„Един свят“: София събира света отново
Може би някои от вас са обърнали внимание на едни малък, но интересен фестивал, състоял се миналата година през веселия топъл месец май. „Един свят“, фестивал за документални филми, посветени на правата на човека. Тази година за втори път фестивалът успява да се случи. Очакваме през студения, но предпразничен ноември „Един свят“ да стопли дните ни със своите горещи човешки теми.
Макар засега да не е голям, какъвто е първообразът в Чехия, българският му брат успява да събере в няколко дни от 23 до 29 ноември многоспектърен репертоар от филми, засягащи най-сериозните въпроси на съвремието. Документалистиката не е лъжица за всяка уста, тоест не е работа за всеки режисьор. Ще видите филми, заснети с риск за авторите, снимани в продължение на години, истински „документи“. Ще видите филми за деца-войници, за деца от улицата и за други деца със „странно“ детство, които системата и безумията на войната принуждават преждевременно да пораснат, дори да остареят. Ще видите филми за възрастни, за хора с невероятни съдби и трагедии, но не липсва и оптимизъм. Идеята на фестивала е да ни провокира да пожелаем и да повярваме, че можем да променяме несправедливостта. Предвидени са и дискусии. Желанието е публика, режисьори, организатори да се слеят в едно. Класовите, междуетнически, религиозни и други различия да изчезнат. Те, разбира се, не могат да изчезнат изведнъж, като с вълшебна пръчица, но борбата минава през много пътища. Всички те водят към едно, но не Рим и властта. Нашите пътища водят към свободата и безвластието. И малката копка в основите на „Стената“ помага за бъдещото ѝ събаряне, мен ако питате.
Подобно на чешкия фестивал, българският му еквивалент ще се опита да бъде повече от културно събитие. Ентусиастите, решили да го доведат тук, ще се опитат да превърнат феста в открит целогодишен форум за социални дискусии и дейности, в който всеки човек е поканен. Предстоящите филми ще бъдат прожектирани през годината на различни места. Групата, заела се с инициативата в България, е „Къща за човешки права“, организирала вече фестивала „Слънце луна“, протестите пред иранското посолство за солидарност с иранския народ и други мероприятия. Те представят себе така: група журналисти, артисти и документалисти, които съзнаваме в каква дълбока криза е изпаднало българското общество, водено от управляващи – нагушвачи-алчници, смятащи себе си за безнаказани. Нищо на политическата, икономическата и социалната сцена не би могло да се промени, ако не променим мисленето си. Ако не осъзнаем, че сме забравили за човешките ценности и добродетели. Нашата идея е да работим за връщането на тези понятия в речника и съзнанието на българската общественост и активизиране на гражданското общество, за да се научим да отстояваме правата си и да осъзнаем, че всичко зависи от нас.
Лайтмотив на тазгодишния фест е съвсем новият британски филм „Какво за мен?!“ Направен е през миналата 2008 година от режисьора Джейми Като. Той съчетава оптимизъм и хумор, уникална музика: бедуински барабани, китайски рап, японски барабани тайко, тюркско гърлено пеене, мъдростта на Ноам Чомски – смесица от реалности без сценарий и установен ред. Разнообразни ще бъдат и вариантите, по които ще бъде показан „Какво за мен?!“ през годината. Освен в класическите киносалони, ще имате шанс да го видите и на други места и мероприятия.
Чичката
Макар засега да не е голям, какъвто е първообразът в Чехия, българският му брат успява да събере в няколко дни от 23 до 29 ноември многоспектърен репертоар от филми, засягащи най-сериозните въпроси на съвремието. Документалистиката не е лъжица за всяка уста, тоест не е работа за всеки режисьор. Ще видите филми, заснети с риск за авторите, снимани в продължение на години, истински „документи“. Ще видите филми за деца-войници, за деца от улицата и за други деца със „странно“ детство, които системата и безумията на войната принуждават преждевременно да пораснат, дори да остареят. Ще видите филми за възрастни, за хора с невероятни съдби и трагедии, но не липсва и оптимизъм. Идеята на фестивала е да ни провокира да пожелаем и да повярваме, че можем да променяме несправедливостта. Предвидени са и дискусии. Желанието е публика, режисьори, организатори да се слеят в едно. Класовите, междуетнически, религиозни и други различия да изчезнат. Те, разбира се, не могат да изчезнат изведнъж, като с вълшебна пръчица, но борбата минава през много пътища. Всички те водят към едно, но не Рим и властта. Нашите пътища водят към свободата и безвластието. И малката копка в основите на „Стената“ помага за бъдещото ѝ събаряне, мен ако питате.
Подобно на чешкия фестивал, българският му еквивалент ще се опита да бъде повече от културно събитие. Ентусиастите, решили да го доведат тук, ще се опитат да превърнат феста в открит целогодишен форум за социални дискусии и дейности, в който всеки човек е поканен. Предстоящите филми ще бъдат прожектирани през годината на различни места. Групата, заела се с инициативата в България, е „Къща за човешки права“, организирала вече фестивала „Слънце луна“, протестите пред иранското посолство за солидарност с иранския народ и други мероприятия. Те представят себе така: група журналисти, артисти и документалисти, които съзнаваме в каква дълбока криза е изпаднало българското общество, водено от управляващи – нагушвачи-алчници, смятащи себе си за безнаказани. Нищо на политическата, икономическата и социалната сцена не би могло да се промени, ако не променим мисленето си. Ако не осъзнаем, че сме забравили за човешките ценности и добродетели. Нашата идея е да работим за връщането на тези понятия в речника и съзнанието на българската общественост и активизиране на гражданското общество, за да се научим да отстояваме правата си и да осъзнаем, че всичко зависи от нас.
Лайтмотив на тазгодишния фест е съвсем новият британски филм „Какво за мен?!“ Направен е през миналата 2008 година от режисьора Джейми Като. Той съчетава оптимизъм и хумор, уникална музика: бедуински барабани, китайски рап, японски барабани тайко, тюркско гърлено пеене, мъдростта на Ноам Чомски – смесица от реалности без сценарий и установен ред. Разнообразни ще бъдат и вариантите, по които ще бъде показан „Какво за мен?!“ през годината. Освен в класическите киносалони, ще имате шанс да го видите и на други места и мероприятия.
Чичката
