За корупцията и тероризма

Казват, че никъде по света не били преборени. Казват, че не могат да се изкоренят, може само да се контролират до „санитарен минимум“. Вярно казват. Само че пропускат да обяснят защо тези две „явления“ са толкова непреборими.
Че как да не са?
С какво корупцията противоречи на пазарния принцип, че всичко си има (парична) цена, че всичко се купува и продава? По обичайния, регламентиран от закони и наредби път, бюрокрацията ако улеснява на един човек някаква дейност, то на десетина следващи направо им вгорчава живота. Докато с малко рушвет още трима-четирима преминават през затрудненията, породени от лабиринтите на бумащината и формализма. Ами останалите? Останалите често няма какво да предложат. За да бъдат чиновниците „неподкупни“, или им се плаща повечко, или се плаща на инспектори, които да ги следят (и които също не са имунизирани от корумпиране). И понеже се плаща на тях, откъде да се вземе? Ето така винаги остават хора, които не могат да си позволят да дават подкупи. Или, когато ножът опре до кокала, дават последното.
С какво същата корупция се различава от политическите практики за привличане на избиратели срещу обещания – и на партийните активисти наистина все нещо им капва. Нима лобирането не е узаконена корупция? С какво не е корупция въвличането на гражданите да „следят за нарушения“ и да доносничат срещу ближния, получавайки процент от наложената на нарушителя глоба, както е прието в някои „напреднали“ европейски страни? Накрая пак винаги остават хора, които са прецаквани постоянно.
И тъкмо тези, прецаканите, останали с последното си, как да не пълнят редиците на терористичните организации? А и с какво тероризмът на прецаканите се различава от тероризма на репресивните органи на държавата? Огромна част от терористите даже биват обучавани от държавни институции, въоръжавани и насочвани към изпълняване на определени задачи, изгодни за подготвилата ги държава. Нима е изненадващо, че винаги настъпва онзи момент, в който терористите решават, че не искат повече да бъдат пушечно месо, че поемат ролята на самостоятелни играчи на политическата сцена. И пак огромна част от тях си поставят именно политически цели – да всеят страх, чрез него да свалят едни властници, за да се настанят сами на тяхното място. Същото вършат политическите партии, същото вършат и държавите.
И на последно по място, но не и по важност – тероризмът е бизнес. Въртят се огромни пари. Пазарна икономика. Капитализъм. Плът от неговата плът, кръв от неговата кръв – и тероризма, и корупцията. Които на всичко отгоре си сътрудничат. Иначе откъде оръжия, откъде тренировъчни лагери? В никой официален бюджет не пише „финансиране на професионални убийци“ – ама ето ги, финансирани, мотивирани за насилие.
Да, правилно казват – няма спасение. И все пак, има ли начин?
Когато искаш да се отървеш от лошия дъх от устата си, миеш си зъбите. Така премахваш благоприятната среда за развитие на микроби.
Когато искаш да пребориш мухъла в къщата, изолираш станите от проникване на влага. Така премахваш благоприятната за тази напаст среда.
Когато искаш да няма корупция и тероризъм, отстраняваш капитализма, благоприятната среда за виреене на корупция, премахваш и държавата, която причинява, вдъхновява и практикува тероризъм.