„Грубо погазване на държавността“
По този начин вече не един политически деец определя ощетяването на социалните интереси на гражданите.
Грубо е, да. Но не това. Държавността не е погазена, напротив – тя е тази, която гази. Или поне съдейства на газителите.
Политиканите реват в ефир, че „изтича класифицирана информация“. И с какво течът е навредил на държавата? Обичайните хватки от борбата за власт. Повечето „изтекла информация“ с нищо не е полезна на населението, пореден шум в ушите, нервиране за чужди дертове. И само тук-там намираме обяснения защо този или онзи монополист е облагодетелстван да ни ограбва. Държавата не се трогва, нейни чиновници спокойно и снизходително обясняват, че приватизацията не е обещавала по-ниски цени, а само някакво абстрактно „качество“. Вредата в крайна сметка е за гражданите, а държавата си взема своето. Същите раздути числа във фактурите за тока и парното не са ли закичени с ДДС? По-голяма сума – повече ДДС. Къде са погазени интересите на държавата?!
Политиканите взеха да развяват поредното „решение“ – национализация. И таз добра! От частни монополисти към бюрократичен монополизъм.
Грубо погазване на здравия разум, ето това наблюдаваме. Достигане до предела на търпението. И негативите изцяло са превхърлени върху населението, държавата си е запазила позитивите (например бонусите към заплатите на чиновниците, представителните надбавки за политиците, широки възможности за банките и предприемачите, едрите разбира се, да извлекат повече печалби от нашия труд, от нашето време, от нашия живот). И при това най-безочливо и ГРУБО поставя знак на равенство между себе си и народа. По тази логика всичко полезно за държавата е полезно и за нейните поданици, а то НЕ Е. Обратното също е грубо нахалство: когато е регистрирано нещо вредно за народа, държавата тутакси „разяснява“, че вината си е на народа.
Та това е грубото. Подмяната на истината в стила на „тука има тука нема“.
А трагичното в случае е, че все още тази подмяна се приема за чиста монета при все недоволствата, при все усещанията, че „нещо не е наред“.
Системата не е наред, драги съграждани. Изначално не е наред. Изначално е против теб, мен, против всички нас, които нито сме с доходи „много над средните“, нито имаме връзки с властта, нито греем със задниците си някое държавническо кресло – от дребно до широко, от ниско до високо, ама с привилегии над всички останали.
Друго обществено устройство е разковничето. Докато в съществуващото, каквито и „промени“ да се правят, било кадрови, било структурни, все ще ручаме жабета. И ще си плащаме – със залъка си, със силите си, със здравето си, с живота си.
