Компютърното бъдеще

печат

Microsoft
Microsoft

Технологии

През този месец основателят и президент на корпоративния гигант Майкрософт Бил Гейтс окончателно се оттегли от ръководството на фирмата и се отдаде на благотворителна дейност. Гейтс наскоро беше изместен от първото място на най-богатите хора на света от финансовия „гений” Уорън Бъфет, който пък има намерение да завещае цялото си богатство на фондацията на своя съмилиардер Гейтс. Така фондацията „Бил и Мелинда Гейтс” ще разполага със средствата на двамата най-богати хора на света, които сигурно са повече от средствата на двайсетте най-бедни държави. Затова и възгледите на нейните шефове заслужават внимание.
Има хора, които разкриват хоризонтите на бъдещето, които дават насока на полета на мисълта със своите идеи. Обикновено ни убеждават, че тези далновидни хора са същите онези, които взимат парите ни, уж за да движат света напред. Тези хора с удоволствие играят ролята на водачи, на потни труженици на полето на идеите, без които едва ли не още щяхме да живеем в пещери. А тяхното богатството и властта им идват като заслужена награда за нещата, които са сторили на нас.
Често наричаният най-добър програмист, но всъщност най-прочутият далавераджия сред програмистите Бил Гейтс, сподели своите виждания за бъдещото развитие на начина, по който хората ще рабоят с компютрите. Според него мишката и клавиатурата скоро ще излязат от употреба и ще бъдат заместени от нови методи, основно екрани за управляване с докосване и разпознаване на глас. Разбира се няма как да не сме солидарни с него. Отколешната мечта за компютъра е да бъде идеалният събеседник – ние му говорим, той слуша и изпълнява. Безспорно тези начини за работа са стъпка в тази насока.
Само че стъпката е малко накриво. Гласовото разпознаване е вградено в новия продукт на господин Гейтс, Windows Vista, но не работи особено добре, а в някои приложения като езиците за програмиране може да бъде направо ужасно. От друга страна потребителите трудно свикват с полуформалния език, който се използва за работа с тези програми, за тях това е още едно, при това нетипично, устройство за разучаване – за да бъде наистина ефикасно, компютърът трябва да бъде много бърз, тоест много скъп, а ако не е такъв, то гласовото разпознаване по-скоро пречи.
Другата стъпка също е с вързан крак. Активните екрани са на пазара от доста време, но не може да се каже, че изместват стандартните монитори, особено пък в страни като нашата. Цените на една хубава платформа на Майкрософт започват от $5000, а цената на един приличен монитор е примерно $400. Според самия Гейтс след 5 години щяло да има десетки милиони хора пред подобен интерфейс. Но на фона на единия милиард компютри, които се очаква да бъдат произведени през това време, това не изглежда като голяма революция.
Проблемът е, че тези доста несъвършени играчки се превръщат в задължителен стандарт – характерна черта на днешните компютри е, че просто трябва да бъдат сменяни доста по-често от вчерашните по ред причини, главната от които е, че така има повече пари за техните производители и търговци. Под съвсем благовидния предлог за „бъдещето” се пробутват поредните изкуствено създадени потребителски „въжделения”, които пълнят джоба само на компютърните корпорации и празнят същия на всеки обикновен потребител. При досегашните технологични революции се създаваха машини, които освобождаваха времето на хората, докато компютърната такава е на път да се изроди в безспирна продукция на мигащи и дърдорещи боклуци, които обратно – губят времето на хората в абсолютно дебилизиращи занимания. Вижданията на Бил Гейтс за бъдещето на компютърните технологии са, че те ще бъдат предимно и почти изцяло средства за губене на време – стремеж към шаренията, данданията, изобилието от безсмислие, фабрикувани на конвейер от корпорациите пакети от цветове и звуци без никакъв стимул за оригинална мисъл или творчество – умните хора като Гейтс мислят вместо теб, лошо няма.
Това обаче е бъдеще за гейтсовци и бъфетовци. Те ще стават все по-велики, все по-гениални, задниците им ще оставят все по-голям отпечатък върху света. Аз и ти обаче ще ставаме все по-малки, все по-заробени от аудиовизуалната какофония на мощната машина в къщи, която гениите уж създадоха, за да ни освободи.
Златко и Сашо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *