Безполезните пенсионери

печат

Един жесток цар изкарал закон да бъдат погубени всички стари хора.

– Каква полза от тях – казал той, – нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях.

Приказките се разказват, за да опишат реалността.

Наистина, съвременните главорези смазват добре инструментите си. „Брюксел иска бързи пенсионни реформи“, „…тежки демографски проблеми… застаряващо население… рязко увеличаване на публичните разходи за пенсии…“, повтарят глашатаите на правителството, известни още като „независими журналисти“. Стадото блее след тях, че пенсионерите са много и тежали на работещите, и се подготвя да го стрижат до живот. Да забравим за малко фарса, наречен „гражданско общество“, и да направим една проста сметка!

За периода 2001-2011 година продължителността на живота е нараснала от 72 на 73 години. БВП, измерен в покупателна способност на глава от населението, е нараснал от 6600 на 13 597 единици. Наистина, днес хората живеят малко повече, но произведеното расте 10 пъти по-бързо от продължителността на живота.

Щом произведеното расте по-бързо от броя на потребителите, логично е те да получават повече. Но мафията, която защитава интересите на „висшата класа“, сякаш не разбира елементарната логика на „нисшите“. Съвсем наскоро управляващите вдигнаха средната пенсионна възраст от 61.5 на 64 години. Отрязаха пенсията, която биха дали на хората, с около 15% и им взеха още няколко от малкото години, в които биха могли наистина да си починат, преди да остареят съвсем.

Сигурно доста читатели биха се изненадали, но причината не е в „ненормалната“ ни държава. „Нормалните“ държави правят същото.

„Брюксел“ наистина иска пенсионни реформи. Те са насочени не срещу българските пенсионери, а срещу работниците въобще. Имало било „проблеми с обществените финанси“ в общността. За последните 10 години обаче брутният вътрешен продукт на човек от населението в Европейският съюз се е увеличил с близо една трета – нито броят на пенсионерите, нито размерът на пенсиите са отбелязали подобно увеличение. За сметка на това броят на милионерите расте значително по-бързо, отколкото расте икономиката – само в България той е нараснал с 50% за последните две години. Една част от милионите на тези хора идва от намалените заплати. Друга – от „сивата икономика“. Трета част идва от спестените пенсии.

Въпреки че протестите срещу пенсионните реформи в „нормалните държави“ са по-сериозни, отколкото тук, те не успяват да спрат процеса. Защото пенсиите, макар и уж „заработени“ от хората, се раздават по усмотрение и благоволение на държавата. Корените на идеята за пенсионирането лежат в благотворителността на управляващите класи към  – вдовици и инвалиди. Подобна филантропия по правило не помага особено на страдащите, но пък успешно измива съвестта на „висшите“ и им създава „имидж“ на загрижени и полезни хора. Различни църкви и аристократи са отпускали пенсии на вдовици и старци и така са успявали да легитимират властта си в очите на стадото.

Същият подход приемат националните държави, когато спешно се налага да оправдаят съществуването си в очите на работническата класа, без да променят същността на експлоатацията. Първата държавна пенсия за възраст получават германските работници по времето на Бисмарк при достигане на 70-годишна възраст. По-това време средната продължителност на живота в Прусия е около… 45 години. Столетие по-късно пенсионната система вече е изпитано средство за потискане на социалното напрежение. В страните от „първия“ и „втория“ свят държавата дава на непотребните хора по-малко пари, отколкото би ѝ струвало да изпрати синовете им да ги усмиряват. За сметка на това изпраща синовете им да усмиряват страните от третият свят, където и до днес „пенсионната система“ е екзотика, достъпна само за малцина. Системата сякаш работи успешно… за по-малко от век.

В свят, в който за минути се печелят и губят милиони, в който мястото на човека зависи от уменията му да краде, няма място за пенсии, няма място и за пенсионери. Повечето хора нямат излишни пари, които да заделят за десетки години напред, нито пък някой би им ги пазил толкова време. Държавниците предпочитат да крадат днес, защото не знаят дали ще бъдат на власт утре. Онзи, който не може да си намери работа, е излишен. Още по-излишни са хората, които нямат повече сили, за да работят.

Старите и неспособните хора никога в историята не са разчитали на „пенсии“. До въвеждането на държавните „грижи“ за тях, те са преживявали благодарение на солидарността на околните. Едва в последните десетилетия, с разкъсването на естествените общности и изземването на функциите им от държавата, тя се вижда принудена да заделя значителни средства за тях. Резултатът обаче сам показва колко неестествено е управникът да обслужва подчинените си. „Безполезните“ хора могат да съществуват в хармония с „полезните“ само в общество, което функционира на основата на солидарността, а не въпреки нея. Днешните пенсионери не създадоха такова общество. И носят последствията от това. •

Утрешен пенсионер

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *