АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат
(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Само през 2007 г. безработните са нараснали с 14 милиона. В нов доклад за същата 2012 г. на същата МОТ обаче се прогнозира, че безработните ще достигнат 202 милиона или с 6 милиона повече, отколкото са били през 2011 година. По неофициални данни на независими изследователи, броят на безработните в света вече надхвърля 800 милиона души!

Според въпросния доклад, икономическият ръст изостава от този на безработните и е абсолютно невероятно през следващите две години да се създадат нови 80 милиона работни места, колкото ще бъдат новопристигналите на „пазара на труда“! МОТ счита, че тази тенденция е особено „смущаваща“ за Европа, където от 2010 г. насам безработните са се увеличили с 2/3! В „мъртва точка“ е оживяването на трудовия пазар в Япония и в САЩ. В новите икономики на БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) също се забелязва стагнация в предлагането на нови работни места. МОТ обяснява масовото им намаляване с кризата, започнала през 2008-2009 г. През този период те са се съкратили с 20 милиона и се прогнозира допълнително намаляване на работните места с още толкова милиони до края на 2012 г. Ще приведем отново данни за „Цитаделата на световния капитализъм“ – САЩ. През 2010 г. социалното положение на американските безработни е сравнимо с това от 1930 (годината на най-тежката икономическа криза в историята). Един от всеки 8 американци живее с купони за храна. Дългосрочната безработица обхваща 40% от изгубилите работата си. За първи път след Втората световна война, за едно десетилетие – 2000-2009 г. – работните места в САЩ намаляват с близо 1%, докато от 1940 г. досега с всяко десетилетие те нарастват с между 20% и 40%. Този факт не се нуждае от коментар.

Ускореното разгръщане на РР, вследствие конкуренцията с разбудилите се гиганти от БРИК (Бразилия, Индия, Русия, Китай), най-вероятно ще продължи тази тенденция – тоест закриването на все повече работни места през следващите десетилетия в условията на избухващите „демографски бомби“.

В САЩ според официалната статистика безработните, както и в Европейския съюз, са около 10%, а по неофициални данни или с използване на официалната методология от 1980 година – двойно повече. „Първенството е спечелено“ от Испания, където според данни на Националния статистически институт през първото тримесечие на годината безработните са се увеличили с 365 900 души и са достигнали цифрата 5 639 500 или 24,44% от активното ѝ население. Със 153 400 е нараснал броят на испанските домакинства, в които всички работоспособни членове са без работа; сега те са 1 728 400. Броят на работещите е 17 433 200 или 59,94% от активното население (23 072 800 души).

Както посочихме, феноменът не е присъщ само на страните от „Първия свят“. Според изследване на Държавното статистическо управление на Китай през 2011 г. в селското стопанство са работили 253 милиона души. Те са се увеличили с 4,5 % в сравнение с 2010 г., а вътрешната миграция към градовете през последното десетилетие е 159 милиона души. От тях над 1/3 са ниско платени (по средните китайски норми от 320 долара годишно). По-голямата част изобщо не познават социалните осигуровки.

За отбелязване е огромният дял на безработните в повечето страни на Африка, където те варират между 70% и 95% от активното население! Според МОТ днес всеки трети жител на планетата в активна възраст (над 1,1 милиард души) търси работа или е безработен и живее под чертата на бедността, тоест с по-малко от два долара на ден! (Черта, поставена от МОТ.) Нейният председател Хуан Сомавия счита, че процесът ще продължи, въпреки всички усилия на правителствата да преодолеят безработицата. Специалистите са изчислили, че ако работните места в света се увеличават с 2%, което е в сферата на мечтите, безработните ще продължат да нарастват с по 4 милиона души ежегодно. В доклада се казва, че главната вина за увеличението на безработицата и за икономическата несигурност е в политиката на „затягане на коланите“, на атаката срещу заплатите и социалните права на трудещите се, в рязкото намаляване на покупателната способност на „нисшите“ слоеве от населението и че приближава моментът, когато „капанът на налаганите от властта строги икономии може да щракне. … Увеличават се рисковете от социални сътресения в Европа, Близкия изток и арабския свят, Черна Африка и др. … Социалната стабилност може да бъде достигната само ако през следващите десет години се създадат 600 милиона работни места“(!).

„Щастливците“ сред безработните все още успяват да намерят временна, макар и несигурна работа без социални осигуровки. В САЩ, през първата година на „рецесията“, са съкратени 8 400 000 работници, от които над два милиона няма да могат да си намерят работа, а в Англия броят на съкратените редовни работни места е 650 хиляди, докато този на „прекариите“ се е увеличил само с 80 000!

Прекариатът намира своята „ниша“ и преживява в „сивата икономика“, чийто дял от „националната“ е както следва: 25% в Гърция, по 20% в Испания, Италия и Португалия, 10% в Германия. Тя расте в рецесията и това позволява на безработните да намерят „на черно“ средства за живот около прословутия „праг на бедността“.

На фона на тази картина, социалната поляризация в света приема невиждани размери. На единия полюс расте броят на милиардерите и на милионерите (с чиито богатства, печалби, приходи, „начин на живот“, разкош, разточителства и лукс до извратеност ще се занимаем отделно, като тук отбелязвам само, че някои бутилки вина от специални изби или остарели с над стотина години стигат до умопомрачителната цена от половин милион долара, а в Англия, богаташите обичали да им се сервират блюда, посипани със златни стърготини от по 25 000 лири стерлинги порцията!), в същото време правителствата подпомагат „изпадналите в затруднение банкери“ за сметка на съкращаващата се като шагрен „средна класа“ и на получаващите заплати под медианата, а на другия полюс се увеличават мизерията в „развитите“ и глада – в бедните страни. „Опасните класи“, които са като бомба със закъснител в търбуха на капитала, преливат вече от предградията и на най-богатите страни, приближавайки се към критичната маса на експлозията и верижните реакции.

Според времетраенето на безработицата жертвите ѝ могат да се причислят към различни „опасни класи“. Колкото и условен да е този критерий, тези, които се надяват, че ще намерят макар и временна работа, все още са части от пролетариата или прекариата. „Безнадеждно и безвъзвратно“ безработните принадлежат към следващата категория на „опасните класи“.

Лумпенпролетариатът

Този слой от населението не е елементарен обект за изследване. Анализаторите трябва да вземат под внимание количествените и качествените промени, които е претърпял от Рим до днес. (Тази „класа“ е единствената, която е оцеляла досега през цялата древна и нова социална история на човечеството.) Под лумпени, в капиталистическото общество се разбират декласираните слоеве, състоящи се от изхвърлените от производството, трайно безработните, хора без определено занятие и постоянна месторабота, нямащи никаква или почти никаква собственост, живеещи в хроническа нищета, препитаващи се от случайна работа, мизерстващи бедняци, проститутки, просяци, скитници, принудени да живеят на границите на престъпния свят, чиято житейска цел е… оцеляването.

Към това определение марксистите добавят с презрение: хора без „социални корени“, които не принадлежат към никоя от съществуващите класи, нямат „нравствен кодекс“, нито собствена политическа позиция и организация, готови да се подчинят на всеки притежаващ реалната власт в дадения момент или „да нарушат законите и обществения ред“ и пр.

Важно е да отбележим, че в сегашния стадий от развитието на капитализма се извършва повсеместна и поголовна “лумпенизация на обществото“. Оттук-нататък, социалният облик на градовете ще се определя все повече от лумпените. Ликвидацията на работните места, поради автоматизацията на всички трудови процеси, изпраща огромни маси млади хора сред декласираните. Те стават все по-многобройни, докато нуждата от работна ръка намалява. Това се придружава от невъзможност да си намерят работни места, от загуба на трудовите навици и от деквалификация. Повечето от тях не могат да разчитат на работа, прилично заплащане на труда им, нито на висше образование в перспектива, защото са ненужни на капитала.

В условията на днешната системна и социална криза, породена от РР и от глобализацията, процентът на тези слоеве от световното население ще се увеличава бурно, тяхната психология ще се разпространява сред останалата част от „нисшите класи“, а „успелите“ едва ли ще могат да се оградят от техния наплив с електронни „китайски стени“ и наемни стрелци-убийци. Тази непроизвеждаща, но потребяваща „класа“ ще търси спасение в криминални и всевъзможни „асоциални“ форми на съществуване, в стихийни бунтове, създавайки все по-големи главоболия на частните и държавни охранители на днешния „обществен ред“, който я е породил. В САЩ полицията и другите репресивни органи нямат други средства срещу „лумпените“, освен най-брутално „голо“ насилие. Системният държавен терор е насочен вече и срещу белите „престъпници“ – нещо, което доскоро беше резервирано само за цветното и най-бедно население в най-богатата страна на света.

Охранените и благовъзпитани английски еснафи наричат презрително и издевателски принадлежащите към този слой на опасните класи „чави“. По правило те произхождат от „низините“, от „подземията“ и от предградията с имигранти, прииждащи на острова от колониите на бившата империя. За принадлежащите към „висшите и средни слоеве“ на обществената пирамида, чавите са „идиоти“, „отрепки“, „мутри“, „говеда“, „плъхове“ и т. н. Ако „имат късмет“, те работят в сферата на услугите срещу най-мизерно заплащане, но обикновено не си намират работа и влачат жалко съществувание за сметка на мизерните и унизителни „социални помощи“ от държавния или общински бюджет. „Висшите“ и „средните“ се гаврят с тях, като твърдят, че с това се „поощрявала вродената им леност“.

„Чавите“ живеели в многоетажните панели на бедните райони. Били с лош вкус и дъх на устата, необразовани или завършили в учебни заведения с „нулев рейтинг“, некултурни, с антисоциално поведение, превърнали се в символ на непоносима вулгарност и на войнстващо невежество. Устройвали си срещи и пиели долнокачествена бира в закусвалните за бързо хранене, разхождали се „безцелно“ из супермаркетите и търговските центрове, обличали се просташки в не „маркови“ одежди, обувки и шапки, обичали бойни кучета, снабдявали моторите си със свръхмощни сирени и т. н. Изобщо, заключават някои техни „изследователи“, работническата класа се маргинализира и губи своя престиж.

В Китай, в Индия и в други развиващи се страни, властниците също си задават тревожния въпрос “Какво да се прави?“ със стотиците милиони селяни, останали без земя или със занаятчиите – без работа, поради индустриализацията и механизацията на тези сфери на труда. Те са наясно вече, че с декрети на властта и с морализаторски проповеди не ще могат да контролират ръста им. •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.