Европата!

печат
За чиновниците в Брюксел няма криза – те се размножават, наемат нови офиси и ги ремонтират, тъй като броят им се увеличава. Европейската комисия отхвърля предложението бюджетът на Европейския съюз за 2014-2020 г. да бъде намален с 50 милиарда евро. Еврокомисията иска бюджет от 1,03 трилиона евро, което е с 5% повече от средствата за 2007-2013 г. Германия, Франция и Великобритания най-вече настояват за намаляване със 100 милиарда евро или дори повече. Брюксел обаче заявява, че държи на увеличението. „Бюджетът трябва да бъде инструмент за инвестиции в растеж и заетост“ – растежът е на бюрокрацията, заета главно със собствения си растеж.

 

Преди повече от 5 години, в навечерието на половинвековния юбилей на Договора за създаване на Европейската общност през 25 март 1957, британският вестник „Индипендънт“ публикува статия със заглавие „50 причини да обичаме Европейския съюз“, препечатана и от нашенските медии.

Днес, в края на 2012 г., повечето причини за възторжената любов си отидоха с трясък на рухващи илюзии и с агнешкото мълчание на издънили се демагози.

На какво се е радвал „Индипендънт“ през 2007? И как изглеждат радостите днес?

„Край на войната между европейските нации“

Класическа война може и да няма. Социалният геноцид на бедните слоеве на населението обаче е факт, както и ръстът на регионалния национализъм, преддверие на война от типа на югославските.

„Някога бедните страни като Ирландия, Гърция и Португалия сега просперират“

Вече не. Към бедстващите се добавиха Испания, Италия; просперитетът си отива постепенно от Германия, Франция и Великобритания. В България изобщо не е идвал.

Аналитикът Максим Проданов, далечен от идеите на безвластието, писа преди една година: Картината днес е грозна. Гърция съкращава държавния сектор, заплатите и пенсиите; приватизира доходоносни активи: държавната лотария, туристическа земя, обществени услуги, природни ресурси. В Ирландия манията за орязване на социални разходи доведе до изтегляне на ваксини, анулиране на карти за здравно осигуряване, качване на университетските такси, обложени с данък се оказаха гевреците и чесновите хлебчета… И точно както банките в САЩ наблюдаваха самоизяждането на американската средна класа, затъваща до гуша в ипотечен, потребителски и студентски дълг, днес Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) наблюдават ритуалното самоизяждане на периферните страни и ръкопляскат. „Браво на Ирландия“ за нейната преданост към кредиторите. Тя остана сляпа към нуждите на хората. И „Браво на Гърция“ за нейното отричане от демокрацията. Тя остана глуха за гласа на хората.

„Сътрудничество в рамките на целия континент по въпросите за емиграцията“

Изключително в насока на ограничаването ѝ, включително и вътре в самия ЕС. Днес по-богатите еврочленки все повече се разграничават от бедните, на които гръмко, но очевидно неефективно „помагаха“. Не е изненада – взаимопомощта не е нещо, характерно за пазарната икономика и политическата конкуренция.

„Сътрудничество по въпросите на престъпността посредством

Европол“

С акцент за контрол над „екстремисти“, които „подстрекават към безредици“ населението, сякаш влошаването на социалната сфера не е достатъчен повод за недоволство и бунт. Относителни успехи в борбата с дребната престъпност, която няма овластени покровители и пълен провал в борбата с мафиите, просто защото те легализират бизнеса си и си купуват политици.

„Гарантирана от закона платена 4-седмична отпуска годишно за работниците в Европа“

Днес наблюдаваме съкращаване на социалното подпомагане, вдигане на пенсионната възраст, увеличаване на гастарбайтерите, които надали ползват „гарантираната от закона“ почивка. Гаранциите остават само за държавните служители, и то не навсякъде.

„По-малко бюрокрация (24 000 служители в ЕС)“

През 2011 г. чиновничеството вече надхвърля 30 000 лакоми гърла, без да броим помощните структури към тях. Колкото и голяма и страшна да е кризата в Европа и в света, тя със сигурност хич не е закачила благосъстоянието на брюкселското еврочиновничество. По най-скромни сметки то би могло да харчи годишно 400 милиона евро (четвърт от разходите на Европарламента) по-малко. От 2004 до 2011 г. броят на важните европейски чиновници е скочил с близо 60%, като не включваме екипите им.

Тревога по този повод вдигат дори консервативните политици, за които съществуването на държава е неотменима догма.

След голямото разширение на ЕС вестникът „Ди Цайт“ констатира: „Властта в Евросъюза принадлежи на многослойна бюрокрация“.

„Европейският съюз продължава – и то все по-бързо – да трупа все нови и нови законодателни решения, които днес вече засягат почти всеки аспект от човешкия живот и човешката дейност“ заявява Вацлав Клаус през 2006 г.

„Повече преразпределение чрез регионалните, кохезионните и социалните фондове означава по-голяма нужда от бюрократи. Престижът, властта и доходите на бюрократите се увеличават и този стремеж става един от основните двигатели за политическите действия“ – посочва съвсем уместно, за разлика от много други пъти, царистът Владимир Каролев.

