Ботев, Шейтанов и революционният дух
Христо Ботев започва своята революционна дейност чрез слово, а после и чрез меч, за да загине низвергнат с четата си в България. Низвергнат от тези, за които е дошъл да даде живота си, бива убит на 2 юни 1876 г. на връх Вола.
Георги Шейтанов е роден на 14 февруари 1896 г. в Ямбол. Отличен ученик, съидейник на ученическия кръг ЛУЧ, запознал се 16-годишен с идеите на анархизма, остава докрай верен на народа и идеалите си. Участва в списването на вестник по време на Руската революция, създава сп. Пламък заедно с Гео Милев, лежи в Софийския централен затвор заедно с Александър Стамболийски, организира бунт, избягва и минава в нелегалност. До смъртта си на 2 юни 1925 край гара Белово, убит от полицията, остава идеен вдъхновител на всеки, до когото е стигнало словото му.
Наследството, което тези двама титани на мисълта и делото ни оставиха, е духът и отдадеността на революцията. Сами можем и трябва да управляваме живота си, за да изградим едно истинско човешко общество където „Свободата е основа, Равенството – средство, а Братството – цел“.
Можем ли да го направим? Мисля, че да. Макар че повечето от обикновените хора днес, дори да харесват и приемат идеалите, които свободолюбивите революционери ни завещаха, все още не разбират, че за свободата трябва да се бориш. И после тя не е само твоя, тя е на всички „Без разлика на пол, вяра и народност“ (В. Левски).
Повечето хора са свикнали със сегашното положение, нагодили са се някак и си пълзят спокойни, а когато ги запиташ защо, ти се отговаря нравоучително: „Ти ли ще оправиш света, бе?“, „Много е хубаво като идея, но е невъзможно да се случи!“, „Не му е сега времето“ и т. н. А кога ще му дойде времето – на пенсия ли? На 67 години ли ще тръгнеш да вършиш нещо, за което ти трябват сили и приятели около теб? Не му било сега времето да искаме икономическо и политическо самоуправление. На хората целенасочено им се втълпява нуждата от „правилното демократично ръководство“ на всеки 4 години… пък после ще видим кое от предизборните обещания ще изпълним. Пропаганда на идеите трябва първоначално и създаване на силна воля у човека!
Защото докато има някой, който с радост да влачи хомота, дотогава не ще имаме надежда за успех на делото, на което сме се посветили – Социалната революция – наследството на Ботев и Шейтанов!
Пламен (mars_3)
Ботев: из „Борба“
… Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази.
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец.
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
Шейтанов:
из „Какво носим ние“
Държавата уби човека. Обществото преви врат пред това престъпление и остана роб; обществото прегърна нищетата си.
Ние се възбунтувахме и отидохме в затвора; там заякна ръката ни и тя държеше в ноктите си разрушението.
Нощта прикри разкъсаните ни вериги; зората ни посрещна в шумата – оттам видяхме затвора, който висеше във въздуха: държавата трябваше да умре.
Ние прегърнахме гората, в нощта кладяхме огньове и пишехме учение на духа, по чиито страници засъхваше кръвта на падналите другари. Оттук почнахме да учим един народ да стане свободен; оттук светеха огньовете ни като символ в пътя на роба.
Ние идехме да довършим делото на богомилите, на Ботев и Левски, без които българската история би останала стъгда.
Кои сме ние? Богомили? Да, ние сме богомили, но други богомили, които спят на револверите си и стискат карабини.
… Създаде се държавата и ние дойдохме в планината; и тук се заклехме, че ще разрушим държавата или ще умрем.
Светът беше поруган; по всички кръстопътища на живота фарисеи издигаха идоли; филистерът угаси слънцето и в мрака звънтеше златото му. В планината изплетохме с огън бича си и скоро ще слезем долу. Ние ще съборим идолите, филистерът ще заплаче под бича ни.
… Само свободната мисъл и силната ръка градят живота. Идеалът ни е стремление, знаме, на което личи страданието на човека и величието на делото му.
… Анархистическо стадо ние не щем; анархистическа лапа искаме, защото революцията се взема с лапа.
Анархизмът е презрение към законите, смелост да ги потъпчеш, жажда за отмъщение срещу робството; анархизмът е амбиция да бъдеш анархистически вълк против държавата, а не анархистическа овца в нея; анархизмът е да вярваш в ръката си, когато държиш нож.
Това носим ние днес. Това е пътят ни. По този път ние градим себе си, градим човека. Човекът не е роб и ние трябва да му кажем това.
Който носи в гърдите си анархизъм – не се плаши от война.
Гответе се, бързайте!
в. Пробуда
1919
