Философията на Толстой

печат

С излизането от кризата през втората половина на 70-те години на ХIХ век започва нов етап в живота на Толстой. Схващанията му, изказани в публицистичните творби и изразени в цялостното му художествено творчество, представляват една много широка философска система – философията на живота на Толстой, в която, наред с нравствено-религиозното му учение, присъства и философия на историята, социална философия с елементи на политическата икономия и социологията, гносеологическа концепция, естетическа теория, педагогическа теория, която може да се характеризира като педагогически анархизъм. Наистина, налице е взаимопроникване на идеи между тези елементи, съставящи философията на живота на яснополянския мъдрец, но при това те запазват своята относителна самостоятелност, както по отношение на тематиката, така и по отношение на стила на мислене. Различните елементи от философията на Толстой със светска тематика получават религиозна окраска, но е налице и обратното, религиозните идеи на Толстой се изпълват с реалистично социално съдържание, насочено против насилието в каквато и да е форма, вярата му е лишена от религиозна мистика и обредност, а всичко това го довежда до остър конфликт с официалната църква и държавната власт.

На подстъпите към тази криза, на нейното преживяване и на изхода от нея е посветено автобиографичното съченение на Толстой “Изповед”, написано през 1879-1881 г. По същото време, през 1879-1881 г., той написва “Критика на догматическото богословие”, а през 1881-1883 г. – “Съединение и превод на четирите евангелия”. Изследванията на Толстой в тези две съчинения служат за основа на написването на получилите широка популярност и силен отзвук в Русия и в чужбина други две съченения: “В какво е моята вяра?” (1883 г.), в което той противопоставя своята вяра, афиширана в заглавието, на официалната църковна вяра; и “Кратко изложение на евангелието”, в което също излага нравствено-религиозната си философия, но вече като животоописание на Исус Христос, представен като древен мъдрец-бунтар, като проповедник, подобно на Конфуций и Буда. Така че в евангелието на Толстой няма никакви чудеса, няма нищо свръхестествено. При това в него се набляга на комунистическите идеи в ранните християнски общини. То започва с думите: „Иисус е бил син на неизвестен баща. Като не знаел баща си, още в детските си години наричал свой баща Бога. По това време в Юдея е бил пророк Йоан. Той говорел, че ако хората изменят живота си, ако считат всички хора за равни помежду си, няма да си вредят, а ще си помагат един на друг, то Бог ще слезе на земята и на земята ще се установи неговото царство.”1

През есента на 1881 г. Толстой се премества заедно със семейството си в Москва. Там той живее в близост до фабрики, от ранни зори до вечерта редовно слуша зловещия вой на техните сирени и е впечатлен от излизащите от тях тълпи работници. Още с преминаването си от Казан в Ясна поляна Толстой е проявявал съчуствие към бедните селяни, стараел се е да им помага, но сега се среща с бедност от нов тип, която го разтърсва. Справедливостта изисква да се подчертае, че тази криза у автора на “Изповед” играе не по-малка роля от предшестващата в развитието на неговата философия на живота – в следващите си съчинения той вече говори не само за бедните селяни, но и за капитализма, за капиталистическата експлоатация на работниците. За да се запознае по-отблизо със спецификата на градската бедност и да търси пътища за нейното преодоляване, Толстой се включва в преписа на населението, проведено на 23-25 януари 1882 г., като за целта избира един от най-бедните райони на Москва, а след приключването му продължава тези си наблюдения, като посещава известни домове за бедняци. Върху основата на такъв печален емпиричен материал той написва съчинението си “А какво трябва да правим?” („Так что же нам делать?”, 1884-1886 г.), което с право може да носи като свое подзаглавие заглавието на знаменития труд на Прудон “Философия на мизерията”. Първите раздели на труда имат характер на емпирично социологическо изследване на градската бедност, а в следващите раздели се търсят нейните причини с оглед преодоляването ґ, при което се засягат редица проблеми на теоретичната социология, политическата икономия, историята, на остра критическа оценка се подлага ролята на църквата, науката и изкуството за замазване и оправдание на съществуващата социална несправедливост, пораждаща бедността. А що се отнася до отговор на въпроса, поставен в заглавието на книгата, авторът умело се въздържа да му дава собствена формулировка, като вместо това поставя за нейно мото три подходящи текста от евангелията – т. е. оня документ от древността, който официално е приет за морален кодекс на общественото устройство и в който намират израз комунистическите идеи на ранните християнски общини, първата от които е: “И го пита народът, какво трябва да правим? И той им каза в отговор: у когото има две дрехи, да даде едната на нямащия; и този, който има повече храна, да направи същото.”

Като продължение на мислите, развити в “Моята вяра”, вземайки предвид многобройните отзиви на привърженици, зададени към него въпроси и критики по нейното съдържание, Толстой пише книгата си “Царството Божие е във вас”. Главната тема в нея е отхвърлянето на насилието, в каквато и да е форма, в съвременното общество и по силата на това обстоятелство тя е наситена с идеи в духа на анархизма. Особено характерен в това отношение е раздел Х, който започва с изречението “Християнството в своето истинско значение разрушава държавата” и в неговите рамки Толстой разглежда различни страни на въпроса за премахването на държавната власт, третирана от него като форма на насилие.

Развивайки по-нататък идеите от споменатите по-горе книги в редица нови съчинения, както и в брошури, посветени на актуални теми, през 1897-1898 г. “великият писател на руската земя” (Тургенев) публикува в сп. “Въпроси на философията и психологията” трактат по естетика: “Що е изкуство?”. В него той рязко се противопоставя на схващания от рода на “изкуство за изкуството” – главното в изкуството е неговата социална функция и именно от тази гледна точка характерът на нейното изпълнение от едно или друго конкретно произведение на изкуството е главният момент в критериите за неговата оценка. При това, предназначението на изкуството, както и на философията и науката, е да служи на народа. Като изхожда от такава принципна позиция, трактовката на естетическите проблеми в съчинението се преплита с трактовката на социални проблеми и съответно острата критика, която Толстой прави на съвременното нему изкуство, неминуемо се преплита с остра критика на съвременното му обществено устройство.

Особено място в драматичното творчество на Толстой заема пиесата “Живият труп” (1900 г.), поставена на сцената за първи път на 28.11.1911 г. от К. С. Станиславски и В. И. Немирович-Данченко в МХАТ, а пет дни след това и в Александринския театър в Петербург от В. Е. Мейерхолд и А. Л. Загаров, а след това е поставена в други градове на Русия, както и в Австрия, Германия, Англия, Франция, САЩ, България, Норвегия, Италия и други страни.

Като се ръководи от схващането, че изкуството трябва да служи на народа, което предполага то да бъде достъпно за народа, както по своето съдържание и форма, така и във финансово отношение, Толстой от една страна помага за създаването на издателски кръжец “Посредник”, който печата в масов тираж малки евтини книжки с поучително съдържание, а от друга – той самият се заема да пише кратки разкази на прост, разбираем за най-широките маси език, които публикува чрез споменатото издателство. Така възниква цяла серия “народни разкази” от Толстой, в които са въплътени в художествена форма редица елементи от неговата философия на живота.

Воден от все същия стремеж да служи на народа, Толстой с увлечение и радост отдава много сили и време през последното десетилетие на живота си за съставянето на три книги, всяка от които цялостно представя неговата философя на живота в една твърде своеобразна форма, даваща ни основание да говорим за създаване на нов жанр в литературното му творчество. Става дума за философската трилогия “Кръг четива” (“Круг чтения”, в два тома, първо издание през 1906 г., второ, преработено издание през 1910-1911 г.), “За всеки ден” (“На каждый день”, 1909 г.) и “Пътят на живота” (“Путь жизни”, завършена на 10.10.1910 г., т. е. месец преди смъртта му, излязла от печат посмъртно през 1911 г.).2

В “Пътят на живота” от особен интерес при разглеждането на анархическите мотиви във философията на Толстой са главите ХIII-ХVII, съответно озаглавени: “Неравенството”, “Насилието”, “Наказанието”, ”Тщеславието”, “Суеверието на държавата”, като при разглеждането на тези въпроси са включени афоризми от Прудон, Бакунин и Кропоткин.

Толстой представя философските си схващания по различни въпроси на живота в множество съчинения в различен контекст и чрез различни литературни форми. В следващата, заключителна част на представянето на Толстой ще се опитаме да ги обобщим в единна система, като наблегнем на анархическите мотиви в тях. •

(Следва)

Ст. н. с. I ст.

д. ф. н. Борис Чендов

БЕЛЕЖКИ

1 Толстой Л. Н., Краткое изложение евангелия. В: „Евангелие Толстого – избранные религиозно-философские произведения Л. Н. Толстого”, Изд. „Новости”, Москва, 1992 г., с. 17.

2 Ср. Николюкин А. Н., Завещание мудреца. В: Л. Н. Толстой, Путь жизни, Изд. „Высшая школа”, Москва, 1993 г., с. 11-17.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *