вътрешната тюрма при Всеруската ЧК 37 дни, макар че болшевиките и всички радикали в Москва знаеха много добре възгледите му. През 1921 г., в 1-ви Строителен институт в Москва, студенти-комсомолци арестуваха Серьожа (заедно с мен) като контрареволюционер и го обвиниха „в призив за въоръжено сваляне на Съветската власт“! Толстоист, призоваващ към въоръжено въстание! Достойно за болшевика!

В Украинските села имаше поговорка: „При болшевиките даже конете и кравите станаха контрареволюционери“. Често ми се случваше да беседвам с апостоли на мирната съпротива и ужасите, за които научавах от тях, ме потрисаха.

Бих могъл да дам още много ярки картини на безотговорния башибузуклък по отношение на свободните организации и комуни. Разгонването с въоръжена сила, чак до откриване на оръдеен огън по комуните в Гуляй-полския район и т. н. се практикуваха твърде често от болшевиките, но за това друг път. Всяко предприятие на анархистите се преследваше безпощадно. Нито училища, нито артели, комуни и каквито и да било други предприятия, образувани на свободни начала, не можеха да съществуват.

Гореприведените няколко факти са толкова характерни и показателни, че говорят сами за себе си. След това, ми се струва съвсем излишно да разказвам какво трябваше да преживеят и понесат революционерите-анархисти, правещи нещичко. Легалното анархистическо движение в Русия или Украйна повече не съществуваше.

II-та и III-та конференции на Конфедерацията на анархистите в Украйна „Набат“ бяха нелегални. Анархистическата пропаганда се вършеше почти във всяко работническо предприятие и в повечето от селата в Русия, особено в Украйна. Почти нямаше предприятие без анархисти. Неорганизирани, несвързани помежду си и преследвани само заради това, че са анархисти, мнозина често заявяваха, че са безпартийни. През 1921 г., вече в Москва, аз следях Всеруските конгреси на Централните обединения на Професионалните съюзи и се оказа, че на всеки конгрес имаше анархисти и съмишленици. Поради „някои“ причини обаче, те нямаха възможност да направят нищо и заявяваха, че са безпартийни. Болшевишките доносници ги следяха „зорко“. Докато пиша за всичко това, на моменти тръпки ме побиват. Няма да повярват, че говоря само истината и че описвам картини от действителния живот.

За огромно съжаление обаче не мога нищо да направя, колкото и болно да ни е, колкото и да ни обхваща ужас само при спомена за всичко, но това са фактите (макар да давам един от хиляди) – факти, които не ще зачеркнеш от Руската действителност. Тя е горчива, ужасяваща, но е действителност. В Русия на такива явления даже престанаха да се удивляват. •

Анатолий Горелик

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *