АПОКАЛИПСИС – КОГА?
ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА
Крушението на „американската мечта за нов световен ред и за слагане край на историята“
След капитулацията и разпада на Варшавския пакт Америка остана единствената свръхсила в света. С приключването на „студената война“ се отвориха страниците на нова епоха, която нарекоха глобализация. Неин мотор са САЩ. Поради доминиращата им позиция във финансовата, икономическата, политическата, военната и „културната“ сфери, отговорът на въпроса какво са САЩ и накъде отиват? е ключов за разбирането на капитализма и държавността в съвременния свят, на тенденциите в развитието, посоката и бъдещето им. Определянето на същността и анализа на извършващите се в САЩ процеси през изтеклите две десетилетия, ще позволят по-добрата ориентация в текущата история на света, в прогнозирането на интернационалното и социалното му развитие и в това, което най-вече ни интересува – перспективите на една Световната социална революция.
Това развитие показва, че апетитите на господарите на света и техните съюзници или прислужници и опитите им да наложат контрол над политическата и социалната история на човечеството се оказват мираж. В края на ХХ век капиталистическото общество преодолява най-тежката криза в своята история, за да се изправи в началото на новия век пред още по-дълбока, по-всеобхватна и навярно последна криза, която вещае края му.
Преди да изложа факти и аргументи в подкрепа на това твърдение, ще припомня практическите и теоретически провали на американските политици, стратези и футуролози през последните 25 години. Те са свидетелство за свръхускорения ход на историята и за динамичната смяна на събития и ситуации, които състаряват мълниеносно представите ни за света и затрудняват извънредно „пророчествата“ за неговото бъдеще.
В края на 1988 г. експертите в Съвета за национална сигурност при президента на САЩ стигат до заключението, че „СССР вече не ни е (или не може да ни бъде) враг“ и предвкусват сладостта на победата, която трябва да им осигури господството над света. Очакваните перспективи обаче са прекалено розови, за да бъдат верни. В документ от 69 страници, Съветът очертава плановете и стратегията на САЩ за следващите 25 години, които изтичат през 2013 г.! В него се препоръчва пренасочването на американските армии към други граници и хоризонти, откъдето очакват да надвиснат нови заплахи над „Империята на доброто“. Стратезите от Вашингтон имат предвид на първо място Япония със съседната Тихоокеанска зона на „драконите“ и „тигрите“ и намиращия се в мутация Китай. Финансистите и икономистите обръщат внимание на факта, че капиталите и стоките през Тихия океан надминават по обем и в стойностно изражение тези през Атлантика, а сценаристите от Холивуд и „свободолюбиви“ и услужливи писатели рисуват „новия враг“ в жълто, с дръпнати очи.
Революционната криза, разразила се в „Третия Рим“ (Империята на Москва с нейните три периферии), която достига кулминационната си точка в последното десетилетие на миналия век, е овладяна с общите усилия на враждуващите довчера победители и победени – конкуренти и претенденти в борбата за световно господство.
Когато Руската империя се срутва, американският президент Буш-старши започва да говори за „новия световен ред“, което словосъчетание предизвиква неприятни асоциации с краткия и удържим възход на Третия райх. Някои държавници, сред които и българските, придобили трайни слугински рефлекси, побързват да предложат услугите си за установяването му, а други го свързват с позабравения роман на Джек Лондон – „Желязната пета“.
По същото време, обхванатият от общата еуфория Франсис Фукуяма – заместник-държавен секретар в администрацията на Буш-старши, бакалавър на политическата философия, д-р по политология на Харвардския университет, сътрудник в Хъдзъновския и редица други ключови институти, разработващи стратегическите проблеми на американската външна политика, става световно известен със своята статия „Краят на историята“, публикувана през 1989 г. Тя представлява своего рода идеологическа попара, предназначена да подхрани с философски аргументи вярата на „електората“ в окончателната световна победа на американския либерален капитализъм и на демократичната форма на държавата или по-накратко – на пазарната демокрация, почиваща върху така нар. средна класа.
Добра идея за проектирания „нов световен ред“ дават два документа от началото на 1992 г. – докладите на Пол Волфовиц – политически съветник, бъдещ заместник-министър на отбраната на САЩ (2001-2005 г.) и бъдещ президент на Световната банка (2005-2007 г.) – и на адмирал Джеремая, публикувани в края на март във в-к „Ню-Йорк Таймс“. Основната цел на прокламираната с нова сила американска стратегия е осигуряването на световното „присъствие“ на американската държавна и икономическа машина и затвърдяването на статута ѝ на единствена свръхсила в света. „Хегемонията на САЩ върху планетата трябва да бъде съхранена на всяка цена, като използването на всички средства, включително и на огромния военен арсенал, ако това се окаже необходимо, е позволено. С неговата помощ трябва да бъдат разубедени която и да е нация или група нации, изкушаващи се да поставят под въпрос превъзходството на САЩ в установения икономически и политически ред“. Трябва, продължават авторите на докладите, да се поддържа една доминираща военна сила, „за да се въздържат евентуалните съперници от аспирации към по-голяма глобална или регионална роля“ от тази, която им е отредена от Вашингтон в поддържането на новия планетарен ред… „Този ред, в крайна сметка, е гарантиран от САЩ и те трябва да бъдат готови да действат самостоятелно, в случай, че е невъзможно да се вземат колективни мерки (чрез ООН или НАТО) или когато кризите налагат незабавни действия“. Засега и в близките няколко години, главна грижа на стратезите от Пентагона остава възпрепятстването на евентуалното раждане от пепелта на една нова велика сила на Изток, която би поставила под въпрос „стабилността“ на Европейския континент. Затова, задача №1 за американската външна политика е поддържането на разпада на бившия СССР, задълбочаването и, ако е нужно, подпомагане на процеса на разложение на т. нар. Руска федерация и във всички случаи препречване на възможността за възстановяване на Русия или на една конкурентна коалиция около нея, защото „тя си остава единствената сила в света, която може да разруши САЩ“.
Внимателният прочит на докладите показва, че тази стратегия не е само „източна“. Тя е глобална: трябва да се попречи на всеки, който и да е, където и да е, по какъвто и начин да би се опитал – с икономическа експанзия, с национализъм, религиозен фанатизъм, с ядрени или конвенционални оръжия или с революция – да застраши абсолютното превъзходство на американската мощ.
В това отношение, обект на повишено внимание от страна на американските стратези са не само бившите врагове, но и досегашните приятели на САЩ: Ние – пише в доклада „Волфовиц“ – трябва да действаме, за да препречим пътищата на създаване на самостоятелна европейска система за сигурност, която може да дестабилизира НАТО (в който военен съюз отдавна беше известно… кой пие, кой плаща и кой поръчва музиката). Т. е. няма да има европейска отбрана, ако тя е несъвместима с изискванията на американската доктрина, стратегия и интереси. Обединението на Европа ще бъде подкрепено от САЩ само ако старият континент се откаже от старите си идеи за „нов световен ред“, противоречащ на американския проект. Както се каза, братството си е братство, но сиренето е с пари! За да се осъществи тази наша цел – продължава Волфовиц – американското присъствие в Европа и поддържането на „моралнополитическото единство в Западния съюз си остава от жизнена важност“. (Каквото, впрочем е „присъствието“ на американските дивизии, армади и бази в Европа, в Близкия и Далечен Изток, в Централна Америка и Африка и – ако е нужно – и на Луната!)
В новата обстановка и при променените съотношения на сили – предчувстват смътно докладчиците – грижи могат да ни създадат обединена Германия в центъра на Европа и Япония в Далечния Изток. Затова и занапред трябва да се изключи възможността те да се превърнат в ядрени сили“. (!) За да се попречи на появата на една велика военна сила в Далечния Изток (в доклада се говори за Япония и дори за обединена Корея, като тактично се премълчава Китай) САЩ трябва да поддържат солидно военно присъствие – „от първа величина“ – и в тази част от глобуса. И за да не останат никакви съмнения относно глобалните намерения на Смердяковците от Пентагона, които очевидно мислят, че всичко им е позволено, докладчиците прецизират: Така, САЩ ще бъдат способни да допринесат за стабилността на реда и на регионалната сигурност (…) и да попречат на създаването на един стратегически вакуум или каквато и да е регионална хегемония.
Докладчиците демонстрират същата непреклонна воля да се поддържа рангът на САЩ като единствена и неоспорима свръхсила в света и да се съхрани нейната хегемония чрез засиления капацитет за интервенция във всяка точка на планетата. По такъв начин, слизайки на следващото ниво в йерархическия ред на силите, американските стратези стигат до „детайли“, които трябва да „уреждат“ евентуалните проблеми независимо коя стратегическа зона върху петте континента. Освен възпрепятстване появата на конкуренти и независими сили, от само себе си се подразбира, че тяхната стратегия изключва автоматично всякакви революционни и „утопични“ стремежи за ревизия на така замисления „нов ред“. Санкционирането и матирането им е задача на военнополицейските сили на „международната пазарна общност“. Актуализирането на НАТО и на другите многостранни и двустранни военни съюзи, както и модернизирането на „класическите“ арсенали и създаването на „корпуси за бързо реагиране“, трябва да парализират волята за борба срещу този ред и да подскажат, че размишленията на Франсис Фукуяма не са само хегелиански упражнения на философстващ чиновник от държавния департамент…
Тези доклади, документи и стратегия, разработени от експертите на толкова респектиращи институции като Националния съвет за сигурност, Държавния департамент, Пентагона и ЦРУ, както и практическите стъпки на американската политика, дипломация, милитаризъм и капитали свидетелстват за недвусмислената воля на „елитите“ да моделират политическия, икономическия и социалния живот върху планетата с оглед на собствените си интереси. Продължаващата и след края на студената война политика на стратезите на „новия световен ред“, превъоръжаването и модернизирането на разрушителната мощ на арсенала на САЩ говорят красноречиво за волята да се доизгради и съхрани един „щит“, който да позволи на американските „делови среди“ безпрепятственото практикуване на „Петата свобода“ върху двете полукълба, тоест гарантирането на възможността да се плячкосва планетата и да се провеждат безнаказано наказателни операции срещу всеки, който би дръзнал да смути установената върху нея „желязна хармония“. •
Остави коментар