Държавата не иска трезвеници

Употребата на алкохол сигурно е много старо явление. Изглежда, че виното е най-старото питие, което са вкусили хората около Средиземноморието, поради най-лесния начин за приготвянето му. С него и те са си устройвали пиршества и веселби по подобие на своите богове, а поради ниското му съдържание на спирт и простия начин на живот, който са водили хората, и без сериозни последици.

С течение на годините обаче, с развитието на технологиите, се създават нови спиртни напитки със значително по-високи градуси, но и с по-сериозни последици.

Медицината отдавна си е казала думата за пораженията, които пиенето нанася на раз­лични органи на човешкото тяло. Но спиртът влияе пагубно и върху мозъка и става причина за редица психични отклонения. Пораженията са особено тежки в напредналия стадий – така нареченият „алкохолизъм“.

Какво е положението в нашата страна днес? Кръчми, ресторанти, кафе­нета, барчета със сервиране на спиртни напитки се срещат под път и над път. Почти във всички големи градове има пивоварни за производство на бира. В почти всички по-големи селища, където има лозови масиви, има и винарски изби, а в цялата страна няма населено място без казани за варене на домашна ракия.

В същото време стават множест­во катастрофи по пътищата с немалко убити и осакатени пътници и пешеходци, с нанесени огромни материални щети, вследствие на употребен алкохол. Немалко убийства се извършват под влиянието на алкохол­ното опиянение. Изнасилвания, кражби, кавги, разпри и какво ли не още се върши под влиянието на спиртните пари. Колко разбити семейства, развалени отношения между приятели, съседи, съграждани.

Над 70% от трудовите злополуки в производството са вследствие на моментна или предшестваща злоупотреба с алкохол.

За внос на цигари през миналата година сме похарчили 40 милиона долара, а за спиртни напитки – 30 милиона и в същото време стоим с протегната ръка към европейските органи­зации като просяци за помощи, за да закърпим някоя и друга дупка. Да, у нас стават какви ли не поразии, харчат се на вятъра огромни су­ми, но като че ли не се прави най-важното – предпазване на подраства­щото поколение от пороците, които заливат страната: пиене, пушене, наркомания и хазарт. Истината е, че за сметка на здравето безсъвестни търгаши – и най-вече държавата със своите данъци и акцизи – натрупват своите мръсни милиони. Още Наполеон III е казал, че тютюнопушенето е порок, който носи 100 милиона франка всяка година от данъци и той щял да го забрани начаса, ако му покажат една добродетел, която да носи толкова приходи. Държавата не се е променила изобщо оттогава, а колкото по­вече те печелят, толкова по-бързо деградират хората.

Спомням си, че преди 9 септември 1944 година в България имаше въздържателни дружества със свои клубове. В тях се водеше просветна работа, като се изнасяха беседи, четяха се реферати и се прожектираха филмчета за вредата от тютюнопушенето и спиртните напитки – и въздържателите тогава никак не бяха малко. За съжаление и тогава властите не гледаха с добро око на тях под предлог, че там се събираха лица с леви убеждения. След девети пък болшевишките власти ги разтуриха под предлог, че в тях се събират анархисти, което впрочем си беше истина, тъй като всички анархисти, които познавах, бяха въздържатели. „Народната власт“ след забраната на клубовете прехвърли функциите им на Комсомола, но от това нищо не излезе.

Засега не съм чул никъде да се говори за въздържателни дружества, нито да се провежда някаква дейност. Непрекъснато чувам обаче, че голям процент от учащите се са вкусили „сладостта“ на наркотиците, че възрастовата граница на пушачите е в най-долните класове и че ог­ромната част от учениците, включително и момичетата пушат и пият.

Колко хубаво и полезно би било, ако имаше клубове, дискотеки и дру­ги заведения за въздържатели, където да се събират младежи, а защо не и възрастни? Мисля че посетители не биха липсвали. И това би било възможно, ако не се мислеше само и единствено за непосредствената печалба.

Дали ще има кой да се заеме с тази благородна задача? Или на държавата не са ѝ нужни трезвеници?

Георги Божилов

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *