Антагонизмът болшевизъм-анархизъм

печат
Политбюро в Америка

На заседание на Политбюро на БРП(к) през февруари 1945 г. анархистите в България се класифицират като „сторонници на политическия бандитизъм“, тоест дамгосани са за „отявлени врагове на народната власт“. В решението на Политбюро се изтъква, „че още на другия ден след Деветосептемврийската революция анархистите, които отдавна са скъсали с каквито и да било демократични идеи и биха се приспособили към монархо-фашисткия режим, сега мимикрираха едва ли не в отечественофронтовци и започнаха разложителна работа в ОФ. Те издигаха настървени лозунги против БРП(к) и нейните дейци, устройваха антисъветски провокации и разнасяха вражески слухове против доблестната Червена армия и то в един момент, когато нашата двойна освободителка води жестоки и упорити боеве със смъртно ранения, но недоубит противник – хитлеристкия хищник. Цялата дейност на анархистите срещу единството на ОФ и главно дейността им против БРП(к) всъщност е насочена единствено за предотвратяване установяването на здрава демократическа власт в България. Техните провокаторски лозунги за „свобода“ и „хляб“ са в угода на германския нацизъм и световната реакция въобще. Истеричните анархистки крясъци за „свобода“ са в угода само на арестуваните или конспириращи против народната власт палачи и монархо-фашистки агенти, тъй като целокупният български народ наистина се радва на действителна свобода. Въобще анархистите съдействат на онези, които искат да ограбват българския народ и да заличат България от картата на Европа…“

В резултат на горецитираното чудовищно клеветническо решение на парткомбюрото срещу българските анархисти се спретват повсеместни репресии. Така на 10 март 1945 г. всички делегати – около стотина на брой – дошли на националната конференция на ФАКБ са арестувани и натикани в концлагер. Това слага началото на анархистката мартирология по време на 45-годишното господство на българските болшевикокомунисти. Изобщо болшевикокомунизмът се оказва един от най-злостните врагове на анархизма. Поголовното избиване на въстаналите проанархистично настроени кронщадски моряци през 1921 г. и унищожаването от болшевиките на революционната армия на Махно в Украйна са ярки показатели в това отношение. Неслучайно по време на гражданската война в Испания (1936-1939), много повече испански и чуждестранни анархисти загиват от ръката на болшевизираната Испанска комунистическа партия и агентурата на съветските тайни служби, отколкото от фалангистите на генерал Франко. Болшевикокомунистическият режим се разправя жестоко дори и с онези, които никога не са изразявали съзнателно анархистки светоглед, но са допускали в поведението си анархобохемски прояви. Така на 28 декември 1925 г. агенти на съветската политическа милиция (ГПУ) зверски убиват прочутия руски поет Сергей Есенин, нарочен от болшевишкото ръководство – най-вече Троцки и Зиновиев – за анархистващ пияница, който развращавал съветската младеж. Разбира се, официално е симулирано самоубийството на поета. Едва след саморазпускането на Съветската империя се изнесоха конкретни данни за фалшивото есениново самоубийство и даже беше излъчен руски сериен филм на тази тема по БНТ. Когато световноизвестната танцьорка с донякъде анархистично поведение, съпруга на Есенин – Айседора Дънкан – изрази публично съмнението си за обстоятелствата около неговото „самоубийство“ – подозрение, което тогава въобще не беше взето под внимание от никого, на 14 септември 1927 г. по мистериозен начин тя загина, шофирайки автомобила си. Кой знае как единият край на шарфа около врата ѝ се заплел в колелото на движещата се кола и я задушил! Нещастна бе съдбата и на българския поет Пеньо Пенев, през ученическите си години членувал в анархистко сдружение. Въпреки поезията си, възпяваща строителството на социализма, поради системните си битови анархистки прояви, съчетани с есенинско алкохолно насмукване, стана неудобен и бе докаран от властимащите до самоубийство след публично заклеймяване от димитровградската организация на БКП за повлиян от идеологическата диверсия на империализма във връзка с четене на негово стихотворение по Би Би Си.

МАКАР

Остави коментар

  • Добре ,че го има контекста.Ако разчитах да разбера за статията само от заглавието бих я подминала ,заради сложната дума-антагонизъм.Това борба на противоположностите ли значи?Сигурно!Да живее любознателността и анализатрската мисъл!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *