Аполитичността – отказ от правото на мнение

В средите на социалните активисти, антифашисти и в пънк-хардкор сцените всичко обикновено започва с аполитичен антирасизъм. В този случай радикализмът на мисленето се подменя с радикализъм на действията – и всичко се свежда до радикален отговор на неонацистките скинове или просто до организирането на антифашистки концерт – естествено без анархисти – никаква политика. Те обаче не искат да разберат, че тази борба е само следствие и колкото и да не се занимаваш с фашизма и с фашистите, те винаги ще се възраждат. Те не се появяват отникъде или просто така. Те се появяват като реакция на социалните условия, които ги заобикалят, а политиците и олигарсите, за да запазят своите позиции, обвиняват през цялото време евреите, имигрантите, малцинствата, „комунистическата зараза“ и т. н.

Този антифашизъм може да сравним с човек със зъбобол, който редовно пие обезболяващи, но не отива на зъболекар. Всичко това приключва, когато отиде на лекар и се окаже, че вече е твърде късно – зъбът трябва да се вади и не може да се запази. Същото се отнася и за аполитичните еколози – те се борят срещу изсичането на горите, със замърсяването на околната среда, но малко се замислят за причините за всичко това – свръхпечалбите на капиталистите за сметка на свръхексплоатацията на природата, както и за аполитичния феминизъм (тези феминист(к)и се борят за равен брой места в парламента за жените и мъжете, за равна заплата и т. н., но не се замислят, че неравенство между половете произтича от социалното, икономическото и политическото неравенство, на чиято основа съществуват държавата и капитализмът).

С течение на времето такива хора, виждайки безперспективността на този активизъм, обявяват пълната си аполитичност и прекратяват с активизма, а фашистите, както си ги имаше, така и си остават: горите пак се секат и т. н. – накратко, светът е все същият. Наричайки себе си аполитичен, човек признава: „Аз нямам свое мнение за това, което се случва около мен; аз съм оставен на произвола на властта, на високите цени, на ниските заплати, на произвола на полицията, правете с мен каквото пожелаете“.

За избягване на такива недоразумения ние считаме, че антифашисти, еколози, феминистки и др. социални активисти са длъжни да се борят както с фашизма, сексизма и екологичната катастрофа, така и с техните корени – сиамските близнаци Държава-Капитал.

*  *  *

P.S. За да разсеем недоразуменията, искаме да заявим, че ние винаги сме били, сме и ще бъдем защитници на прякото действие и радикалния антифашизъм и считаме, че такива методи трябва да бъдат едни от задължителните в борбите, но не и единствените начини за борба, разбира се.

С уважение,

Armatura Сrew, Симферопол

avtonom.org

превод LGB

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *