Национализмът и албанците

Интервю с Генти Гури – албански емигрант в Гърция и участник в група за солидарност „Кландестина“
Като албанец, който е роден близо до македонската граница и после имигрант в Гърция, какво е личното ти мнение относно противопоставянето на национализма?
Честно казано, за първи път разбрах, че съм различен от другите, когато преминах границите. Когато живеех в Албания още, нямах много контакти с други хора, с нещо като движение. Нямах представа какво е да бъдеш под такъв натиск – националистически и расистки.
Искаш да кажеш, че в Албания не е имало официална националистическа идеология?
Имаше, но това беше на нивото на официалната политика. Но нямаше в Албания групи от расисти или националисти, в смисъл на организирани такива, които нападат чужденци, малцинства и така нататък. Национализмът е на нивото на официалната политика – в парламента, в партиите. Когато пресякох границата, тогава се изправих срещу този проблем – срещу самия мен. Бях албанец, без документи, защото в началото пресякох границата нелегално. Минах през Македония и след това в Гърция и първият проблем, срещу който се изправих, беше полицията, но не само. Тук в Гърция беше много трудно за албанските имигранти – във всичко, в работата, в начина на живот, дори в установяването на контаки с хората. Дори сега, когато се включих в движението за защита на имигрантите, както и като анархист от Антиавторитарно движение, пак виждам различията. Може да си мислиш, че се шегувам, но не е така – всички, дори моите гръцки другари донякъде са жертви на този национализъм. Това го усещам аз, а за другите имигранти е още по-зле. Тази идея за националността не е само за чужденците като цяло, има опити от началото на 90-те, особено от страна на крайнодесните в Гърция, да нападат и преследват специално албанците в Гърция. Оправдават се с историята – казват, че албанците са взели гръцките територии, например Северен Епир, изтъкват, че ние сме мюсюлмани и въобще всичко, което можеш да се сетиш, когато става дума за национализъм. За нас не беше лесно да установим връзка с по-прогресивните движения в Гърция, защото всеки разпознава чужденеца в теб. И ако си от Албания например, могат да ти кажат, че да, можеш да живееш и работиш тук, но не можеш да имаш същите права като гърците. Дори и за левицата – тази, която защитава имигрантите, – основната идея е просто да се вземе разрешение за оставане, но не и да се придобият някакви политически права. Точно тук е разликата между левичарското и антиавторитарното и анархистко движение в Гърция, защото вече почти 20 години левите говорят едниствено за документи за оставане, което означава, че ти ще си просто работническа класа, нищо повече, нямаш основни човешки права.
Разбрах от различни познати в Гърция, че сега, след 15 години вече, албанците са донякъде приети от обществото и че сега новите имигранти от близкоизточни страни изпитват по-големи проблеми. Съгласен ли си с това?
Съгласен съм до един момент, защото в последно време виждаме проблема отново. Само преди няколко дни чух отново за расизъм по албанския въпрос и за това чувам навсякъде. Ако има разлика, тя е в това, че много хора приемат албанец, който живее тук от 15 години например и е малко или много „цивилизован“ вече, съотнесено към гръцката култура, но не напълно. Затова някои казват, леко иронично, „а, ти сега си повече грък“, а има и други, които направо казват „ти не приличаш на албанец“. Така че от една страна съм съгласен, че в момента национализмът и расизмът избират други жертви, не албанците. Дори си мисля, че нас, албанците, вече ни избягват като основен враг, защото не сме малко. За мен това е политическа стратегия на ултрадесните, за да могат по-лесно да се изправят срещу имигрантите от Близкия Изток, когато албанците не са изправени пряко срещу тях – така могат по-лесно да казват: ти си мюсюлманин, имаш различен цвят на кожата, мръсен си. Същото, което казваха за нас преди. Просто сега не го казват открито, защото има повече от 600 000 албанци в Гърция, повечето от тях са в Атина и са организирани вече, така че гръцките крайнодесни се страхуват от тях, но аз виждам, че обикновените хора имат същите предразсъдъци.
Защо според теб от толкова години албанците имигрират главно в Гърция. Само поради икономически причини или има и други?
Най-вече по-икономически причини, защото Гърция е наблизо и е най-лесно да отидеш… Всъщност, какво значи „лесно“ – толкова хора са загубили живота си по границите, но да кажем, че е по-лесно да отидеш в Гърция, защото другата дестинация, която албанците силно предпочитат, е Италия, но преди Италия има едно голямо море все пак, така че е по-трудно. Друга причина може би е заради културата – защото всъщност гръцката и албанската култура са доста близки, ако говорим за музиката, традициите. Ако един албанец живее от 10 години в Гърция, няма да види толкова много различия, може би за тези от Северна Албания е по-различно, защото там има и католици. Освен икономическите причини има и хора, които имат проблем с властите в Албания. След въстанието там през 1997 година, което траеше 7 месеца, някои от нас имат проблеми, не сме пряко преследвани от албанското правителство, но все пак трябваше да се предпазим по някакъв начин. Така че някои албанци са тук и по политически причини, но главно по икономически, все пак не се търси в Гърция нещо като политическо убежище.
Много хора на Балканите, дори някои в България, определят албанския национализъм като може би най-активния на Балканите, особено след последните конфликти в Косово и Македония. Каква е твоята позиция по този въпрос?
Моята позиция е пределно ясна – този вид национализъм расте, защото е поддържан от НАТО и САЩ. Такъв национализъм вътре в самата Република Албания никога не е съществувал сериозно. Единствено хората по границите с Косово, Македония и дори Черна гора намират причини да поддържат този тип национализъм. Те се опитаха да направят такова нещо и в Гърция дори, но тук вече няма исторически запазено албанско малцинство, защото правителствата промениха състава на населението и замениха албанското малцинство с турско. Имаше албански мюсюлмани в Епир преди, най-вече в областта Чамория, но поради промяната на населението през 1922-23 година и замяната му с турско, всъщност не турско население, а гърци, идващи от Турция, сега там няма албанци или хора от албански произход. Така че сега никой не може да предизвика такова националистическо албанско движение в Гърция. Но в общия смисъл на „Велика Албания“ – всичко това е инициирано от САЩ и други западни сили, защото албанският въпрос за тях е идеален, когато искат да контролират Балканите. Ако искат да направят някъде война, могат да я направят в Черна гора, да речем, в Косово, както вече направиха, в Македония, както също вече направиха, не и в Гърция, защото вече няма албанско малцинство тук, но Гърция също беше заплашвана с това.
Има нещо като популярен мит, клише, че Балканите са нещо различно от другите части на Европа, той съществува на Запад, но понякога и сред самите балканци, които се смятат за нещо различно. Ти съгласен ли си с това твърдение?
Мисля, че това е вярно само донякъде, но наистина имаме наша собствена специфика. Ние, балканците, не сме просто използвани от другите като мост от Европа към Азия. Често САЩ и Западна Европа гледат на Балканите единствено като на мост, който да ги свърже с Изтока. Друг път пък ни смятат направо за част от Изтока – „ето това са Балканите, там има само войни, хората там нямат никаква култура, те не са същите като нас, като европейците от Запада“. Според тях ние можем да съществуваме само в сянка. Така че Западът не иска да припознае Балканите като част от себе си, а само като някаква транзитна зона, а също така и че сме в постоянно състояние на преход и промяна, но този преходен период – в смисъл на нестабилност – много често се случва, защото именно Западът го иска. Правителствата в Албания и най-вече в Косово са открито направлявани от САЩ – хората в Албания излизат на улиците с американски знамена в ръце и това изглежда добре, някакъв тип антинационализъм, но е силна проява на необмислен американизъм. Балканите сме просто група от малки страни и никой не иска да бъдем обединени, да имаме повече координация помежду си. Дори на официално ниво, никога не съм чул за някаква федерация на икономическо ниво на Балканите. А също и на културно ниво – най-много да чуем за някакъв културен фестивал в Охрид, да речем, това е доста статичен случай, не е истински, не са хората истински свързани, този фестивал в Охрид е просто като някакъв вид официално събиране. Просто изпращат групи от различни страни и това те наричат „балкански фестивал“, който се провежда всяка година в Охрид.
Какво мислиш за връзките между Албания и България?
Не видях много различия между Албания и България. Това, което видях в София, дори самия терен, сградите, къщите, всичко това не беше кой знае колко различно. Но в Албания никой не знае нищо за България, освен Георги Димитров и т. н. Знаеха се някои неща за режима, защото книги за България имаше по време на „комунизма“ в Албания, така че знаехме само онова, което нашата власт искаше да знаем за България. Ако попиташ някого в Албания, те дори не смятат Румъния и България за част от Балканите – те смятат за част от Балканите Гърция, Македония, въобще това, което е близо до тях. В Албания казват, че останалите страни са повече славянски или не знам какво още. Това е представата за България сред обикновения албанец. Дори аз самият научих за първи път много неща за България от теб и от други българи, които съм срещал в Гърция, неща за историята на анархисткото движение у вас и други. В Албания никой не знае, че в България е имало толкова силно анархистко движение, дори по-алтернативните хора си мислят, че вашите сегашни анархогрупи са възникнали през последните години, след промените.