Етиката на Кропоткин

Етиката играе фундаментална роля при изграждането и обосноваването на анархическото учение в трудовете на Кропоткин. Това може да се обясни като логическо следствие от двата онтологически тезиса, лежащи в основата на анархическото учение (ср. статията ни за философията на Кропоткин в Свободна мисъл, 2009 г., бр. 9). От първия тезис, съгласно който отделната личност, представляваща така да се каже „безкрайно малка“ част от народа, е именно в основата на обществените процеси, следва, че науката за личното поведение на индивида, каквато е етиката, е от фундаментално значение за коренното преустройство на обществото, както в теоретичен, така и в практически план. Вторият тезис пък – тезисът за взаимопомощта като фактор на еволюцията, който допълва съдържанието на първия, направо съдържа твърдението, че тя, взаимопомощта, е играла „главна роля в нравствения човешки прогрес“. От тук следва, че за да се разкрие по-пълно ролята на взаимопомощта за по-нататъшната еволюция на човечеството, е необходимо да се разработи научната теория за „нравствения човешки прогрес“ – етиката.
Измежду множеството съчинения на Кропоткин, в които той е разглеждал проблеми на етиката, като главни можем да посочим следните две: „Анархическа нравственост“, 1889 г.1 и „Етика, том I – Произход и развитие на нравствеността“, 1922 г.2 По замисъла на автора, последната книга –лебедовата песен на неговия живот – е всъщност само историческо въведение към системното, теоретично третиране на проблемите за нравствеността във втория том на съчинението „Етика“, за съжаление останал ненаписан поради смъртта на автора. Съпоставката между споменатите две съчинения ни кара да гледаме на двутомния (по авторския замисъл) труд „Етика“ като на разгърнато развитие на тезите, първоначално и накратко формулирани в брошурата от 1889 г.
Благодарение на систематичното разглеждане в първия том на „Етика“ ние сме подготвени да разберем основанията, а заедно с това по-пълно, по-точно и по-дълбоко съдържанието на призива на анархическата нравственост:
„Ако чувстваш в себе си силата на младостта, ако искаш да живееш, ако искаш да се наслаждаваш на живота – монолитен, плътен, преливащ, ако искаш да познаеш най-великото удоволствие, каквото може да си пожелае едно живо същество – бъди силен, бъди велик, бъди енергичен във всичко, каквото и да правиш.
Сей живота около себе си. Забележи, че да се мами, да се лъже, да се интригува, да се хитрува – това означава да унижаваш себе си, да издребняваш, предварително да се признаеш за слаб: така постъпва робът в харема, чувствувайки се по-долу от своя господар.
Напротив – бъди силен. Щом видиш една неправда и щом я разбереш – неправда в живота, лъжа в науката или страдание, причинявано на друг – въстани против тази неправда, против тази лъжа, против това неравенство. Бори се! Борбата – това е животът; животът е толкова по-кипящ, колкото по-силна бъде борбата.
Бори се да се даде на всички възможност да живеят такъв, богат и пълен живот, и бъди уверен, че в тази борба ще намериш такива велики радости, равни на които няма да срещнеш в никоя друга дейност.“3
Заключителни бележки върху философията на анархизма
Историческото развитие на анархическата философия е част от историческото развитие на философската мисъл, по-точно казано, тя е част от историческото развитие на философията на живота, а в редица пунктове е съществено свързано и с историческото развитие на философията на науката. Заедно с това, то е част от историческото развитие на човешката култура. От тук непосредствено следват два извода: (1) всяко разглеждане на историята на философията, при което се пренебрегва развитието на анархическата философия, е съществено непълно, окастрено, обеднено; и обратно, (2) всяко разглеждане на анархическата философия и по-специално на нейното историческо развитие вън от връзката с общата история на философията е също така съществено непълно, окастрено, обеднено, както това бе казано за първия случай.
Въз основа на направения вече анализ на философските схващания на Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой и Кропоткин, при все че е съществено непълен, само във вид на бележки, можем да характеризираме анархическата философия със следните шест черти:
1) Научност – анархическата философия, като научна философия на живота, респективно като научен мироглед, (1) се основава на постиженията на науката, т. е. на математиката и естествознанието, (2) при разглеждане на проблемите, които си поставя за изучаване, прилага научни методи и (3) се стреми да изразява решенията на разглежданите проблеми на ясен и точен език, доколкото това е необходимо и достатъчно за верифицируемостта на последните, т. е. за тяхната проверка чрез данните на опита и средствата на логиката.
2) Емпиризъм, позитивизъм, материализъм – в оня им вид, в който те бяха анализирани при разглеждането на философията на Кропоткин.
3) Диалектика – както като преустройство и развитие върху материалистично-позитивистични основи на идеалистическата хегелова диалектика (типичен случай: Бакунин), така и като обобщение на научните постижения в духа на синтетичната философия (типичен пример: Кропоткин).
4) Социологически атомизъм като онтологически аналог на или като логическо следствие от социономинализма – в основата на обществото и общественото развитие е съответно човешкият индивид, който е напълно автономен (т. е. няма никаква вътрешно-необходима и задължителна власт над него и неговия разум). От това непосредствено следва отхвърляне на каквито и да е абсолютни авторитети (ср. схващането на Бакунин за авторитета) – индивидът, като напълно автономен елемент на обществото, следва да се ръководи от своя разум и само от него.
5) Нейерархичен федерализъм – в съответствие с казаното в предидущия пункт обществената организация следва да е резултат на свободното, напълно доброволно обединение на отделните индивиди и по-нататъшно разгръщане в свободно и доброволно обединение на по-елементарните обществени организации в по-сложни такива. Това в частност означава принципно отхвърляне на държавната власт.
6) Анархическа нравственост – нравственост, основана върху взаимопомощта, солидарността, любовта, които личността трябва постоянно да усъвършенствува в съответствие със смисъла, целта и ценността на своя живот.
Анархическата философия, в нейния общ вид, както я очертахме по-горе, в зависимост от приемането на едни или други допълнителни тези, определя цял спектър от възможни схващания за социалното поведение на личността между следните два полюса: екстровертно проявление на анархическата философия чрез радикални политически дейности като протести, бунтове, въстания и други подобни на единия полюс и интровертно нейно проявление във вътрешния живот на личността и нейното нравствено поведение, имащо за съществен частен случай интелектуалния анархизъм, представляващ приложение на анархическата философия в интелектуалната дейност, особено в сферата на науката и изкуството.
За да се избягнат евентуални недоразумения във връзка с понятието „интелектуален анархизъм“, изрично ще поясним, че прилагателното „интелектуален“ в случая съвсем не се отнася до характеристика на формата на анархическото поведение – тук става дума не за някакво „интелектуално“, „цивилизовано“ поведение, което да се противопоставя на поведението, изразяващо се в протестни демонстрации, стачни действия, въоръжени бунтове, като че ли третирано като „неинтелектуално“, „нецивилизовано“; то се отнася до характеристика на обекта, към който е насочено анархическото поведение, а именно – сферата на интелектуалната дейност. По-конкретно казано, в областта на научната дейност например, интелектуалният анархизъм се изразява в това, че естественото разграничение между интровертно (т. е. вътрешно) и екстровертно (т. е. външно) поведение придобива съществено различие в дейността на учения интелектуален анархист – интровертното му поведение, чийто елементи са изцяло в рамките на вътрешния му духовен живот, е изцяло мотивирано и насочено от неговото анархическо съзнание – анархически убеждения и анархическо чувство за това какво е правилно и какво – не, докато при екстровертното му поведение, чиито елементи получават външно, социално проявление, той прави необходимите компромиси с изискванията на реалния живот в дадената епоха и социална среда, включително и даже особено с изискванията на академичната бюрокрация, която презира с цялата си душа и с цялото си сърце, съзнавайки, че чрез такива компромиси единствено може да осъществява същинската си научна дейност върху принципите на анархизма. По-пълното и по-конкретно представяне на интелектуалния анархизъм, естествено, излиза извън рамките на настоящата статия и представлява отделна, самостоятелна тема за разглеждане, което би демонстрирало едно направление на приложение на анархическата философия, придобиващо особено значение в епохата на научно-техническата революция.
(край)
Ст. н. с. I ст.
д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Kropotkine P., La morale anarchiste, Temps nouveaux, Paris, 1889, 32 p.
2 Кропоткин П. А., Этика, т. I – Происхождение и развитие нравственности. изд. Голос труда, Петербург, Москва, 1922 г., 264 с.
3 Кропоткин П. А., Нравственные начала анархизма – в: Кропоткин П. А., Этика, Издательство политической литературы, Москва, 1991 г., с. 317. (Текстът на това издание е авторизиран превод на руски език от френския оригинал. Моят превод на цитирания  текст от руски език на български е сверен с изданието: П. Кропоткин, Анархическа нравственост, превод от френския оригинал, изд. Мисъл, София, 1946 г., с. 37-38.)