АПОКАЛИПСИС – КОГА?

печат
(продължава от миналия брой)

ДНЕШНИЯТ РЕВОЛЮЦИОНЕН ПОТЕНЦИАЛ Е НЕИЗБЕЖЕН И НЕПРЕОДОЛИМ РЕЗУЛТАТ ОТ РОБОТРОННАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Мизерното предгробно живуркане на все повече увеличаващите се бедни, „декласирани“ и безнадеждни слоеве от населението на света води до масирано криминализиране сред „най-нисшите“ слоеве. На глада и посягането към трапезата на ситите властта отговаря с репресии и затвори, които са инкубатори и лаборатории за „излишните“ от прекариата до лумпенпролетариата. От 1970 г. до 2010 г. броят на затворниците се е увеличил в САЩ пет пъти, в Гърция, Испания и Холандия – 3 пъти.

Към лумпенпролетариата или към „излишните“ (в зависимост от мерките, които властта и имащите класи предприемат или подготвят срещу тях) можем да прибавим множеството затворници и концлагеристи, престъпили законите на една престъпна система. Статистиката тук е още по-фалшива и противоречива. Навярно само в Китай „питомците“, изпратени зад телените мрежи в „трудово-възпитателните общежития“ на китайския ГУЛАГ, надхвърлят общия брой на затворниците в останалата част на света, които по официални данни варират от осем до двадесет милиона души или са повече от всички армии, взети вкупом.

Част от лумпенизираната интелигенция – а и не само тя – поради дипломите си има вождистки, авангардистки претенции. Поради това е нужно да разглеждаме под лупа мотивите, които са ги довели до революционното поприще.

„Петото съсловие“

Такъв е днешният „социален пейзаж“ в „най-добрия от всички възможни светове“, който е в основата на надвисващата социална криза, към която глобализацията прибавя и интернационалната криза. От тази бифуркация („момент на дестабилизация“) ще изкристализират проблемите, с които предстои да се сблъскваме през ХХI век в революционната ни работа сред новите и старите „опасни класи“, обитаващи долните етажи в пирамидата на „модерното“ капиталистическо общество. В своята „1984“ Джордж Оруел ги нарича „нисши класи“. В свои статии аз също съм използвал термина за съвкупността от „прекарии“, „излишни“, пролетарии, безработни, „лумпенпролетарии“ и др. От описателните им дефиниции се вижда, че тези множества се припокриват и общото им сечение клони към 1, тоест по-голямата част от елементите им са общи. Това позволява да ги обединим в една обща категория, която образува революционния потенциал на ХХI век, защото „опасните класи“ са единствените, които се умножават и са заинтересувани от разрушаването на породилото ги социално и интернационално статукво. По аналогия с „четвъртото съсловие“ от времето на Великата френска революция, тяхната експлозивна смес може да се нарече пето съсловие. (NB: Както е известно, според законодателството на абсолютната монархия, в „генералните щати“, които се свиквали от време на време по усмотрение на краля, са фигурирали само три съсловия: аристокрацията, духовенството и буржоазията. Тоест, „четвъртото съсловие“ юридически „не е съществувало“, което не е попречило под това име да бъдат обединени най-революционните елементи сред санкюлотите, каквито са последователите на Жак Ру или „бесните“. В своята „История на Великата френска революция от 1789 до 1793 г.“ Кропоткин ги нарича „народни комунисти“ и „предтечи на анархистите“. Към „несъществуващото“ четвърто съсловие историци прибавят и привържениците на първата Парижка Комуна (1793-1794 г.) с нейния главен прокурор Пиер Шоме и ебертистите начело с Жак Рене Ебер. Всички те са били гилотинирани от „неподкупния“ Робеспиер по време на Големия терор, с което фактически е спрян възходът и еволюцията на Великата революция „наляво“ и е започнал истинският „Термидор“, за да завърши с контрареволюцията и нейните етапи: Директория, Консулство, Империята на Наполеон Бонапарт и реставрацията на режима на Бурбоните. Едва по-късно, през 70-те години на ХIХ век, понятието „четвърто съсловие“ добива гражданственост след появата на книгата на немския социалконсерватор и публицист Рудолф Майер (1839-1899) – „Борбата на Четвъртото съсловие за равноправие“. С това име Майер е обозначавал пролетариата. Колкото и странно да изглежда това за един консерватор, той е симпатизирал на работническите борби и е бил осъден от Бисмарк за друга своя книга – „Политическите основи на корупцията в Германия“.

Петото съсловие се превръща в смъртна заплаха за социалното и интернационално статукво

Безработни, лумпенпролетарии, прекарии, „излишни“, затворници и другите „нисши“ социални слоеве в „развитите страни от Първия свят“ наброяват вече над 100 милиона души, които стряскат все повече господарите на света, техните преторианци и учени слуги. Страхът им е роден от това, че заедно с тези от „Третия свят“ те са вече стотици милиони, ако ли не милиард. Техният брой ще расте в геометрична прогресия – веднъж, поради неудържимия ръст на компютри и роботи, на автоматизирани заводи, лаборатории и услуги, на телекомуникации, на научно-техническите революции в земеделието и във всички сфери на човешкия труд без изключение и втори път, поради глобализацията на икономиката, на трудовите, стоковите и финансовите „потоци“ и пазари, на износа на капитали и на цели индустрии в „развиващите се страни“ с тяхното милиардно население. Временните печалби на транснационалните корпорации от „инвестициите“ там едва ли ще компенсират тройния резултат:

– в страните износителки на капитали се закриват работни места, което ускорява увеличаването на процента на собствените им „прекарии“, безработни и смъкването на заплатите на пролетариите до… китайските;

– в страните, в които се инвестират капиталите, икономиката се модернизира и – макар и със закъснение – РР ще породи същите проблеми като в „Първия свят“. Част от изхвърлените от селското стопанство, от допотопните индустрии и от занаятите ще потърсят спасение в серия от „велики преселения“ било в гигантските „отечествени“ мегаполиси, било в илюзорната „Обетована земя“, в която охранените са се заградили с охранители и с „крепостни стени“, мислейки ги за недостъпни, забравяйки че предмостията на „варварите“ вече са там – в гетата и предградията на големите европейски и американски градове;

– всичко това ще увеличава лавинообразно броя на „излишните“, за които няма статистика, но дори грубите сметки ще покажат, че към средата на века те ще бъдат 5-6 милиарда души, тоест най-малко половината, а най-вероятно около 2/3 от тогавашното земно население.

Обедняването на „отечествените“ пролетарии и прекарии в страните на „златния милиард“, вследствие конкуренцията им с евтината, но квалифицираща се работна ръка от „развиващите се страни“, води до „замразяване на заплатите“, а инфлацията предизвиква необратимото им реално свиване с по 1, 2 или 3% ежегодно. Процесите очертават тенденции на все по-масово „прекаризиране“ и на прословутата „средна класа“, която все повече заприличва на „неправилно изстискана паста за зъби“, от която към „висшата класа“ се процеждат единични щастливци, а в долната ѝ част се стича нарастващият брой на бъдещите „излишни“…

На другия полюс се концентрират крезовски богатства, в резултат на което в перспектива там ще останат няколко хиляди мултимилиардери и в най-добрия случай още няколко милиона милионери, с което „информационното общество“ ще постави края на „великото общество на консумацията“.

Тези необратими процеси са предостатъчни, за да предизвикат кошмарите на „елитите“ пред заплахата от образуване на общ революционен фронт на „туземните“ с местните и чужди безработни и затворници, с вносните и отечествените ниско заплащани „заети“ пролетарии и прекарии, на белите и цветни лумпенпролетарии, много от които вече са с университетски дипломи, но без никаква надежда да намерят каквато и да е работа, дори нямаща нищо общо със „специалността“ им… Милиони млади американки и американци с висше образоване днес работят като келнерки и бармани.

РР и глобализацията са в основата на неудържимия ръст на Петото съсловие или на „опасните класи“. Те не са „призрак“, а милиарди от плът и кръв, които растат числено и за физическото си оцеляване в капиталистическото общество, минирано от роботронната революция, нямат друг избор освен социална революция.

Собствениците на света предчувстват, че не разполагат с много време. Те са изчислили, че до 3-4 десетилетия, което е едно мигване на историята, „опасните“ милиарди неизбежно ще поставят неумолимия въпрос „кой – кого?“ в условията на перманентна глобална криза и следващи я революционни ситуации.

Пред Международен политически форум, състоял се на 7 и 8 септември 2011 г. в гр. Ярославъл (Русия), „посветен на проблемите на глобалната сигурност и възникването на локални конфликти, на развитието на демократичните институции и нрави, особено в многонационалните държави с различни вероизповедания и най-вече на усъвършенстване на борбата със социалното неравенство“, един от блестящите теоретични умове на световната буржоазия Збигнев Бжежински, който знае какво, кога, къде и защо приказва, е заявил: „Възможно е възникването на проблеми, които ще поставят под въпрос самото съществувание на цивилизацията. Те могат да бъдат решени само с общите ни усилия. Глобалната стабилност може да бъде постигната само с помощта на мащабно сътрудничество, а не чрез имперско доминиране.“ Тоест, Бжежински призовава всички държави – големи и малки – за нов „Свещен съюз“ за съвместни политически, полицейски и военни „усилия“…

Отговорът на елитите срещу заплахата

Ако съдим по дискусиите на закрито и открито за пренаселеността на планетата (вижте абзаца за „излишните“), членовете на „Добрия клуб“ като че ли са направили своя избор и са намерили отговор в продължението на известното „окончателно решение“ с други, „по-меки“ (фармацевтични вместо химически) средства.

Освен „добрите милиардери“ и държавните мъже, изпреварващо, сериозно, усилено и неслучайно, с проблемите, които предвкусват, че ще им създаде петото съсловие, се занимават теоретици, политолози, политици и практици на „посткапитализма“. Те разработват комплексен арсенал за матиране на всякакви опити да се организира съпротивата срещу мизерното настояще и още по-мрачното, кърваво или „безкръвно“ бъдеще, което му готвят.

В инструментариума на превантивната контрареволюция влизат „философска“, идейна, юридическа, полицейска, съдебна и военна подготовка:

• употреба на училището, университетите, институтите, „интелектуалците“ и медиите за дискредитиране на революционерите и на самата идея за революция;

• политика на разрушаване на солидарността между „опасните класи“, чрез манипулация и примитивна демагогия на патриотарско, „футболно“, кръчмарско или бакалско ниво и на разединяването им с помощта на диференциация на заплатите и на „помощите“ или с лишаване от тях на „непослушните, на непокорните и на имащите лошо поведение“;

• „борбата срещу тероризма“ е превърната в официална доктрина, с която държавите и „висшите“ касти целят легитимиране на произвола и подготвят „законния“ терор на репресивните институции срещу всички противници на статуквото, където и да се намират, подвеждайки ги под общ знаменател;

• гласуват закони, поощряващи и заплащащи доносничеството (казват, че само за откриването и убийството на Осама бин Ладен са похарчени над един трилион долара от бюджета на САЩ) и гарантиращи – или най-малкото, оневиняващи – употребата на полицейското насилие; •

(следва)

Остави коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.