„Признати и защитени малцинствени езици като ирландски, уелски и каталонски“

Добри намерения. Начинът на изпълнението им увеличава институциите, създава среда да вирее национализмът, който в условията на икономическа криза цъфти с цветчетата на сепаратизма и ксенофобията, измества вниманието от социалната катастрофа към репченето между етносите, към обвиняване на емигрантите за всички беди, расте популярността на нацистки политически формации.

„Европа помага да бъде спасена планетата, като съкращава емисиите на въглероден двуокис“

Европа превърна емисиите на въглерода в доходоносен за държавите бизнес. Ами ако се окаже, че климатичните промени всъщност водят към охлаждане, вместо глобално затопляне? Безпристрастна оценка на тези промени така и не е направена, неправителствени сдружения продължават да спорят с научните експерти на различни корпорации, с различни интереси.

„ЕС отпуска в пъти повече помощи за развиващите се страни, отколкото САЩ“

Повечето тези помощи пълнят швейцарските сметки на диктатори, спонсорират въоръжени групировки, зад които стоят интересите на корпорации, включително европейски. Междуособните войни в една Африка през последните по-малко от 10 години са стрували живота на над 5 милиона африканци – избити и измрели от глад и епидемии.

„Миротворци от ЕС са по всички горещи точки по света“

Колко смогнаха да охладят тези точки? Разнобоят в миротворчеството на ЕС лъсна в Северна Африка и Близкия Изток; именно колебливото миротворчество – и то само дипломатическо – продължава да дава шанс на диктатурата в Сирия да се окопитва и да избива онази част от опозицията, която би могла да се нарече социално прогресивна. Оцеляват обаче ислямистите. Така миротворците на ЕС затягат гордиевите възли, вместо да ги разплитат.

Отделна голяма тема е как конфликтите се решават в полза на същите корпорации, докато за отчаяните народи в „горещите точки“ е все едно под чий портрет ще просят.

„Перспективата за членство в ЕС принуди Турция да се модернизира“

Когато стръвта-морковче за членство обаче бе дръпната, в Турция започва да се засилва реакционната вълна на неоосманизма, засилва се ерозията на светския характер на държавата. Не, че разпадането на демокрацията е нещо лошо според анархистите – просто замяната ѝ с теокрация не е подобрение, меко казано.

Шанс за развитие, което да даде нормален живот на всеки един човек, е единствено курсът към самоорганизация и самоуправление на народа, не само в Турция, а и навсякъде по света, ако това самоуправление изповядва ценности като свобода на личността, солидарност между хората, социално равенство и справедливост в (само)разпределението на произвежданите от обществото материални блага.

„Пазаруването без граници дава на потребителите по-голяма власт да влияят върху пазарите“

Кризата опроверга тази радост. Сега гражданите на страни с по-високи доходи успяват да си осигурят по-добро потребление, пазарувайки у по-бедните си съседи, поради което цените там се вдигат и бедните стават по-бедни, „средната класа“ се топи,… но богатите богатеят необезпокоявани.

„Евтино пътуване и учебни програми – по-голямо движение на младежите в Европа“

Пътуването може и да е евтино все още, но цената на образованието расте, което предизвиква вълнения в Англия и Франция – без успех. Правителствата и евробюрокрацията продължават да съкращават разходите – само че не за собствена сметка.

„Стабилен икономически растеж – по-висок от този на САЩ за предишната (2006) година“

Днешните показатели попарват и тази радост, освен ако европейците не се утешават, че все още има кой да е по-зле от тях. Колко дълго може да продължи това самоутешение?

„ЕС дава повече суверенитет на отделните държави“

Последните реформи сочат за обратен процес – към повече централизация: фискална, административна, политическа.

„Имиграцията от ЕС дава тласък на британската икономика“

С цената на повече експлоатация на тези емигранти и орязване на социалните придобивки, а и тласъкът очевидно беше толкова силен, че британската икономика се пльосна по нос и още не може да се изправи над линията на дефицита.

Днес една пета от британските трудещи са под прага на бедността според одиторската компания KPMG.

По данни на италианския Национален статистически институт, през 2012 г. над 8 милиона души влизат в категорията „относително бедни“, а 3,5 милиона италианци са бедни без прилагателни. Прагът на сиромашията за двучленно семейство е 1011 евро месечно.

Във Франция за беден смятат човек с месечен доход под 954 евро. Според „Националния център за наблюдение на бедността и социалната маргинализация“ това са 8,2 милиона французи, като 2 милиона от тях се намират в бедствено положение с 640 евро месечно.

Федералното статистическо ведомство в Германия преброява 11 милиона „социално слаби“, всеки седми възрастен германец със заплата под 850 евро. От тях 4,5 милиона оцеляват със социални помощи от 380 евро месечно.

последна точка: „Списък като този влудява евроскептиците“

Без коментар. •

Шаркан

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *