България ‘08: хляб и хортензии
Факти и събития с коментар
У нас последният месец безспорно мина под знака на скандалите. То бяха едни арести, едни компромати, едни показни разстрели, докато накрая Запалката подаде оставка с надежда да му връчат медал, задето спасил държавата, обаче се оказало, че медалите „Издал държавна тайна” свършили по времето на Трайчо Костов. Управляващите обаче решиха, че това не е достатъчно, за да отчетат дейност. Серго обяви война на мизерните заплати още на бесепарския първи май, известен вече като “сергей парад”. „Синдикатите” по своя си начин подкрепиха правителството – седнаха, смятаха, изкараха, че заплатата трябвало да расте с около 17% на година, тоест, да не се движи, като се приспадне инфлацията. Същевременно ни обясниха, че най-накрая сме надминали равнището на доходите през 1995, демек, имало пак накъде да вървим надолу, само да не вземем да развалим калимерата, като бутнем новия червен кабинет с кафяв оттенък.
Какво да му буташ, пък и кой да го бутне? 76% от младите хора на възраст от 16 до 20 години не са способни да кажат за какво живеят, кои са техните идеали, за какво се борят, за какво мечтаят и кои са враговете им сочат данните от изследването. Ценностната система на младите хора в периода на прехода била много сериозно разклатена. С такива хора трудно се променя нещо. Не че са оптимисти за бъдещето. Финансовото състояние на 67,2% от домакинствата в България е едвам свързване на двата края, сочи изследване на Националния статистически институт (НСИ). 16,3% от домакинствата заявяват, че затъват в дългове, а 5,6% са принудени да теглят от спестяванията си. 7,3% посочват, че успяват да спестят малко пари, а едва 0,1% отговарят, че спестяват много. Финансовото състояние на 36,5% от домакинствата не се е променило за последната една година, на 28% малко се е влошило, а на 25,8% се е влошило много. Само 6,7% от домакинствата очакват през следващата една година състоянието им да се подобри, а 19,9% очакват да се влоши много. Две трети от българите определят общата икономическа ситуация като влошена или много влошена за година. Според 77,6% от гражданите цените са се повишили твърде много. Преобладават обаче очакванията цените да растат още по-бързо.
Според НСИ цените на селскостопанската продукция в страната за първото тримесечие на 2008 година са се увеличили с 19,9% спрямо ценовите равнища през цялата 2007 г. Най-серозно е увеличението в цените на зърнените култури. Най-фрапантно е поскъпването при зелето – повече от два пъти. При плодовете имаме 65% увеличение на цените на годишна база. Цената на суровото мляко отбелязва 36,8% ръст спрямо първото тримесечие на миналата година. Яйцата са увеличили цената си от миналата година насам с 19,8%. Пчелният мед е поскъпнал почти с 10%. Цената на животинските продукти се е повишила с 32,7% за период от една година и с 22,6% спрямо средните нива от 2007 г.
Спад на цените има при следните стоки от първа необходимост: „непрана стригана вълна”, „живи козлета от 6 до 12 месеца”, малки прасенца, „едър рогат добитък над 1 година”, „семена от зеленчуци”, краставици, кромид лук и най-важното – с 6,9% са поевтинели цветята. Действаме по завета на Мария Антоанета – като няма хляб, има хрупкави хортензии.
От 1999 до 2007 г. разходите на едно семейство са се увеличили 2,2 пъти, а доходите – 2 пъти. Интересно откъде тия пари? От кредити. Затова и министерските шии дебелеят, да не паднат по-долу от населението. Само че те няма да изплащат кредитите. На кредит била и държавата, кредитори били чуждите инвеститори.
Все пак сме далеч от американците – според изследване на „Харвард” през миналата година Америка е била засегната от най-сериозната финансова криза след 50-те години на миналия век.
Джанет Калиш, гимназиална учителка от Куинс, споделя, че хората, които търсят храна в кофите за боклук, стават все повече. „Някои от тях никога не са били в подобно положение – да се притесняват за цените на хранителните продукти, както сега”, казва тя. Калиш споделя, че никога не се е разболявала от храната, която намира в боклука. Тя пести около 50 долара седмично от разходите за храна. Ако всяка революция накрая изяжда своите деца, явно индустриалната революция също вече опира до вонящите си отрочета.
Годишният доклад на ФАО (Организацията за прехрана и земеделие на ООН) прогнозира, че цената на телешкото и свинското месо ще скочи с 20% до 2017 г., житото – с над 60 на сто, а растителните масла – с 80%. Между 2005 и 2007 г. световните цени на житото, царевицата и маслодайните растения са се удвоили. Един от авторите на доклада заявява: „Много сме загрижени за най-бедните и очакваме броят на недохранените хора да нараства”.
Ако освен хортензиите се научим да ядем бюрократична загриженост, гарнирана с лоши новини, ще се угоим за нула време.
Златко и Сашо
