АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат

dont_feed_capitalismДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

(продължава от миналия брой)

Реформистите обаче нямат решение на кризата, защото са приели капитализма като „историческа необходимост“ и са се превърнали в „трансмисии“ на неговата „фабрика“. За да решат кризата, те се опитват да се намесват със законови и данъчни мерки върху пазара, докато той трябва да бъде закрит. Това е условие, sine qua non (без което) решението на кризата е толкова невъзможно, колкото и свободата, без унищожението на държавата, включително в най-демократичните й форми.
Лозунгът Да накараме богатите да платят! може да бъде полезен в предизборната агитация на „левите“, но опитът да го приложат на практика води до бягство на капиталите към Швейцария и други кътчета на финансовия рай за спекулантите. Оказва се, че в днешния „глобален свят“ дори изолираното (национално) облагане на богатите е станало невъзможно.
Същото важи и за изолираното „национално решение“ да не се плащат външните дългове при съхранение на еврозоната и на капитализма. Ако то не бъде свързано с експроприация на банките и предприятията и с разоръжаването на наемните военни и полицейски корпуси поне в ЕС, тоест с извършването на Европейската социална революция, господстващите класи в незасегнатите от нея страни ще затворят финансовите и стоковите си пазари, за да задушат икономически и финансово отказалата да плаща задълженията си „нация“ или ще изпратят „силите за бързо реагиране“, за да съберат вересиите си. Използването на въоръжените сили от финансовия капитал е условие за възпроизвеждането му в един свят, в който ролята на държавата е фундаментална, а милитаризацията – един от начините на съществуването му. При това положение е естествено да си зададем въпроса:

НАКЪДЕ ОТИВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ?

„След Мохамед, всички пророци са магарета“ – затова в отговор ще цитираме мнения и прогнози на журналисти, експерти, икономисти и държавни „мъже“.
Проевропейският германски седмичник „Шпигел“ счита, че центърът на тежестта (на вземане на решенията) се е преместил от Брюксел в Берлин чрез елиминиране на съперниците. Франция, изправена пред тежката си икономическата си ситуация, не е в състояние да води европейското хоро наравно с Германия. Испания и Италия са изключени от „играта“ вследствие огромните им икономически проблеми. Англия се отказва сама от водещата роля, а Полша не може да има претенции поради икономическата си слабост.
Шест години след развихрянето на кризата, ЕС оцелява с цената на колосални загуби, вследствие евроинтеграцията на слаборазвитите и недоразвитите страни от Юга и Изтока. Възкръсват проблеми, за които се мислеше, че са решени преди 30-40 години. Надеждата на оптимистите е, че утре няма да бъде по-зле от днес.
Фокусирането на ЕС върху собствените му проблеми го изолира от света и прави още по-фрапантна неговата безпомощност на международното поле, където се подвизават колоси като САЩ и Китай. Дори по-нататъшното му разширяване към останалата част от континента – в бившите съветски републики и Турция – не стои на дневен ред – може би, защото включването им ще създаде много повече проблеми от тези, които евентуално ще реши.
Бившият председател на Европейския парламент Жозеф Борел в интервю пред списанието „Икономически алтернативи“ под заглавие Европа с лице към кризата твърди, че „ЕС не е на висотата на поставените цели“ и подчертава липсата на европейски план за съживяване, политика на всеки за себе си, гражданско недоволство и недостатъчна солидарност спрямо страните от Източна Европа.
Предишният председател на Европейската комисия – Романо Проди – е по-голям „оптимист“. Той счита, че въпреки твърде сложната ситуация, едно развитие, което би довело до изчезване или разпад на Европейския съюз не е реалистично, но в средносрочна перспектива може да се очаква неговата по-голяма фрагментация.
Към нерадостния фон на икономическите и финансовите причини за кризата се добавят и пукнатините между страните в Съюза. Те се задълбочават от драматичната борба между „съюзната“ и националните бюрокрации за властта и за надмощието им в Брюксел и на различни нива в Европа. Първият председател на Европейската комисия (ЕК) и бивш синдикалист Жак Делор се оплаква:
Ние сме един съюз на държави. В процеса на вземане на решения участват държавните глави и премиерите, но когато след това всеки заема публично една национална позиция, резултатът е една европейска какофония, която повече не е приемлива. Очевидно той е забравил един свой бивш колега, който беше казал: L’union est un combat! (Съюзът е борба!)
Делор надава тревожен вик: Да си отворим очите, еврото и Европа са на ръба на пропастта!… От 1970 г. аз повтарям: Европа трябва да избира между оцеляването и упадъка… и излага пет сценария пред ЕС, които варират от „Титаник“ (т. е. от потопяването на „кораба“) до създаването на още една свръхдържава от рода на Европейски съединени щати. Между тези два той нарежда и три други сценария:
• рухване на сегашните договорни отношения и образуване на европейско „привилегировано ядро“ от ключовите страни на Съюза за тясно междуправителствено сътрудничество и за защита на общите им интереси върху световната арена. („Периферните“ страни ще напуснат или ще отпаднат от ЕС);
• „конфликтът на интереси“ и различията между страните членки на ЕС ще се съхранят и дори увеличават след всяко приемане на нови членове или всяка поредна вълна на кризата, Съюзът ще остане в летаргия, но няма да бъде парализиран, процесът на евроинтеграция ще се съхрани, което ще позволи на ЕС да оцелее и да съхрани мира и стабилността на континента; (Проблемът обаче не е в континенталните, а в глобалните мир и стабилност.)
• „авангардът“ на ЕС ще се стреми към задълбочаване на евроинтеграцията, която ще продължи с различни скорости в отделните отрасли на основа на договорите. (Което води към по-бавен и тих разпад… „със скимтене“.)
За да се избегне катастрофата, Делор предлага силно политическо лидерство и стратегия, с която да се получи поддръжката на обществеността и да се даде необходимият тласък на движението (към укрепване на политическия и военен съюз, в посока на „свръх-държавата“ с оглед бъдещите епизоди на следващата „студена война“), както и пускането на пазара на „еврооблигации“ (което, въпреки уговорката: в разумни пропорции, мирише на разпродажбата на Европа или на зестрата ѝ – за един проблематичен жених).
Освен реорганизация на властта, Делор набелязва и пет приоритета пред ЕС: образование, безработица, изследователска дейност, съкращаване на бедността и утвърждаване на енергийната независимост, с които мерки, както ще видим, държавите от Съюза не ще могат да се справят с кризата на капитализма, която повече няма да го напусне.
Германският социалдемократ и сегашен председател на Европейския парламент Мартин Шулц казва: Държавните глави и министър-председателите вземат все повече решения при закрити врати, без да се съобразяват с федеративния, демократичен и постепенен интеграционен метод. Те си присвояват все по-нови правомощия и провеждат постоянно закрити съвещания. През последните няколко месеца сме свидетели на тревожни тенденции към „срещи по върховете“ и „ренационализации“. Такива изменения са изключително опасни, с тях са свързани ксенофобията, поставянето под съмнение на еврото и под заплаха вътрешните граници в Шенгенската зона. За пръв път в историята на Европейския Съюз неговият крах става реалистичен сценарий…
Експертът Николас Верон от Института „Брюгел“ в Брюксел – един от така нар. мозъчни тръстове (think tank) – твърди: Пет години след началото на кризата, икономическата ситуация на ЕС си остава плачевна: не по-малко от 18 от 28-те държави-членки са в рецесия. На най-засегнатите страни като Испания и Португалия ще бъде необходимо най-малко едно поколение, за да се компенсира сривът на жизнения стандарт. Толкова дълъг период обаче може да се окаже непоносим за гражданите на Съюза. За пръв път от основаването си ЕС е изправен пред риска да се срути. С всеки месец този сценарий се очертава все по-ясно, без да можем да кажем твърдо кой процес ще вземе връх: един укрепен Евроланд около Германия или дезинтеграция на блока, предизвикана от „евроскептиците“, начело с Великобритания?“
Крайъгълният камък на ЕС – общият пазар – също е опасно засегнат от кризата поради неравенството в стандарта на живот между богатите и бедните роднини в Съюза (с „осреднени“ разлики от 5-6 и повече пъти) и неравностойната конкуренция между тях, дължаща се на „трите различни скорости“, с които се движат 28-те държави-членки. Към това се добавя и опасността от социални експлозии, вследствие задълбочаващото се класово неравенство във всяка от тях.
Пак според оценки на икономистите, тези разлики, водещи към загуба на равновесие и разлики в интересите на държавите-членки, ще се увеличат още повече през идните години. Докато в България, Румъния, Гърция или Португалия главният проблем ще бъде осигуряване на оцеляването на мнозинството от населението им, в страни като Германия или Швеция акцентът ще пада върху екологията и алтернативната енергетика (и вероятно – еднополовите бракове). Това ще бъде диалог между глухонеми.
Така, вместо към интеграция, се върви към дезинтеграция на страните от ЕС и борба между класите във всяка от тях. Кризата помита европейския „социален модел“ и последователните драстични удари върху социалната осигуреност, здравето, безработицата, пенсиите продължават да се нанасят освен върху Гърция и Испания, но и във Франция и Обединеното кралство. Така се появява изгубеното поколение на днешните млади и се отива към разрушаване на социалното и интернационалното статукво на континента, което е база на „мира“ или на революционните ситуации!
От подобни мнения не са далече и мнозина други политици и държавни мъже. Английският премиер Дейвид Камерън например планира провеждане на референдум За или против оставането на страната в ЕС, защото счита, че Съюзът, затънал в кризи и бюрократизъм, може да претърпи крах в близките години и в такъв случай за Лондон ще бъде по-добре да излезе от него предварително и да поеме кормилото на едно „възродено общежитие на народите“ от… бившата Британска империя.
Вътрешни сепаратисти настояват за отделянето си от Обединеното кралство, от Белгия или от Испания. Във Франция, която е центърът на ЕС, набира сила движението против еврото. Глобалното значение на Европа отслабва: по данни на МВФ, частта на вътрешния продукт на еврозоната от световния брутен продукт се е свила от 18,3% (през 1999 г., когато еврото излезе на световния финансов пазар) до 13,1% днес. Положителното отношение към Съюза е спаднало от 60 на 45%. В цяла Европа набират сила движения, които са противници на еврото, на банките, на капитализма и на строгите икономически мерки, на „свръх-държавата“ и политиците.
Европейският комисар по правосъдието – Вивиан Рединг от Люксембург – заявява: Подемът на екстремизма и популизма е огромен проблем за ЕС, той разпалва расизма, шовинизма и всички видове нетърпимост. •

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.