На война – като на война

печат
Както се пее в една песен – „Kingdoms will rise to power, but kingdoms fall to dust” или „Царствата идват на власт, но после рухват в прахта”. Това ми дава надежда. Аз не вярвам в победата на доброто, защото да вярваш значи да си сляп. Но се надявам за нея, защото знам, че има шанс – нашият единствен шанс, революцията. Революция, която да свали злото от трона му и да го запрати в бездната завинаги или поне задълго.
Без повече общи приказки – революцията трябва да тръгне отдолу, от хората. Механизмът е прост. Малцината (за момента) осъзнати трябва да отворят очите на колкото могат повече хора. Всеки един поддръжник на идеята за революция повече е победа. Убеждаването на хората е тежка задача и става бавно, но има лавинообразен ефект и точно в това е надеждата. Ако Х убеди в идеите си Y, то от този момент в името на добрата кауза ще се борят не един, а двама, т. е. то ще става вече два пъти по-бързо. Схемата е като при размножаването на бактериите, като при заквасването на млякото. Процесът трябва просто да се отпуши. Всеки осъзнат трябва да убеди поне един, който да убеди още един и още един, и още един. Това е пътят към революцията. Друг няма.
Можем да се използваме музиката, рисуването, киното, Интернет, литературата, дори най-обикновен разговор – сътрудничество в името на идеята за свобода и равенство в различията. Без капсулиране и шовинизъм, за един по-добър свят, в който различните народи работят за просперитета си, съизмерват се с другите, но изпитват уважение към тях, защото когато истински обичаш земята си, ще разбереш и чужденеца, който обича своята.
Другото, „техният” вариант е бавна и мъчителна смърт – прибираш се вкъщи, пускаш телевизора и се започва: катастрофа на автомагистрала „Хемус” – две жертви и четирима ранени. Достатъчно негативна енергия си натрупал през деня. Превключваш  – „Любов и страст” – сериен филм от Аржентина, 232 епизод. На следващия канал рапъри размахват пури и пищни мулатки клатят задници. Така до края на деня научаваш какво е подарил Бекъм на жена си, колко струва пръскалката за душа на Брад Пит и имената на осемте котки на любимата ти поп звезда.
На всеки канал – безмозъчни екшъни, клюкарски предавания. А знаеш ли, че България прие без референдум договора от Лисабон за реформи в Европейския съюз? Аз научих това от учителя си по „Свят и личност” в 12-ти клас по време на урок за Европейския съюз . На въпроса ми: „Умишлено ли се прикрива ратификацията на договора от Лисабон от нашите медии?” отговорът беше: „Има въпроси, на които никога няма да намерите отговор”. Изобщо чувал ли беше някой за него, преди ирландците да „хвърлят бомбата”, отхвърляйки го? Съмнявам се. А това е договор, който също като проекта за Конституция на Европа от 2003 г. цели все повече власт в ръцете на шепата брюкселски бюрократи и все по-малко за всички останали. Чувал ли е някой от „масовата информация” за Северноамериканския съюз? Обединението между Канада, САЩ и Мексико, падането на икономическите граници между трите страни, при това факт от 2005 г. насам? Самите американци не знаят – какво остава за нас.
Това са примери за събития с пряко и косвено влияние върху живота ни – малко или много, но при всички случаи повече от пастата за зъби на знаменитостите. За медиите обаче не е така. Те запълват ефирното си време с незначителни, материални и преходни неща – целта е в бъдеще да стане психологически невъзможно да мислиш по различен от „нормалния” начин. Така начело на потребителското стадо-човечество ще стоят онези, лошите, които ще са простветени, ще държат в ръцете си огромната власт, финансова мощ и нови супертехнологии, и ще ги използват, за да установят вечната си тирания.
Да живеем с повече играчки в света, управляван от лошите, или да живеем с повече приятели, истина и красота в света, управляван от нас самите?
Изборът е наш. Все още. •
Борци за свобода от Шумен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.