Бакунин не е остарял
Авторът на едно от изказванията на дискусията говори за остарялостта и неактуалността на текстовете от първоначалната фаза на идейното течение (разбирай анархизма) през ХIХ век, особено тези на Бакунин!
Мога да кажа само, че известни открития се правят само веднаж. Втория път те са плагиатство или “регистриране на дървения велосипед в Улан Батор“. Евклидовата геометрия е създадена преди 2300 години, а диференциалното и интегрално смятане е открито от Нютон и Лайбниц преди повече от 300 години. Така стои и въпросът с формулировката на Михаил Бакунин за революционния, социален и организиран – на основата на една програма и кореспондиращите ѝ статути – анархизъм.
Анархистическите “принципи“, програмни цели, стратегия, тактика, организация, както и методите и средствата за реализирането им “не падат от небето“, нито се “градят на базата на функционирането на една организация“, тоест „са съобразени с нея“, както смятат други участници в дискусията.
Те са резултат от едно сериозно и задълбочено проучване, анализ и извличане на поуки от историческата практика на масовите социални борби и на революциите на предшествениците ни, както и на собствения опит от подготовката и участието в социалните конфликти на своето време – ако изследователят, разбира се, го има и притежава необходимия за целта интелектуален капацитет. Ако последният обаче липсва, тогава се прибягва до колективния метод на работа, който се опитваме да приложим. В резултат би трябвало да се получи спиралата на взаимодействие между революционните практика и теория, които се обогатяват взаимно и се развиват и еволюират. Едва тогава могат да се правят открития, корекции и допълнения в теорията на социалната революция, един от елементите на която е нейната програма. Точно такъв е случаят с “остарелия и демодиран“ Бакунин.
Едва ли има друг революционер, който е прозрял по-далече в бъдещето, който да е написал толкова много и разнообразни програми и устави (дори за БЦРК от времето на Каравелов и Ботев) и да е създал организации, с които – пряко или косвено – е взел участие във всички революции, бунтове, въстания и неуспешни революционни опити на своя век. Само че, за да можем да се ползваме от богатото наследство, което ни е оставил, трябва да го четем внимателно и което е по-важно – да разбираме и анализираме прочетеното.
На изтъкнатите критики към „утопичния период“ мога да отговоря, че утопиите идеализират, но обикновено не надхвърлят реалностите, които заобикалят техните автори. Известно е, че Платон е идеализирал държавата на фараоните. Ако утопистите прескочат тесния хоризонт на своето време и последвалите събития потвърдят, макар и частично, съдържащите се в книгите им новаторски идеи, последните могат да се окажат от изключителна полза за пишещите програми или за прилагащите ги на практика.
В “Града на Слънцето“ Кампанела ни описва едно “идеално общество“, в което, както и в “Републиката“ на Платон, за съжаление, има роби. В такъв “град“ или “република“ едва ли “всички са щастливи и ходят под ръчичка с розови ризки на цветенца“, както твърди гореспоменатият автор. Все пак прави чест на Кампанела, който е прекарал 28 години в тюрмата, че не се е отказал от скромните си и неприемливи за господарите и църковната инквизиция мечти. Така че и когато говорим или пишем за утопиите, също е необходимо да сме ги прочели и разбрали.
По-горе посочих какъв е бил “работният метод“ на Бакунин и е смешно да бръщолевим за “императивност“ и да го “декомпозираме“, “индикираме“ и превръщаме в “метричен показател“.
Между другото, когато говорим за “метода“ му, си струва да напомним анализа на Марксовата програма и пророческата прогноза за приложението ѝ. Наред с революционната си дейност, Бакунин се е занимавал сериозно с усвояването на естествените науки от своето време, философията, историята и политическата икономия, наченките на социологията и дори математиката. Тогава е изказал и мисълта, че социологията е още в пелени и че ще се превърне в действителна наука, едва когато в нея навлезе математиката.
Да се говори, че програмите на Малатеста или на CNT са “препоръчителни“, означава да не кажем нищо, защото и италианецът, и испанските анархисти, които не “са правили връзката между социалната необходимост и пътищата към постигане на желаното общество“, са препоръчвали на работниците да реализират своите програми с оръжие в ръка, като са ги водили в боя под дъжда от куршуми и шрапнели.
Така стигаме до друг цитат: “единствените, правещи връзка между реалността, нуждата и оттам нататък – към принципите на борба и т. н.“ са Букчин и Кропоткин. Наистина е трудно да се избере по-неудачен пример. Вместо да се занимае с действителната история на американския анархизъм, Букчин търси в класовото общество някакъв митичен “общочовешки интерес“, като основа на борбата за премахването на класите и говори против “съживяването на митове от рода на пролетарското въстание и въоръжената конфронтация с националната държава, снабдена с един мощен ядрен арсенал“.
Вместо да търси общи интереси на наемния труд и капитала (защото “общочовешкият интерес“ днес означава консенсус и в крайна сметка класов колаборационизъм и капитулация пред въоръжената до зъби свръхдържава), покойният Мъри Букчин трябваше приживе да обърне поглед към историята на американската работническа класа, дала на света 1-ви май и Чикагските мъченици, Сако и Ванцети и 500-хилядния анархистически синдикат IWW, срещу който американските капиталисти, освен съд, полиция и “национална гвардия“, употребиха след Първата световна война организираните и платени от тях частни банди от наемни убийци, в сравнение с които българските “мутри“ са като дечица от църковен хор. Съпротивата на американското “контраобщество“ през 60-те и 70-те години на ХХ век, в която съпротива главна роля изиграха наши активисти от рода на Чомски, спря войната във Виетнам. За по-младите другари само ще кажа, че през 1975 година не бях допуснат на американска територия на основание на закон, който не разрешава на чужденци, изповядващи радикални идеи, да влизат в САЩ. В черния списък на тези идеи анархистите заемат почетното първо място. Така че, както обичат да казват “публичните личности“, в днешната “борба с ислямския тероризъм“ няма нищо ново!
Вместо отчаяние и бягство в света на “общочовешките“ фантасмагории, борбата на “низшите класи“ срещу американския милитаризъм и империализъм трябва да се разглежда в глобални мащаби и в перспективата на настъпващата, макар и бавно, но неумолимо финална криза на световния капитализъм и на неговите национални и международни институции.
Букчин няма никаква революционна програма, а необходимостта от реализацията на анархокомунистическото общество той мотивира с един-единствен – при това, далеч не най-важен фактор – екологическия, който е частен случай на биологическия. Кропоткин се опитва да “прави връзка между заложените инстинкти у организмите и необходимостта им от стремеж към обединение и свобода“. Но опитът е неуспешен, да не кажа несъстоятелен, защото “организмите“ имат и много други инстинкти – например да се изяждат едни други – и с тях не можем нито да мотивираме социалните борби, нито да обясним историческата еволюция на обществата. Защото инстинктите са относително константен фактор в рамките на 6000-годишната политическа история на променящите се човешки цивилизации (каквито бележитият английски историк Арнолд Тойнби е наброил 26 (двадесет и шест) и следователно не могат да бъдат причина за динамичната им смяна! Не зная дали тази концепция за взаимопомощта е довела Кропоткин до апелите му за участие в Първата световна война на страната на Антантата, но срамният за един революционер и анархист факт е налице! В тази позорна позиция се крие една от основните причини за крушението на движението, от което не се е съвзело до днес, но това е друга тема – за войната и революцията, която, ако има желаещи, мога да включа в плана на нашата идейна лектория, а сега ще се върна пак към засегнатия философски въпрос за факторите на еволюцията и революциите в капиталистическото в частност и на класовите общества изобщо.
Вместо философския монизъм в обяснението на историческия процес, “класическият“ анархизъм е за един комплексен многофакторен анализ, който би ни позволил едно много по-дълбоко разбиране на реалността, по-голяма точност в прогнозирането и в изпреварващото поставяне на задачи, в изработването на позиции и на тактика на революционната организация в хода на динамично изменящите се ситуации. Иначе рискуваме да сбъркаме не само със сроковете, но и с пътя, а както е известно – сгрешилият пътя, никога няма да стигне там, за където е тръгнал.
Ще илюстрирам мисълта си с пример за работата на метеорологичните станции – такава, каквато ми стана известна преди повече от четири десетилетия. За да бъде що-годе заслужаващ доверие бюлетинът и прогнозите им, метеоролозите създават комплексен екип от специалисти, една от задачите на които е изработването на математически модели на климатичните промени. Това те постигат чрез система от около 400 линейни уравнения, отговаряща на 400-те фактора (“неизвестни променливи“ в определени граници), които влияят на “времето“, и избор на целеви функции за температурата, облачността, валежите и т. н. Решението на такава класическа задача на линейното програмиране изискваше преди 40 години 30-дневната работа на един компютър от второ поколение, което правеше прогнозата за времето през утрешния ден безпредметна. Как се справяха “моделиерите“ с проблема? Елементарно – започваха да изрязват “по-маловажните“ фактори, поради което прогнозите им не се отличаваха с особена точност. Днес решението е по-задоволително, защото вече разполагат с компютри с огромна оперативна памет и извършващи милиарди операции за секунда.
За съжаление, ние все още сме на светлинни години далеч от използването на подобни мощни методи и средства и същевременно се отказваме от създаденото теоретично наследство от нашите мислители, на които гледаме като на мумии, без да имаме с какво да го заменим. Това не е най-маловажната причина, поради която ФАБ се оказва негодна не само да използва всеки форум за конфронтация с “научните“ лакеи на днешната система и да влияе върху аудиторията му, но изпитва затруднение да изработи своя ясна анархистическа позиция дори за много по-елементарни “събития“ (от рода на “гей-парада“ или “борбата с неонацистките изроди“), които отнемат цялата ѝ енергия, парализират силиците ѝ и я водят към “затихване на функциите“.
Що се отнася до брошурата на регионалния съюз на ФАФ в Рона-Алпи “Един проект за социалната революция“, която преведох и чието второ издание платих, мога да кажа само, че това, както е посочено и в подзаглавието ѝ, е само една “Азбука на анархизма“, която не съдържа нищо ново в сравнение с “остарелите и неактуални класически текстове“, освен това, че ги е влошила! Когато я четат, препоръчвам на другарите да обърнат внимание на моя лаконичен предговор и на “Декларацията на анархистическите принципи, цели и средства“, която писах за Конгреса на ФАБ, проведен на 29, 30 и 31 май 1993 г. Тя е построена изключително на основата на “класическите текстове“ и най-вече на “особено остарелите и неактуални“ на Бакунин. За съжаление, “преработилите ги и подобрили“ по-късно другари са се постарали доста да ги осакатят, което може да се установи от всеки, който пожелае да сравни оригинала с творческите напъни на неизвестния ми колектив или индивид, натоварен със същата задача от един следващ конгрес на ФАБ. Надявам се, че стореното не е предумишлено, а е резултат само на обикновено теоретическо невежество и леност на мисълта.
След казаното отново апелирам към тези, които имат вкус към такава работа: да продължим, но преди да говорим, нека мислим, а след като сме говорили и да действаме!
