Циганските прегрешения на първо и на второ

Кой е по-лаком и кой нанася по-големи щети на народа: ние, църните мангали, или чистичките бели народни представители, министри и хрантутниците около тях?

Екнаха отново възмутени сочения с пръст колко сме лоши, асоциални, опасни и непоправими циганите.
Че вдигаме шумни празненства по три дни и три нощи, пречим на околните да си почиват, оскверняваме слуха им с „антибългарска“ музика и крясъци.
Само да припомня на любителите да турят всички цигани в един кюп, че моят етнос се състои от няколко групи с различни традиции и дори толкова различен говорим диалект, че можем да се разберем само на български. А по същество:
Първо, на циганските сиромаси не им е по кесията да вдигат толкова продължителни сватби или други купони. Освен да се присламчим към по-богатите, където им свирим и мъкнем консумативи за софрите.
Второ, да не би на нас, които бачкаме, шумът да не ни пречи? Ама я излез срещу мутрата, циганския ни местен барон да му кажеш: айде по-тихо де! Биячите му ще те научат на „обноски“ незабавно. И ни съседи българи ще ти помогнат, ни полицията ще се намеси, даже ако си толкова глупав да я повикаш. Защото дойде ли полицията, за нея всички са мангали – бой наред. Само ще се позабавят, за да може баронът и псетата му да се изнижат.
Ами при това положение всеки нормален циганин ще предпочете да си изяде пердаха от „своите“ мутри, вместо униформените да замлатят с палките цялото му семейство и комшиите, с които после трябва да живее.
Другото презрително сочене към нас е свързано с „цигански свади“, при които някой загине. И злорадство – да се трепят един друг тези маймуни! Ако понякога отначало новината в медиите неволно каже истината, че е възникнал конфликт между „наш“ лихвар и отчаяните му длъжници, то следващият репортаж, вече натаманен в телевизионното студио, ще говори единствено за „сбиване заради дългогодишен конфликт между ромски семейства“.
Първо, в циганските махали се води една направо христоматийна КЛАСОВА ВОЙНА. Между потисници и потиснати. Междуродовата вражда и да долее открадната нафта в огъня, то е едно канче. Докато конфликтът между циганските мутри и обикновените цигани е и искрата, и цяла туба бензин.
И второ – медиите не обичат да говорят за класови сблъсъци. Било „език на омразата“, „завист към успелите“, „комунизъм“. Вреди на пропагандата за „националното единство“, за партньорството между грабителите и ограбваните, за което партньорство „работят с пот на чело“ синдикатите КНСБ и Подкрепа. То ние и не членуваме в тях. Повечето от работата ни си е в криминалната зона. Баронът нарежда да му се донесе толкова и толкова суха пара – и като не можеш да спечелиш кинтите с друга работа, отиваш да крадеш. Или ти избиват чивиите и стреляш по мутрата. Но понеже почти винаги той не ти е рода (ако беше, нямаше да си прост обложен с „данък“ крадец, а мутра като него), новинарите викат: междусемейна ромска вражда взе жертви…
Но най-праведното негодуване всред „честните данъкоплатни бели български граждани“ е по повод кражбите на ток. Ето, имало цял един жилищен блок, който ДЕСЕТ ГОДИНИ не плащал сметките, а не му рязвали кабелите.
Първо, като ти е на ума, щом позавъдиш някакви парици, да побързаш да хапнеш, да пийнеш, да облечеш детето да не го е срам в училището, да вземеш илачи за тъщата, да си дадеш рекета на местния мургав големец, нормално е да зарежеш сметките за ток за „някой друг път“.
И второ – „белите българи“ проглушиха ушите на страната, почти като при циганска сватба, колко надути са сметките, колко несправедливо се формират, колко играе напрежението и често се случват аварии… ами имате пълното основание да не плащате и вие! Ако ви откачат – да се закачите пак! Ако не знаете как става – ще ви научим.
За завършек, малко математика. Викат, че циганите изяждали със социалните помощи държавния бюджет. Добре, нека допуснем, че има 100 хиляди цигани, всеки с по 10 деца, 30 кинта на хлапе, помощите възлизат на 300 лева, общо трийсет милиона месечно. Триста и шейсет милиона годишно. Това е сметката, ако бяхме 1 МИЛИОН ДУШИ лапачи на помощи.
А сега сравнете колко излапват само 240 депутата – 50 милиона годишно по бюджет на Народното събрание и още 35 милиона партийни субсидии, без да броим комисионни, „консултантски“ и пр. материални стимули.
Или – „дупките“ от банки като КТБ, тях пак бюджетът ще ги пълни, не асфалтовата база ще кърпи като пътно платно.
Та първо – кой е по-лаком? И второ – кой е по-безполезен, че и нанася по-големи щети на народа: ние, ЦЪРНИТЕ мангали, или чистичките БЕЛИ народни представители, министри и хрантутниците около тях? •

Хасан Девринджи