Хондурас: превратът и медиите

„В неделя военни арестуваха президента на Хондурас Мануел Селая. Секретарят на президента обяви, че сътрудниците му подготвят протест. Президентът Селая смяташе да организира народно допитване, въпреки несъгласието на армията, парламента и Върховния съд, който обяви допитването за незаконно. С допитването държавният глава искаше избирателите да отворят пътя за промяна на конституцията, която да му позволи да се кандидатира за втори мандат на 29 ноември. В Хондурас президентът има право на един мандат.“
Това е версията на български новинарски уебсайт относно случващото се в Хондурас. Същата версия се повтаря от световните медии вече седмици. Колко от нея обаче е истина?
Историята е много по-различна. Президентът никога не е имал намерение да се кандидатира повторно, нито пък е мислил да променя конституцията на страната. Единственото му провинение пред местната олигархия е, че е искаше да даде възможност на хората да променят конституцията на уж „своята“ държава.
Какво представлява тази конституция? Приета е през 1982 г. по време на диктатурата на военната хунта на Поликарпо Пас Гарсия, протеже на компанията Юнайтед Фрут, която има за основен предмет на дейност управление на „банановите републики“ в Латинска Америка и изкупуване на „бананите“ за жълти стотинки. Още по това време 88% от произведеното в Хондурас отива за износ. И днес 80% от хората живеят в мизерия (с по-малко от 2 долара на ден), 225 души притежават 75% от земеделската земя там, която е основният производствен ресурс, 30% от природните богатства са собственост на чужди фирми. Конституцията на страната е написана така, че неизменно да запазва това състояние.
Например в нейния член 239 пише, че всеки, който предложи преизбирането на президента, се отстранява автоматично от длъжност. Автоматично всеки, който предложи промяна на конституцията, може да бъде отстранен от управленския пост, защото искал да свали президента. Толкоз по въпроса за демократичността на тази конституция.
Разбира се, това не връзва ръцете на олигархията. От 1982 до 2005 г. конституцията е променяна всяка година, но явно само по „правилните“ начини – не чрез референдум, а с одобрението на военните и върхушката.
Президентът (вече извън страната) Селая за пръв път постави въпроса за промяна на конституцията на страната от Велико народно събрание. И в това се състоеше прегрешението му.
На 29 ноември предстоят избори за парламентарна, местна и президентска власт (три в едно). Селая искаше на 28 юни да се проведе „допитващ се консултативен референдум“, в който да попита хората дали на общите избори на 29 ноември да бъде поставена още една, четвърта урна, чрез която народът да определи дали има нужда от избирането на Учредително (Велико народно) събрание, което да направи промени в конституцията. Това по никакъв начин не би му дало възможност да се кандидатира за нов мандат, нито пък е ставало дума за подобно нещо. И олигархията (13 фамилии) се страхува не от президента – както виждаме тя лесно може да се справи с него, – а от потиснатото мнозинство от хората, които могат да потърсят правата си чрез една нова конституция, в която пише примерно, че водата трябва да бъде обществена или че данъците трябва да бъдат пропорционални на печалбата.
За да се блокира референдумът, пет дни преди него народното събрание съчинява закон, според който референдуми не може да се правят 180 дни преди или след изборите, следователно и не могат да се направят на 28 юни. Военните, които по конституция трябва да организират референдума, отказват. Съответно на 24 юни президентът уволнява гланокомандващия на въоръжените сили.
Олигархията, с благословията на ЦРУ, загърбва собствените си закони. Президентът е набързо натоварен на самолет и отведен в Коста Рика. Като нов президент се кълне председателят на парламента Роберто Микелети. Започват борби с протестиращите по улиците. Журналистите на неудобните телевизии (от други латиноамерикански държави) са арестувани. Хондураските медии не работят, новини се получават от Интернет.
Един човек вече беше убит от властите по време на протест. Президентът се радва на подкрепа сред населението, след като е показал симпатии към политиката на Чавес и Моралес през последните години. Увеличаването на минималната заплата с 60% е нещо, на което и в България бихме се зарадвали.
Нашите журналисти масово преписват „международните“, често без дори да си правят труда да преведат качествено материала или да посочат източника. Въпросните източници започват с Ройтерс и завършват с BBC. Не се търсят репортажи от центъра на събитието, например в случая Telesur, за който мнозина български журналисти изобщо не са чували. „Световната конспирация“ е готова и по медиите тръгват глупости за диктатори и комунистически плашила, а всеки, който не им вярва, бива нареден до полунормалните социопати, които не виждат „колко красива е земята и колко са щастливи хората!“
Златко