Анархизмът в бунтовната Уахака

Интервю с Матиас от Уахака, Мексико, член на организацията Автономен колектив „Магонисти”
Какво е положението със съпротивата в Уахака и в районите на Чиапас, където все още съществуват сапатистки комуни?
Аз съм член на анархистката организация „Автономен колектив на магонистите”. Ние сме свързани и участваме в по-голям колектив, заедно с други организации на местното индианско население, който се нарича Алианс на магонистите и сапатистите. В този алианс работим заедно от 9-10 години. От Алианса на магонистите и сапатистите в момента имаме 4 другари, които са нелегални и се крият. Ситуацията в щата не като през 2006 година, не е толкова размирна – по-спокойно е всичко и то най-вече поради тежките репресии на държавата срещу съпротивата. От друга в момента има състояние на мобилизация, не толкова силна, както през 2006, но движението е по-добре организирано и обединено. Хората все още са много гладни и много гневни – тези настроения в обществото продължават. Това може да доведе до ново голямо въстание в близко бъдеще.
За какво точно се борят хората в Уахака, какви са техните цели и искания и каква е подкрепата, която получават от местните анархистки организации, колективи и комуни?
Причините са изключителната бедност и репресиите. Уахака е вторият по бедност щат в Мексико след Чиапас и първият според официалните статистики по смъртност на жени, страдащи от определена форма на рак. Пак според официалната статистик Уахака е вторият щат в Мексико по детска смъртност и това е просто защото семействата на тези деца не могат да им платят лечението. Социално подпомагане за здравеопазване няма – те умират, защото са крайно бедни и не могат да си платят лечението. Това са условията на живот и на труд и тези условия не са от вчера, а от много години. Що се отнася до репресиите, в Уахака ими 70 индианци от местното население в затворите в момента, което е повече, отколкото в Чиапас.
Има ли местни анархистки групи в Уахака, които подкрепят протеста на всички тези хора?
От първите моменти на бунта анархистите от Уахака бяха в първите редици на демонстрациите, разбира се. Някои от анархистките групи в Уахака бяха в споразумение с обществените асоциации и подкрепяха техните искания, но други групи като моята например, нямат практическата възможност да участват във всичките тези събрания, защото не сме толкова много, а и защото имаме известен исторически опит от отношенията си с официалните синдикати, въпреки че учителската секция на този синдикат впоследствие беше изключена и мина в нещо като нелегалност. Освен това нашият колектив не може да подкрепи маркс-ленинистите и сталинистите, които искат да доминират движението и да го представляват в местните избори. Като цяло Алиансът на сапатистите и магонистите, както и други безвластнически групи правим много, но не можем да предотвратим вкарването на народното недоволство в рамките на изборната система, което е целта на левичарите-марксисти.
Няколко думи за настоящата ситуация в Чиапас?
Колективът, към който принадлежа аз, симпатизира на повечето идеи на сапатисткото движение, но не е част от него. Анализите, които нашите другари правят, показват, че сапатистката армия и сапатисткият фронт нямат в момента достатъчна политически и военни възможности да се бият открито с мексиканската армия и затова не отговарят на провокациите на военизираните групи и държавата.
Що се отнася до комуните, по принцип сапатистката организация е хоризонтално изградена, политическите решения се дискутират на събрания и решенията се взимат с консенсус. Колективизмът при индианците е доста развит и съществува още от времето преди сапатистките комуни.
Какво мислиш за субкоманданте Маркос – наистина ли е говорител на движението или в крайна сметка е лидер?
След като Комисия от сапатистки комуни му вярва от толкова много години, значи би трябвало и ние да го уважаваме, щом те самите имат доверие в него.
Лично аз мисля, че в последно време Маркос се интересува прекалено много от самия себе си, повече отколкото е необходимо в ролята му на говорител на движението. Това е нашата критична гледна точка като анархисти. Не отричаме неговия талант да пише и говори, което е добре за движението, но смятаме, че в последно време се интересува повече от себе си, отколкото от самото сапатистко движение.
Интервюто е направено по време на конгреса на ИФА в Карара, Италия с помощта на Хуан Мануел от Аржентинската безвластническа федерация като преводач от испански.