Анархизмът в Гърция

Въстанието през 1991 година е най-голямото студентско и ученическо радикално движение до този момент в Гърция. Около 1500 училища и университета са окупирани, в демонстрациите участват стотици хиляди ученици и студенти.
Убийството на крайнолевия учител Никос Тебонерас от члeнове на управляващата дясна пратия „Нова демокрация” (управляваща и сега) води до истински бунтове и неподчинение във всички големи градове. Една от най-силните прояви на бунта е в Патра, където Тебонерас е убит. След яростна демонстрация от 25 000 участници следва подпалването на полицейското управление и кметството. Същия ден 4 души са застреляни в Атина, което предизвиква нова огромна демонстрация. Гражданското неподчинение спира единствено когато министърът на образованието подава оставка.
Анархисткото движение от 1990-те години изживява своята пълна катастрофа по време на анархистката окупация на Атинската политехника през 1995 г. Около 3000 души окупират Политехниката, когато полицията влиза и арестува всичките 501 анархисти, останали там. Университетът е почти напълно разрушен по време на анархистката окупация. Ролята на медиите по това време е катализираща и предразполага полицията да арестува и бие „тези хулигани, известните и неизвестни бандити” – обичайното наименование за анархистите, използвано от медиите. Вместо обаче да подсилят анархисткото движение, както преди, репресиите и потисничеството го отслабват и раздробяват.
Преди да се спрем на днешното състояние на гръцкото анархистко движение, трябва да довършим историята на малките, предимно анархокомунистически, групи от предишните години.
От март 1989 до декември 1990, един другар с инициали С. К., който преди това участва в „Анархокомунистическата група от Нова Смирна”, вестниците и списанията „Анархос” и „Диверсия”, издава четири броя на бюлетин, наречен „Отклонение в анархокомунистическата перспектива”. През април 1991 същият другар, заедно с трима други бивши челнова на „Групата на анархокомунистите от Нова Смирна (квартал на Атина – бел. ред.)”, формират нова група, наречена „Група на анархокомунистите-комуналисти от Нова Смирна”, и започват издаването на бюлетин „За анархокомунистическа комуналистка социална хармония”. По-късно ги наричат просто „Социална хармония”. През август този другар се отделя от групата, която почти по същото време се разпада, но днес С. К. все още издава бюлетина „Социална хармония”, достигнал вече 26 броя. Същият другар превежда и издава редица отделни брошури със статии на Кропоткин, Бакунин, Бернери, Магон и други (16 брошури до този момент) в поредица със заглавие „Съдбовни сблъсъци”. Малко преди издаването на „Социална хармония”, списание, озаглавено „Деца на крайните квартали”, е издадено от двама другари, които преди това са имали тесни връзки с двете анархокомунистически групи от Нова Смирна. Издаването на списанието все още продължава (вече над 10 броя) като идейна смесица между анархокомунизъм и комунизъм на съветите. Те публикуват и някои други документи, участват в известен брой социални протести и поддържат контакти с групи и издания от други страни. Успоредно с тези издания, през 1990-те се появява левичарски комунистически кръг под името „Неконтролирани пролетарски елементи”. Те издават списанието „Нелегален” и отскоро списанието „Комунизъм”. През 2002 година издателите на „Социална хармония”, „Деца на крайните квартали” и редакторите на университетското студентско списание „Скрити, но силни тенденции” от Брайтън, Великобритания (един от които е родом от Гърция) и някои други основават издателство, наречено „Червена нишка”, което публикува книгата на Жан Баро „Залез и възраждане на комунистическото движение” под името „Анархокомунизъм. Бъдещата неуязвимост в настоящето”, което всъщност представлява компилация с анархокомунистически статии от Кропоткин, Клийвър и други. Третата такава книга е за германския колектив „Колинко”.
Към края на 90-те и началото на нашия век съществуват още няколко малки, но интересни колектива в Гърция, които изповядват анархокомунистически идеи, комунизъм на съветите и подобни възгледи. Такива са:
• Безвластническа инициатива на Пирея. Тази група е всъщност един другар, който използва своята богата колекция от предимно анархокомунистически документи, за да ги превежда на гръцки, но в последните години не се е появявало нищо от него.
• Списанието „Евтопия” (в смисъла на постижимото съвършенство, постижимата „утопия”), което е по-скоро ориентирано към комунистическите материали и се намира в Атина.
• Групите „Провокатори на спокойния сън” и „Вътрешен враг” от Солун, които се обединяват в началото на 2004 в група „Тристеро” (създадена от студенти, вече не съществува – бел. прев.)
(следва)

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *