Дневният ред на безвластниците

Няма никакъв потенциал за революционна промяна, защото няма идеология, която да претендира да бъде революционна и да се радва на популярност. Малкото народни движения – екологични, марксистки и анархистки – са практически маргинализирани. Политическите борби са превърнати в шоу за публиката от „консуматори“ (защото по-осъзнатите трудно могат да бъдат убедени да отидат до урните). Който няма пари за блестящото шоу, не намира място в парламента.
Безвластническото движение не прави изключение от горните тенденции. Но тук е мястото да отбележим, че свободата като ценност сякаш се изпълни със смисъл в годините след болшевизма. Днес хората считат правото за свободно изразяване за дотолкова естествено, че не се замислят, че то трябва да бъде защитавано. В това отношение анархизмът е крачка пред останалите идеологии, защото основата на ценностната му система практически не се подлага на съмнение. Но от друга страна много малко са хората, които са готови да поддържат тези ценности с действия. Самото понятие анархия и анархизъм също е подменено и отдавна е загубило буквалния си смисъл в разпространената реч. Анархизмът за повечето хора се асоциира с разрушителното начало в човешката природа, което, разбира се, рядко може да бъде причина хората да се заинтересуват от безвластническите идеи. Колкото и малко да са, на анархистите у нас не им липсва ентусиазъм. Едва ли има друга политическа организация у нас, чиито членове, взети поотделно, били те на заплата или не, да вършат толкова работа.
Като изключим поддържането на няколко медийни проекта, дейността на безвластниците в последните години се развива основно в две направления. Едното е легитимирането на българското безвластие в исторически план. Историята на безвластието в България е богата и същевременно напълно непозната на населението към този момент. Безспорно запознаването на хората с нея е от първостепенна важност за възприемането на безвластническото учение като съзидателна сила в обществото. Но за съжаление аз не виждам големи перспективи в тази насока. Държавата вече е окупирала историята и доколкото тя се преподава в училищата, в съзнанието на хората тя отразява въжделенията на управляващите. Едва ли на този етап безвластниците в България имат сили да се преборят в пропагандната машина на държавата в собствената ѝ игра и да представят успешно пред населението безвластническото движение като положителен фактор в политическата история на страната. В играта „който контролира миналото, контролира бъдещето“ ние не можем да спечелим. Не искаме контрол – искаме истината да излезе наяве, но приказките за миналото сами по себе си не могат да променят настоящето.
Другият основен акцент в дейността на безвластниците в България е поставен върху уличните акции – разхвърляне и разлепяне на листовки, раздаване на вестници, организиране на протести. Основната цел на тези действия е намиране на нови симпатизанти и натрупване на опит сред вече активните участници в движението. Едната от причините за насочването на усилията в тази насока е слабото познаване на теоретичните основи на анархизма и липсата на подготвени хора за друг вид акции. За съжаление резултатът от тези опити не е задоволителен – няма опашки от желаещи да се свържат с нас, въпреки многобройните усилия хвърлени в тази насока.
Може би най-голям е ефектът от медийните проекти, поддържани от анархистите. Печатните издания срещат трудности с разпространението сред хората – от една страна поради липсата на интерес към подобен род информация, а от друга – поради слабостта на движението откъм хора и средства. Но интернет се оказва удобна среда за популяризиране на безвластническите идеи. Огромната част от младежите у нас ползват интернет и при наличие на интерес, идеите на анархизма лесно достигат до тях. Към момента основните принципи на безвластието, част от историята на движението, отразяването на акциите на анархистите са лесно достъпни. Хора се запознават с нашата дейност, без да се опасяват от ангажиране с „компрометиран“ термин като анархизъм. За съжаление нямаме достатъчно силна организация, за да включим тези хора в нея.
Изглежда, че освен обективните причини за слабостта на безвластническото движение у нас, в наш ущърб работи и грешната посока, в която безвластниците насочват усилията си. Недостатъците и грешките, които съпътстват нашата дейност, са многобройни и трябва да бъдат подложени на сериозен анализ и отстранени.
Като правило акциите ни нямат конкретна целева група. Обикновено търсим да достигнем до цялото население на страната, така наречения „средностатистически български гражданин“, който, както отбелязахме по-горе, по правило не проявява интерес към дейността не само на нашата организация, но и на политическите партии въобще. Получава се така, че прекият резултат от акциите се свежда до съмнителния ефект от кратки отразявания в медиите.
Основната причина да се ориентираме към „масовия зрител“ е инерцията, която ни в привнесена от традиционните политически структури – партии и различни видове „граждански“ организации. Добре е ясно да си дадем сметка, че нашата сила на този етап не е масовостта. Най-голямата ни сила е твърдата увереност, че принципите, зад които стоим, са полезни и нужни на хората. Обаче трудно ще им обясним това с протести на улицата и чествания на празници. Това са инструменти на партиите, които искат от хората да си дадат веднъж гласа за тях и после четири години да им осигуряват оправдание за това. Не бива те да ни служат за пример. Ние искаме не просто да ни „гласуват доверие“. Искаме хората да намерят доверие в себе си и да вземат живота си в собствените си ръце. Няма да им помогнем като участници в политическото шоу. Няма да стигнем до успех по лесния път – като копираме действията на различните борци за власт и като се занимаваме с проблемите, които те се опитват да поставят на дневен ред. За да бъдем носители на нов мироглед, имаме нужда от свои средства, свои методи за убеждаване и активизиране на хората, своя методология и терминология, свой език дори. Добре е да осъзнаваме, че властта вече отдавна копира изцяло „наши“ методи от по-близкото и по-далечно минало – митинги, събрания, улична агитация, протести, пропагандатори и агитатори с лични контакти – за своите цели. Докато в съзнанието на хората методите се свързват с целите, а това изглежда е така и ще продължи да бъде така, ние сериозно трябва да преценим дали не постигаме обратен ефект, като продължаваме по „старому“.
Всичко това не става само с приказки и ентусиазъм. В България няма сериозна безвластническа организация с потенциал да служи за основа на едно безвластническо движение, което излиза извън рамките на партийността. Успешното провеждане на акции досега се дължи повече на ентусиазма на хората, отколкото на самодисциплина и организационен опит. Във ФАБ решенията се вземат бавно, често без достатъчно обсъждане и информираност, силите на организацията не се преценяват добре, дори сред най-активните участници липсва ясна представа за целите, акциите и средствата на организацията. В това състояние не само че не можем да се ангажираме успешно с по-дългосрочни проекти, но и ще останем една от многото стихийни организации, които съществуват и се развиват не според вътрешно осъзнатата необходимост, а според мимолетната външнополитическа ситуация. Ако имаме амбиции да бъдем активна страна във взаимоотношенията си с обществото, имаме нужда да построим организация от хора, които умеят заедно да достигат до решения и да ги изпълняват.
Въпросът за функционирането на безвластническите обществени структури не е решен, още повече в съвременен контекст, но аз мисля, че малко повече формализиране на обсъжданията ще има положителен ефект върху организацията. На първо време се нуждаем от процедура за вземане на решения, която да позволява постигане на консенсус по принципни въпроси и разпределяне на задачите рационално, според възможностите и желанието на участниците. За това ще са нужни продължителни обсъждания по основните въпроси на безвластието и евентуално упълномощаване на делегати и поемане на лична отговорност в определени аспекти на дейността на Федерацията. Веднъж почувствали се готови да вземаме решения с консенсус и придобили опит в организационно отношение, можем да натоварим някои другари с изработването на неофициален устав на организацията, който да описва начина ѝ на функциониране и действие. От усъвършенстването и дисциплината по спазването на този устав ще зависи бъдещата дейност на Федерацията.
При наличието на работеща организация, която умее да изяснява своите позиции по начин приемлив за всички нейни участници в нея, ще можем да пристъпим към приемането на ясна представа за обозримото бъдеще, която да стои като крайна цел на организацията. Разбира се, тази представа ще бъде анархокомунистическа, но тя трябва да бъде съобразена с днешните реалности. Нивото на технологиите се е променило много за последното столетие, а в последните десетилетия бяхме свидетели на забележителен напредък в комуникационно отношение – тези процеси могат да улеснят значително едно федеративно безвластническо общество.
След изграждането на представа за свободното общество, трябва да очертаем пътя си към него. Има основни височини, които трябва да изкачим – те ще очертаят нашата дългосрочна програма. Краткосрочната програма ще сочи пътя до първия връх. Превозното средство, с което ще се движим, ще бъдат нашите средства за пропаганда и реализиране на безвластническите идеи. Всички тези неща ще подлежат на постоянни разисквания и преосмисляне. Ще бъдат не трамвайни релси, а автомобилен волан. Може би един ден ще бъдат много по-различни, от тези, които ще набележим утре. Но без тях няма да стигнем доникъде.
Златко