Барак Обама и „иранската заплаха“

печат
Президентстването на Буш е към своя край. То донесе нечувани печалби на петролните конгломерати и окончателно порази всякакви надежди за мир от Близкия Изток до подстъпите на Далечния. Новинарските агенции едва смогват да преброят труповете от поредния сблъсък или самоубийствен атентат и отдавна са се отказали да обяснят кой срещу кого и защо стреля – турската армия, израелската армия, пакистанската полиция, мианмарската полиция, китайската армия, кюрдските бунтовници, сунитите, шиитите, армията на Мехди, Хамас, Фатах, Хизбола, талибани, муджахидини, опозицията в Пакистан, опозицията в Мианма, тибетските монаси, Ал Кайда, Ислямски Джихад и пр., и пр. – от източното Средиземноморие до Тибет кръвопролитията не оставят кореспондентите без репортажи и очакваме водещата новина скоро да бъде „днес в Близкия Изток никой не беше убит”, но май няма да я дочакаме.
Единствените острови на спокойствието изглежда са както винаги измислените „държави” от Персийския залив – райски селения на шейховете, в които обаче живее една незначителна част от ислямската общност, но от които пълни гуша значителна част от „общността” на Буш. Другите два острова обаче са Сирия и Иран, които ястребите от Белия дом отдавна са вдигнали на мушка. Да оставим всички други аргументи настрана – щом разсипването на Ирак успя да донесе рекордни печалби на петролните магнати от САЩ и Европа и населението на света безропотно прие утрояване и учетворяване на цените на горивата за няма и пет години, един евентуален „удар” срещу Иран изглежда сигурна стъпка към деня, когато ще наричаме златото „жълтия нефт”.
Буш и неговата свита няма да се явяват на избори и практически нямат задръжки да поразят Иран. Агресията срещу Иран може да бъде прекрасен прощален подарък от „освободителя на Багдад” към Ексон-Мобил, Шеврон-Тексако, Бритиш Петролиъм, Роял Дъч Шел и по-малките петропиратчета. Подарък, който още повече ще измести баланса на парите и контрола към пет­те процента най-богати и безнадеждно ще отдалечи останалите деветдесет и пет процента от надеждите за живот без свирепа несигурност за насъщния.
Догодина обаче Америка ще има нов президент. Логично е много от очакванията на хората, които такъв сценарий не ги устройва (а можем да кажем просто „хората” с достатъчно статистическо приближение), да са свързани с името на Барак Обама – единственият кандидат от предварителната надпревара, който гласува против войната в Ирак. Тези очаквания наскоро изразиха в отворено писмо до Обама група известни и утвърдени американски учени, журналисти, автори и активисти. Сред пъстрата група на подписалите виждаме имената на проф. Ноам Чомски, Майкъл Албърт от ZNet, равин Майкъл Лернер, отец Дейвид Уитън Смит, професори от различни университети и колежи в САЩ, ветерани разузнавачи, специалисти по Близкия Изток, представители на организации за мир, за изследвания на холокоста и много други.
„Ние сме дълбоко загрижени от материалите, които се появяват в пресата през последните няколко седмици, намекващи, че правителството на Буш може да предприеме военно нападение срещу Иран и че това може да даде зелена светлина на подобна атака от страна на Израел или други военни действия като налагане на блокада върху Иран.
Приветстваме вашата позиция срещиу войната с Ирак през 2002. Обнадеждени сме също от вашите по-ранни изявления, наблягащи върху дипломацията вместо военни действия срещу Иран. Днес имате възможността да предотвратите повторение на трагичната война в Ирак. Надяваме се, че ще използвате случая” се казва в писмото.
Това писмо не е просто апел към „антивоенния” сенатор Обама. Вече като кандидат за президент, Обама през май заяви, че „благодарение на политиката на Джордж Буш, Иран е най-голямата заплаха за Съединените щати, Израел и Близкия Изток за цяло едно поколение” и продължи с двусмисленото заключение, че Иран не е толкова голяма заплаха като Съветския съюз по време на студената война.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *