Държавозависимите

Либерали често надигат вой, че имало милиони хора в трудоспособна възраст и задоволително здраве, които не желаят да работят. Понеже и не умеели – нямат квалификация. Липсвал им „морал“, не притежавали ни собственост, ни отговорност и затова гласували за безотговорни политически лица. И живеели от социални помощи. Били зависими от държавата, били ѝ „седели на врата“.

А защо да работят? След като трудът им ще бъде ограбен? След като ги поощряват да не работят? След като тяхното безделничество е изгодно за политическата система? Иначе защо тя същата ги храни? И храни ли? Че откога политиците са благодетели? Не, те са жестоки и рационални инвеститори. Харчовете за социални помощи идат от бюджета и малко подкупи в хода на изборната кампания – а после всички изгоди се вливат в джоба на политика, наречен „безотговорен“. Тоест, такъв дори не инвестира собствени средства. Кой в този случай реално седи „на врата на държавата“ и си клати краката? А пък държавата, тоест сборът политици, административни служители, ведомствен планктон – тя на чий врат седи?

Но машината за гласуване, съставена от „аморалните безделници“, нима не я използват всякакъв тип политици, включително и „отговорни“? Каква изобщо е разликата между безотговорен и отговорен? Оценката зависи единствено според това дали политикът принадлежи към партийно-деловата формация, в която влиза (или не влиза) критикуващият либерал. Машината за гласуване обаче не се състои единствено от „мързеливи консуматори на социални помощи“. Зависими от държавата са множество категории хора – и те също са електорат.

Зависими са пенсионерите: пенсионните фондове отдавна са източени, затова издръжката е от вноски на работещите в момента. Държавата има изключителното право да разпределя тези вноски. Ако държавата рухне, пенсионерите изпадат в бедствие. Интересен момент: дайте си сметка представители на кои професии най-често доживяват до пенсия и живеят повече от десет години след това.

Зависими са държавните служители, колкото и малки заплати да получава значително мнозинство от тях. Като служители „на бюро“ на някои от тях се налага да се държат безсърдечно с обикновените граждани. Други го вършат с удоволствие. Ако държавата рухне, какво ще правят? Ще ли ги наеме някой, с когото са се погаврили заради някаква декларация? Ами ако ги наеме…?

Зависими са студентите: държавата финансира повечето учебни заведения, тя гарантира валидността на дипломите, а законите повеляват на работодателите да плащат по-висока заплата заради тапията. Държавата дори понякога задължава фирмите да наемат млади специалисти. Без държава – накъде? Особено пък са зависими студенти от някои определени факултети – юристите например. Какво ще работят, ако няма закони, запомнянето само на названията на които е непосилно за паметта на отделен човек, но пък отговорността не зависи от това знаеш ли законите, или не. А в тези закони – вратички, аварийни люкове, противоречия между законите – не хляб, а вагони плюскане се вадят от тези лабиринти. Рухне ли държавата – няма закони, няма пазар за правни услуги, няма папкане.

Зависими са работниците. Без държавна закрила (лоша, добра, ама друга няма) кой ще накара работодателя да плаща навреме? Да подписва молбата за отпуск? Кой ще попречи на извънредния недоброволен труд? На теория държавата защитава трудовите права. На практика – е, наемете си адвокат, съдът – държавен орган! – може пък да ви влезе в положението. Без държава няма и надежда („може да стане още по-зле!“).

Зависими са работодателите, банкерите, монополистите. Ако работниците се разбунтуват, ако длъжниците покажат на кредитора среден пръст, ако ощетените се вдигнат да си вземат своето за компенсация – леле, кражба! посегателство върху свещената частна собственост! – леко въоръжената частна охрана ще си плюе на петите, понеже няма такава заплата, която да се харчи в гроба. Остава само жандармерията да въведе ред. Тя поне е по-тежко екипирана, носи маски и винаги има оправданието „само изпълнявах заповеди“.

Зависими са мутрите. Ако няма държава, народът ще се въоръжи и всеки разпасал се бандит ще попадне под кръстосан огън от всички прозорци наоколо.

Зависим е всеки човек, който смята себе си за идиот. Само идиотите не са способни сами да си подреждат живота. Само идиот се нуждае от началник да му нарежда кога да ходи до тоалетна, какво да харесва, какво да прави. Само идиот се нуждае от полицай, страхът от когото му пречи да избие семейството си и да нападне съседите си. И само идиот се нуждае от поп, за да има съвест. •

Шаркан