Дежурните виновни и бдителните верноподаници

печат
Официална жалба в Комисията за защита от дискриминация: контрольорите в градския транспорт глобявали само българите, като оставяли циганите да се возят без билет или абонаментна карта. Някой се почувствал засегнат от това.

Приблизително в същия дух може да се подаде жалба за множество други подобни „дискриминации“, които поставят циганите в „привилегировано“ положение – сметки за ток, вода, данъци, разрешителни за строеж… Който иска, нека продължи списъка.

Акцентът на възмущението пада върху следните два момента:

1) ние плащаме вместо тях;

2) ромското малцинство държи цялото общество за заложник.

Никъде по света транспортът не печели от билети и абонаментни карти. Градският транспорт е социална услуга, която винаги е на дотации от бюджета. Това означава, че плащат всички – всеки, който купува хляб, цигари, гориво, мляко, дреха, каквото и да е, той плаща ДДС. Този данък, заедно с другите косвени данъци, акцизи, мита и всичко, което заминава в хазната директно от касовия апарат на магазина, пълни бюджета. Ако броят чиновнически гърла не беше толкова голям, а лакомията им – толкова невъздържана, средствата биха стигнали да покрият половината нужди на градския транспорт.

Нещо повече, транспортът превозва хора до работните им места. Хората се трудят и печелят приходи за своя работодател, който или не ги осигурява, или ги осигурява на минимална заплата. Независимо от осигуровките, отиде ли работникът в болница, пак му искат пари и му „предоставят здравна услуга“ с такова качество, че вероятността да доживее до пенсия намалява и намалява, особено след като пенсионната възраст се вдига и вдига. Работодателите не могат без работници – защо тогава вместо данъци към държавата да не плащат другата половина от нуждите на градския транспорт? Хайде, може и да не е точно до сто процента. Да остане един дял, който градският транспорт да пусне под формата на билети. Ако си доволен от качеството на превоза, точното спазване на разписанието, културата на обслужване – купуваш. Ако не си доволен – в градския транспорт да си стягат коланите. Може би им е в повече администрацията, може би трябва да се замислят как да предразположат пътниците си да ги възнаградят за старанието. Може би, ако се откажат от глутниците контрольори, парите ще им стигнат, а нищо чудно и да артисат.

Токът

Домакинствата, в които всеки работещ гражданин събира сили, за да стане на следващата сутрин и да отиде да работи за замогването на работодателя си, харчат една четвърт от произвежданата от електроцентралите енергия. Останалото се гори от промишленост, офиси, магазини, транспорт, улично осветление, загуби по мрежата и остава за износ. Миналата година държавата продаде рекордно количество ток в чужбина – и се похвали с това. Къде е дянала парите? Сигурно си ги е раздала като бонуси или пак е платила на консултант по рекламите, за да поизлъска имиджа на изумително грозната ни туристическа база. С тези пари обаче можеше, ако беше наистина загрижена за този малък, но много прост народ, да покрие базовите нужди на домакинствата. Превишеното да си го плащат онези, които нехаят и пилеят.

Водата пристига в нашия дом по износена инсталация, за която монополистът не е давал пукната стотинка дълги години, за да прилапа повече печалба. Днес, понеже е свикнал на големи хапки, а ремонти се налагат, защото водопроводните тръби се пукат от старост и калпаво полагане, той не затяга каиша, а повишава цените. Циганите не плащат – и с право. Да платиш надута сметка, примерно сто кубика, без да поиш и къпеш слонове на балкона или отзад в градинката си, означава да поощриш наглата лакомия на монополиста. Което е симптом на а) глупост; б) овчедушие – задраскайте излишното.

Данъци и разрешителни за строеж

Данъкът е рекет на силния спрямо слабия. Държавата твърди, че данъкът е заплащане за услугите, която тя предоставя на гражданите си. Навсякъде обаче в уж пазарната икономика цената на услугата зависи от нейното качество и надеждност. Поне такива са клетвените уверения на политици и бюрократи. Следователно, който както прецени задоволството си от дадена услуга, толкова ще плати. Циганите не плащат – значи са оценили услугите на държавния апарат на по-малко от пукната пара. Ако някой ги оценява по-високо, той е а) глупав; б) твърде снизходителен; в) прекалено търпелив; г) страхлив – задраскайте излишното.

Разрешително да си построи един човек къща би трябвало да поиска от хората, чийто съсед се кани да стане. Да се уговори и спогоди с тях. Но разрешителното се взема – и плаща! – от чиновници, с които може би никога повече няма да се сблъска. Умно ли е това? Справедливо ли е?

Изобщо, голям дял от всички плащания тъпче гушите на орда паразити, които нищо не произвеждат, никакви нужни услуги не предлагат. Те преразпределят чужд труд и рекетират, а за тази си дейност изискват привилегии, уважение и послушание. Ако смятате, че подобни претенции от страна на паразитите имат всички основания, значи сте луд – без други опции – или много, ама много наплашени. Циганите обаче – особено в тайфа – не са.

Две думи за тях, след като постоянно изникват от изречение в изречение. Обикновените роми са роби. Роби на традициите – „така са живеели дядовците ни“; роби на старите – „защото така са живеели дядовците“; роби на своите крадливи барони побойници – „защото така са живеели дядовците“; а жените и децата са роби на мъжете и бащите си – „защото… абе защото така!“

Направил ли е някой нещо да им даде рамо да се освободят? Държавата? Възмутените от „дискриминацията“ бели граждани на нечистата и грешна република? Не. Нищо. Белите граждани със съзнанието, че са заложници махват с ръка и викат: „Сами да се оправят!“ и те се оправят, а белите граждани им завиждат и ги клепат на разни комисии, вместо да последват примера им. Не, да станат мързеливи, крадливи и лъжливи – защото робите са такива. Ако робът не краде и не лъже, ще яде бой от бароните си царкировци, от мъжете и бащите си, понеже работенето е труден и дълъг начин да се печели, а тарторите в циганския етнокултурен концлагер искат облажване веднага. Всеки циганин или циганка, който или която иска да продължи да учи, не иска да се жени на 15, иска да стане като хирурга Чирков или поне като Костов (опази боже!) или като Азис и Софи Маринова (е, така по-може), а може би като Чарли Чаплин или Пако де Лусия – всеки такъв мечтател и мераклия да работи здраво и съвестно е подложен на страхотен натиск от страна на общността, демек от страна на бароните и старейшините от мешерето. Защо? Защото не искат да губят нито един роб, понеже всеки роб и робиня им носят тлъсти приходи. Направо една малка държава в нашата голяма – ама и двете грозни и мръсни, както всяка власт.

Затова завиделите за „привилегията“ на циганите, които нямат свой мерцедес, а се возят в тролеи, трамваи и автобуси, да последват конструктивния пример на мургавите братя и сестри. Да се обединяват, да бъдат солидарни и съпричастни, решителни и безкомпромисни.

Тогава няма да не плащат и те. •

Васил Арапов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *