CNT участва в правителството

печат
(продължава от предния брой)

Достатъчно в това отношение е да припомним и публикуваните в списание „Свидетел“ (в Барселона, през август 1938 г.) признания на Сантилян:

„Като управници, ние с нищо не сме по-добри от другите и вече доказахме, че нашето участие в управлението послужи само за засилване на държавността и по никакъв начин не увеличи правата на работниците срещу техните паразитиращи политически и икономически врагове“. На друго място той декларира, че трябва да имаме доверие в народа и да му служим, „но ние не можем да служим едновременно на двама господари. Ако сме с народа, ние не можем да бъдем и с държавата, която е враг на народа. В момента, в който заставаме на страната на държавата, може да се каже, че ние сме против народа…“

Заемането на министерските постове от CNT е описано в нейния ежедневник „Солидаридад Обрера“, като “един от най-важните факти, регистрирани от политическата история на нашата страна“, за да продължи, обяснявайки, че: “В настоящия момент, правителството, като регулиращ инструмент на държавните органи, е престанало да бъде репресивна сила срещу работническата класа, по същия начин като държавата, която вече не е организъм, разделящ обществото на класи. С присъствието в тях на елементи от CNT, държавата и правителството ще престанат да потискат народа. Функциите на държавата ще бъдат ограничени, в съгласие със синдикалните организации, за да регулират хода на икономическия и социален живот на страната. Правителството не ще има друга задача, освен да води войната и координира революционното дело според един общ план. Нашите другари ще придадат (по-скоро предадат) на правителството колективната воля на работническите маси, формирана предварително на техните общи събрания. Те не ще защитават ничия лична кауза, а само свободно взетите решения от милионите организирани в CNT работници. Една историческа съдбовна необходимост тежи върху всички неща и тази съдбовна необходимост CNT приема, за да служи на страната, да спечели бързо войната и да попречи на всяко отклонение на народната Революция.“ (NВ: Тия заклинания плющят като шамари по бузите на „анархистите“, приели колаборацията с властта!)

Нека да сравним тези опортюнистически глупости с мненията, които CNT изразява само два месеца преди това в „Информационния бюлетин на CNT-FAI“ (в брой № 31 от 3 септември 1936 г.) и които „Солидаридад Обрера“ повтаря в уводна статия с многозначителното заглавие „Ненужността на правителството“:

„Съществуването на правителство на „Народния фронт“ далеч не е необходим елемент в антифашистката борба, а е една вулгарна имитация на същата тази борба. Не е нужно да напомняме, че пред „лицето на фашисткия пуч“ правителствата на Каталония и Мадрид не направиха абсолютно нищо. Властта беше използвана само за да прикрие маневрите на реакционните елементи и на тези, на които – съзнателно или не – правителството беше инструмент. Войната, която народът води в Испания победоносно е Социална война; действията на едно умерено правителство, основано върху стабилността и поддържането на класите, не могат да наложат друго поведение в тази борба, в която основите на държавността са разклатени и в която самото то е лишено от сигурност. Следователно, би било по-точно да кажем, че правителството на „Народния фронт“ не е нищо друго, освен едно отражение на компромиса между дребната буржоазия и международния капитализъм…

Идеята да се замени това правителство като слаб защитник на статуквото между собствеността и чуждия капитал с едно силно правителство, основано върху една идеология и една „революционна“ партия, може само да забави революционното въстание. Следователно, въпросът не е да знаем дали марксистите ще вземат властта, нито да самоограничим народното действие поради опортюнистически политически сметки и съображения. „Работническата държава“ слага край на революционните действия и поставя началото на едно ново политическо и социално робство. Координацията на силите на народа, организирането на снабдяването с хранителни продукти чрез усилената колективизация на предприятията са от жизнен интерес за постигането на нашите цели. Такава е задачата на деня и досега тя беше решавана по един неправителствен, небюрократичен, децентрализиран и демилитаризиран начин…

Много още е необходимо да се направи, за да се справим с тези нужди. Синдикатите на CNT и UGT биха могли да увеличат усилията си, за да постигнат прогрес. Обратно, едно коалиционно правителство със своите политически боричкания между мнозинствата и малцинствата, със своето бюрократизиране, основано върху изборните елити и братоубийствената война, в която са се хвърлили противостоящите политически фракции, е неспособно да подпомогне нашето дело за освобождението на Испания. То ще доведе до бързото разрушаване на нашите възможности за действие, на нашата воля да се съюзим и до началото на един неизбежен разгром срещу един все още достатъчно силен враг.

Ние се надяваме, че испанските и чуждестранните работници ще разберат справедливостта и точността на взетите решения от CNT-FAI. Да се дискредитира държавата е належаща цел на социализма. Събитията доказват, че ликвидирането на буржоазната държава, отслабена от задушаването, е резултат от икономическата експроприация, а не от спонтанното преориентиране на „социалистическата“ буржоазия. Русия и Испания са живите примери и доказателства“.

Тази важна декларация съдържа всички аргументи, които бихме искали да изложим, за да докажем, че колаборацията с правителството и политическите партии е грешка от всяка гледна точка: от тази на Социалната революция, на въоръжената борба, на революционната тактика и принципи.

Независимо от всичко, което апологетите на колаборацията могат да кажат, събитията – от епохата на „Военното правителство“ на Ларго Кабалеро до „правителството на победата“ на Негрин, довършено от позорната капитулация на Каталония, ликвидирането на правителството на Негрин и оттеглянето на сталинистите от Централна Испания преди крайната капитулация – потвърждават всеки детайл от анализа, съдържащ се в историческия документ, който цитираме.

Какво провокира резкия завой, който няколко седмици по-късно довежда CNT-FAI до министерските кресла, и в каква степен членовете на организацията са отговорни за това тотално изоставяне на анархистическите принципи и революционната тактика?

CNT и политическите действия

От своето начало CNT винаги е имала своите политикани, своите демагози и своите вътрешни „идеологически“ кризи. Няма съмнение, че всичко това пречи на Конфедерацията, но не повече, отколкото на всяка друга организация. В действителност величието на CNT е в нейните бойци от базата. Макар че Организацията не успява да попречи на появата в на политически вождове в своите редове, тя винаги съхранява един дух на независимост, роден от нейната децентрализирана структура, и един революционен дух, който се съпротивлява ефикасно на усилията на реформаторите и политиканите в нея. „Вътрешните“ кризи в едно революционно движение не винаги са вредни. Всяко движение и особено едно масово движение, което не се е превърнало във вкаменелост, трябва да подлага винаги на дискусия своите идеи и своята тактика. Движение, в което винаги има единодушие, общо взето се състои от овце и овчари. Не че в CNT няма желаещи да станат овчари, особено след 19 юли 1936 г., но въпреки многото злини, които причиняват на революционната кауза и на борбата срещу франкизма (предвид специфичните обстоятелства, в които се намира Испания), те не успяват да превърнат бойците от базата на CNT в овце. Ето какво разказва един пряк свидетел на испанските събития:

„Един оратор можеше да изтръгне от пленума едно решение в полза на колаборацията, но дошли на себе си, всички наши другари се връщаха към своите дълбоки убеждения и продължаваха революционното дело. Тези мъже и жени бяха способни както да вземат оръжието, така и да управляват един колектив, да обработват земята, да въртят чука или да ръководят едно местно или синдикално събрание с ясни мнения по практическите проблеми, които имаха да решават.

Благодарение на тази си мощ и на конкретната дейност на испанското анархистическо движение – в частност на тези активисти, които бяха придобили в синдикатите на CNT опита от дългогодишните борби – анархистическите организации успяха да се развият въпреки възраждането – или по-точно, засилването – на държавата и на правителствените партии.“

Другаде същият автор, като разглежда участието на CNT в правителството, отбелязва, че: „CNT в съгласие с FAI реши да влезе в правителството в резултат на един ловък шантаж на Кабалеро: да се засили антифашисткото сътрудничество между класите. Така някои делегати анархисти, станали министри или официални лица от различни категории, взеха задачата си на сериозно: отровата на властта прояви своя внезапен ефект. Спасена беше обаче мощта на испанското анархистическо движение. Имаше хиляди и хиляди калени бойци във всички или почти всички села и квартали на Арагон, Леванте и Андалусия. Почти всички активисти на CNT имаха един солиден опит в практическата организационна дейност в своята професия или в живота на селото и притежаваха висок и безспорен морал. Нещо повече, те притежаваха силно чувство за инициатива.“

Пропастта, която съществува между „отговорните другари“ и базата на CNT и FAI, може да се обясни с два цитата: единият е от книгата на Гастон Льовал: “Нито Франко, нито Сталин: испанската анархистка колективизация в борбата срещу Франко и Сталинистката реакция“, а другият е от “Историята на CNT“ на Пиерац. В заключението към своето проучване на испанските колективи Льовал отбелязва, че представителните активисти като Федерика Монсени:

„…не играеха никаква роля в делото, което описвам в книгата си. От самото начало те бяха погълнати от официалните задачи, които поеха, въпреки традиционното си отвращение към правителствените постове и функции. Антифашисткото единство им диктуваше такова поведение. Трябваше да премълчат принципите, за да се правят временни отстъпки. Това им попречи да продължат да играят ролята на инициатори. Те останаха встрани от огромната градивна работа, в която пролетариатът ще може да намери скъпоценни поуки за бъдещето“.

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *