Гръцкият декември – година по-късно

Измина една година, откакто събитията в Гърция поразиха света. Студенти, работници, имигранти и безработни излязоха на улиците в основните градове в страната. Гръцкият декември даде тласък на множество преки работнически действия: стачки, саботажи, окупация на училища, работни места и общински сгради. Тази статия разглежда основните тенденции, породени от въстанието, значението на събитията и бъдещите им възможности.
15-годишно момче
Гръцкото въстание беше един шок. Виждали сме подобни работнически бунтове из Европа, във Франция и Италия, но мащабът и яростта на декемврийските събития бяха изненада за всички. Убийството на 15-годишното момче Алексис Григоропулос от гръцката полиция взриви гнева на гръцкото общество. Полицейското насилие е ежедневие за много гърци – най-вече в централните части на градовете срещу имигрантите и младежите антиавторитаристи. Корупцията и злоупотребите са широко разпространени сред политиците и други институции като църквата. Общественото доверие в политиците е в дълбока криза. Икономическата криза на свой ред доведе до намаляване на заплатите, безработица и несигурност. Въпреки че в началото в бунтовете участваха предимно градските младежи, жестокото убийство на невинното 15-годишно дете разгневи цялото общество и извади на показ общото недоволство срещу социално-политическия ред. Въстанието обедини различни части на гръцкото общество по безпрецедентен начин.
Нямаме искания
Основна причина за затихването на въстанието беше неспособността му да разпростре борбата сред работническата класа. Народните и кварталните съвети опитаха да популяризират борбата, окупацията на централата на GSEE (големия бюрократичен синдикат – бел. прев.) – един от най-посещаваните отворени съвети – също вървеше в тази посока. Въпреки това голямата част от уличните действия, независимо от това, че се ползваха със значителна обществена подкрепа, не успя да се разпростре на работните места. Работниците в много от ключовите отрасли оказаха и продължават да оказват сериозна съпротива (стачките на докерите в Пирея струваха около 5 млн. евро на ден) срещу намаляването на заплатите и загубата на работни места, но така и не свързаха изцяло борбата си с окупациите и уличните бунтове.
Положително развитие на бунтовете е, че благодарение на радикалното и тотално антикапиталистическото си послание, акциите от декември нямаше как да бъдат канализирани в реформистка посока. Независимо от това, че днес социалистическата партия се опитва да се представи като „анти-авторитарните във властта“, няма нови „лидери“ или политически съюзи, появили се в резултат на събитията. Много от народните инициативи загубиха скорост, но все още служат като положителен пример за сегашната работническа самоорганизация.
Възходът на крайната десница
Последните европейски избори отбелязаха покачване на подкрепата за крайната десница из целия континент. Гърция не остана по-назад – дясно-популистката партия ЛАОС (като идеи близка до АТАКА в България – бел. прев.) спечели две места в европейския парламент със 7,14% от гласовете. Гръцката държава продължава да води антиимиграционна политика. През май Министерството на обществения ред обеща да „прочисти“ центъра на Атина от имигранти и се опита да превърне една стара натовска база в център за задържане на изселени хора. През декември сътрудничеството между полицията и военизирани фашистки групировки като неонацистката „Златна зора“ беше ясно доказано („Златна зора“ и българските неонацисти от партията на Расате – БНС/Гвардия са много близки. – бел. прев.) Имаше снимки на фашисти, помагащи на полицията при арестите, участващи в нападения срещу протестиращите, дори използващи полицейско снаряжение срещу демонстрантите. От декември насам фашистките групировки периодично атакуват смятаните от тях за ключови сили зад въстанието – основно емигранти и анархисти. Едно от тези нападения беше взривяването на ръчна граната в обществен център. Въпреки това антифашистката и антирасистката дейност продължава да бъде много силна, независимо от зачестилите репресии. Антифашистите имат сериозен превес – през март главният щаб на „Златна зора“ беше напълно опожарен.
Традиционната левица и профсъюзите
Партиите от традиционната левица и профсъюзите скоро след началото на събитията показаха истинското си лице. Гръцката комунистическа партия бързо се дистанцира от бунтовете, като заяви, че са дело на „тъмни чужди сили“ и призова членовете си да стоят далеч от тях. Членове от младежкото ѝ крило активно се опитваха да прекратят окупациите. Социалистическата партия, която сега е на власт, започна масирани държавни репресии срещу анархистите, включително масови набези срещу скуотовете и социалните центрове в Екзархия (кварталът, в който Алексис беше убит). Лидерите на профсъюзите направиха всичко възможно, за да не позволят на членовете си да бъдат увлечени от духа на бунта. През декември те отмениха важна демонстрация, за да не съвпадне с въстанието и оттогава насам ръководството непрекъснато се опитва да ограничава дейността на работниците.
Съдбата на едно дърво
Образът на горящата елха на площад Синтагма беше могъщият символ на въстанието. Толкова силен, че на следващите демонстрации полицията хвърли огромни усилия да предпази новото коледно дърво – то беше охранявано много по-добре от банките и скъпите магазини! Празничният сезон обаче не се отрази добре на бунтовете. Безразсъдната консуматорска надпревара на съвременния „коледен дух“ беше истинска бариера между исканията на въстанието и останалата част от обществото.
Завръщане на въоръжената борба?
Въоръжените групи винаги са били част от гръцката левица. Марксистите от групата „17-ти ноември“ водят дългогодишна кампания с убийства и бомбени атентати срещу гръцката полиция и висши държавни служители. Кампанията продължава 29 години, преди групата да се разпусне през 2002 г. По време на декемврийските събития се родиха и нови наследници на „17-ти ноември“. „Революционна борба“ пое отговорността за убийството на полицай пред Министерството на културата. „17-ти ноември“ обаче никога не се е ползвала със сериозна обществена подкрепа. Събитията от декември доведоха до появата на други групи, които явно се радват на определена популярност. Такива включват „Народно действие“ и „Ядра на огнения заговор“. И двете групи поеха отговорността за серия атентати с малки мащаби. Комюникето на ЯОЗ, разпространено в традиционните медии, доби широка популярност при новите вълни от окупации в гимназиите. Разбира се, всичко това послужи като претекст на властта за преследването на анархисти и други активисти, участвали дейно във въстанието. Мощните полицейски операции в Екзархия се оправдават с препратки към анархистката партизанска дейност, а три 20-годишни момчета бяха вкарани в затвора по антитерористичното законодателство с твърденията, че били свързани с ЯОЗ. Твърденията на обвинението бяха доказано несъстоятелни, но задържането им беше оправдано с това, че „се очаква да се появят“ доказателства срещу тях. Традиционните медии постоянно напомняха за партизанските групи и по този начин се опитваха да дискредитират цялото въстание.
Един, два, много пъти декември
Декември 2008 може би беше повратен момент, но борбата продължава из цяла Гърция. Ситуацията изглежда много напрегната и ясно се наблюдават окуражителни тенденции за засилване и разрастване на акциите на работните места, с участие на работници. Едно нещо е ясно – продължаваме да търсим вдъхновение от гръцката работническа класа, дори и сред най-тежките социално-икономически условия!
Превод от Resistance, издание на федерацията на анархистите от Англия