Идат избори! Подготви се да не гласуваш!

Идат избори! Подготви се да не гласуваш! Защото ако изборите променяха нещо в полза на народа, досега да са ги забранили.

Подготовката за комедията вече започна, през октомври ще стигне върха на истерията си. Дай си сметка още отсега за какво те карат да гласуваш:

print

Остави коментар

  • Революционер

    http://de.wikipedia.org/wiki/NSDAP
    За да не ме обвинявате в непознаване на историята, четете за историята на NSDAP в дадения линк по-горе, има и таблица дори за процентите на спечелените гласове през 1933г., която и без език е ясна. При тази изчерпателна информация, мисля, че е изилшно да се спори. Има и документален филм, който едва ли сте гледали: „Защо избрахте Хитлер?“, правен е някъде 70-те години и има за цел да установи, защо хората са гласували с мнозинство тогава за Хитлер и съвременници на онова време в интервюта потвърждават, че са харесали идеите му, обещанията му. Никакъв Сталин не им е диктувал избора им.
    Не съм оспорил, че държавата е враг на народа. Още Ницше го е схванал. Както казах, това е обобщение, което съм съгласен, че остава актуално. Но намирам, че на настоящия етап анархистична партия може да вземе властта, без да се превръща във вълк, колкото и идейно абсурдно да изглежда (не на тези избори разбира се, късно е), с цел да я елиминира, като такава и най-демократично да въведе структурите на безвластието, имайки в ръцете всички инструменти за целта. Очевидно не са актуални средствата, чрез които се е предполагало по времето на Шейтанов, че ще се сгигне до елиминирането на държавата и нейните структури. Само с листовки, стикери, плакати и графити ще видите, че не може да стане. (Ще взема и аз да разпространявам.) Къде са телевизиите, къде са радиата, къде са внушенията още от училището? Присъстват ли някъде там анархистичните идеи? За съжаление не, нали? Как да се стигне до тези медии освен минавайки през калта на властта? За сега няма доказателства, че хората масово са възприели мисълта за анархистка социална революция. Иначе на едно малцинство, като нас – да, присъства в умовете. Въпросът е как да се стигне до нейната реализация и затова предлагам нетрадиционни средства, защото очевидно, че до момента традиционните не са дали резултат. Чел съм идеологическите съображения, поради които не се участва в избори, като политическа партия, но след като не става по друг начин до момента, не е ли разумно да се преразгледат някои възможности? Няма болшевишка и антианархиска пропагнада в нетрадиционни предложения за пътя към победата на анархистките идеи. Съжалаявам и се извинявам, където съм имал заядлив тон.

  • Революционер

    Друга буза, да не забравяме, че основен момент в структурата на държавата са не само ченгетата, които защитават структурите и, но и парите. Как ще се излезне от монетарната зависимост, при положение, че цял свят е поставен в зависимост от нея и и робува, ако може някой да обясни. България няма кой знае какви запаси от злато.

  • Революционер

    Иначе по основната тема: „Подготви се да не гласуваш!“ сме си подготвени, имаме и практика, няма да се гласува, както от години.
    Но понеже няма определено място където да се дадат тези предложения и въпроси, затова го направих тук.

  • Революционер

    Ето го и българския съкратен вариант на материала в укипедията:

    http://bg.wikipedia.org/wiki/Националсоциалистическа_немска_работническа_партия

    Имам предвид Zearendil, че те са използвали парламентарните избори, демократичните средства (средства на техните противници), за да могат в последствие да премахнат парламента и да установят еднолична тоталитарна диктатура, нещо което е коренно противоположно на използваните за достигането на целта структури. А иначе ми е известно, че те са влезли в коалиция с DNVP немската национална народна партия, за да спечелят мнозинството от гласове, което също е показателно колко находчиви са били по отношение на средствата.
    Това е пример, как една идеология успешно е използвала чужди на нея средства, в името на това да постигне целта си.

  • Цялата работа пак заприличва на тролване, скачане от тема в тема и така нататък. Няма да седна да споря с теб за историята, който иска може да си проучи каквото трябва. Нито пък ще споря за това дали парите са структурна част от държавата, както и полицията. Не може на всяко несериозно твърдение да се дава отговор, но и не искам да пускаме цензурата наред…

    Искам да подчертая обаче, че не само звучи абсурдно да вземем властта и да анархизираме хората, ами направо си е невъзможно. Ако вярвахме в обратното, просто не бихме били анархисти. Насила хубост не става – другото е оправдание за гузна съвест.

  • че защо да не спорим за цифрите?

    От множеството малки партии НСГРП е най-голямата в народните избори през 1932 г. Пруското правителство е изгонено с преврат през 1932. На 31 юли същата година НСГРП получава 37,3% от гласовете. На изборите на 6 ноември тя получава по-малък, но все пак най-големият дял гласове – 33,1%, което я прави най-голямата партия в Райхстага. Германската комунистическа партия (ГКП) е на трето място с 15%. Заедно антидемократичните леви и десни партии успяват да създадат мнозинство в парламента. НСГРП дължи успеха си до известна степен на това, че тя е много популярна сред младите гласоподаватели, които не успяват да преминат професионално обучение и които имат слаба надежда за бъдеща работа, сред средната класа на обществото, която губи имущество по време на голямата инфлация през 1923, сред селското население и сред големия брой безработни.
    На 30 януари 1933, под натиск от страна на канцлера Франц фон Папен и други консерватори, президентът Хинденбург назначава Адолф Хитлер за канцлер.

    Мировой экономический кризис 1929 года стал началом конца Веймарской республики. Уже летом 1932 года количество безработных достигло 6 миллионов. Политическая ситуация в стране сильно радикализировалась. Росло число сторонников коммунистической партии Германии — на выборах 1932 года компартия получила наибольший результат за всю её историю (с 1919 г. по 1933 г.) — 16,9 % голосов. В то же время усиление роли компартии входило в противоречие с интересами крупного капитала. Однако выросла популярность и Национал-социалистической немецкой рабочей партии (НСДАП).
    В июле 1932 года национал-социалисты собрали 37 % голосов — больше всех остальных партий. Но и этого не хватало для того, чтобы создать правительство. Поэтому были назначены повторные выборы на ноябрь 1932 года, на которых НСДАП получила ещё меньше голосов — 34 %. В течение 1932 года президент Гинденбург неоднократно предлагал Гитлеру войти в правительство, в том числе предлагал ему занять пост вице-канцлера. Но он соглашался только на пост рейхсканцлера, а также требовал пост рейхсминистра внутренних дел одному из членов НСДАП и себе как главе правительства чрезвычайных полномочий. Только в конце января 1933 года Гинденбург согласился на эти условия Гитлера.
    30 января 1933 года Адольф Гитлер стал рейхсканцлером.
    В феврале 1933 года компартия была запрещена (предлогом для этого стал поджог рейхстага 27 февраля 1933 года, в котором обвинили коммунистов), а против её активистов были начаты репрессии. 3 марта 1933 был арестован председатель КПГ Тельман. Из 300 тысяч членов КПГ (на начало 1933 года) около половины подверглись преследованиям, были брошены в тюрьмы и концлагеря, десятки тысяч убиты.
    В подполье коммунисты вместе с социал-демократами вели борьбу против нацистского правительства в рамках антинацистского Движения Сопротивления. В июле 1943 года по инициативе ЦК КПГ на территории СССР был создан национальный комитет «Свободная Германия».
    1 февраля 1933 года рейхстаг был распущен. Декрет рейхспрезидента «О защите немецкого народа» от 4 февраля 1933 года стал основанием для запрета оппозиционных газет и публичных выступлений. Использовав в качестве предлога поджог Рейхстага 27 февраля, Гитлер приступил к массовым арестам. Ввиду нехватки мест в тюрьмах, были созданы концентрационные лагеря. Были назначены перевыборы.
    Из выборов в рейхстаг, проходивших 5 марта 1933 года, НСДАП вышла партией-победительницей. Голоса, поданные за коммунистов, были аннулированы. Новый рейхстаг на своём первом заседании 23 марта задним числом одобрил чрезвычайные полномочия Гитлера.
    Часть интеллигенции бежала за границу. По закону от 14 июля 1933 года все партии, кроме нацистской, были запрещены. Однако, активисты правых партий не только не были арестованы, но многие из них вошли в состав НСДАП. Профсоюзы были распущены и запрещены. Вместо них был создан Германский трудовой фронт во главе с одним из соратников Гитлера, рейхсляйтером Робертом Леем. Забастовки были запрещены, предприниматели объявлены хозяевами предприятий. Вскоре была введена обязательная трудовая повинность.

    комунистите (16,9%) и социалдемократите (21,6%) са могли да спретнат коалиция, но не го правят, въпрeки че само това би ги спасило от концлагерите (а нацистите се заканват открито да го сторят). Дори да не съставят правителство, тенденцията за спад в подкепата за нацистите е била налице (от юли до ноември те губят 3%), могли са да чакат нови избори. Ама – нъцки. Причината за това самоубийствено поведение?
    Сталин, Коминтерн.

    и хайде стига с провокациите за „анархическа партия“, че ще почвам да трия вражеската пропаганда от сайта.
    Казано е ясно – безвластие с власт не се постига. Казано, обосновано, потвърдено на практика – четете Кропоткин, Рокер, Бакунин, Малатеста, който автор намерите в Анархобиблиотеката.
    От парламентаризма могат да се възползват диктаторски партии (понеже държавните институции изобщо не са им чужди, нали и те са държавофили, при това крайни), за да установят диктатура, но обратният процес (вземане на власт и нейната отмяна) е просто невъзможен (и това го показаха марксистите, които „на теория“ уж били за безвластие… ама в неопределено бъдеще).

  • вметка за парите, толкова уважавани от марксистите-„революционери“:

    стопанството в анархическото (комунистическо) общество не се нуждае от пари. Нито от златен запас (освен за нуждите на електротехниката, електрониката, някои имплантационни медицински практики, в научните изследвания).
    Парично-стоковите отношения нямат място след революцията.
    Но имат смисъл при политически преврати, в резултат на които идват нови властници, без значение какви знамена размахват.
    Историческата практика показва, че и украинските, и испанските анархисти, които са се подлъгали да сътрудничат с властта, а даже и да влизат в структурите й и да участват в избори, са изиграли ролята на фактор, съдействал за провала на социалната революция, за военно поражение.
    Факти, които са били предричани още от времето на Бакунин и Кропоткин.

    честно казано, не очаквах, че статията за бойкот на изборите ще приюти призиви за участие в тях, ама с „правилна“ партия.
    Е, поне се видя ясно накъде е насочена национал-болшевишката пропаганда.
    Предупреден – въоръжен.

  • Революционер

    Отказвам се от предложението си, виждайки, че е напълно неприемливо и се вижда дори, като провокация. Приемете го, като частна утопична идея – оттеглям я.
    Относно казаното от Шаркан „стопанството в анархическото (комунистическо) общество не се нуждае от пари, нито от златен запас“ искам да добавя, че това е възможно само, когато анархическото (комунистическо) общество победи и се наложи в целия свят.
    Да предположим, че революцията е победила на територията на бившата държава България. Това ново стопанство на анархистическото общество има примерно нужда от медицинска апаратура за болници и лекарства, които се произвеждат и предлагат само от капиталистическа страна, само срещу пари (не анархопари, а конвертируеми такива), не искат бартер. Или има нужда от газ за отопление през зимата, какъвто няма достатъчно на територията на това ново стопанство и той също се предлага само от капиталистичека страна, само срещу пари. Как ще си набави необходимите неща стопанството в това ново анархистическо общество?
    Надявам се, че това е резонен въпрос и не може да бъде квалифициран, като национал-болшевишка пропаганда.
    Извинете, че се отклоних от темата, но все пак мисля, че не бях единственият, който го направи.

  • Революционер

    Дано активният бойкот на гласуването да бъде първата стъпка към революцията, за която много хубаво е написал другарят Константинов:
    „Само тази революция, вдигайки на въстание милиони труженици, може да ги превърне в свободни хора и създатели на анархокомунистическото общество.
    Само комбинираната творческа и разрушителна дейност на въстаналите милиони може да унищожи робската скованост на работническото съзнание, да преодолее днешната апатия или суеверен ужас пред бюрокрацията, бронирания полицейски юмрук или съда на господстващата класа. Само наложената със сила воля на милионите да бъдат свободни и равни може да унищожи днешното класово деление и неговия демиург и пазач – държавата! За да осъществи тази грандиозна цел, народът се нуждае от ясна революционна програма.“

  • тезисът за „победа на анархизма в една отделна страна“ е утопичен. И в архивите на „Свободна мисъл“ има обяснения защо.

  • Революционер

    Да, но интернационалната победа иска световна организация. Никой не е успявал да постигне такова нещо досега, но дано някак да може да се постигне.

  • не организациите правят революции (но след избухването на революцията, ако са работили преди нея, могат или да я подкрепят, или да я убият). И за това са писали класиците, ама кой да ги чете…
    в почти всички страни има анархически ако не организации, то поне кръжоци.
    За да се наричат анархически, значи те споделят еднакви принципи и цели.
    (е, това не винаги е точно така… само да си припомним недоразумението, именуващо себе си „анархокапитализъм“ (!!!))
    Нищо повече не е необходимо – само добра пропаганда сред населението от тези местни организации, само общуване помежду им, синхронизация на усилията, разпространение на информация за ставащото по места (т.е. борба с властническата дезинформация).
    Виж, планирането на ЗАВЗМАНЕ на властта – това изисква йерархична командна структура задължително.
    Разрушаването на властта – не.
    (горещо ти препоръчвам, ако разбираш руски, да потърсиш в мрежата книгата „Неизвестная революция“ на Всеволод Волин)
    Иска се, пак повтарям, добро просвещение на народа – а щом всяка местна организация го направи, значи ще са просветени и НАРОДИТЕ.
    (а възприемчивостта на народа/народите към анархическата пропаганда зависи от социалното дередже… но и от резица други фактори; съжалявам, не мога с две думи да опиша цялата анархическа теория)

  • Революционер

    Благодаря за информацията. Ще се просветя.

    Да, това, че различните страни са на различно социално дередже много усложнява нещата относно степента на интереса и възприемането към идеите.
    А за рушенето, ако не йерархична, то поне координационна структура ще трябва вероятно.
    Поздрави!

  • „основните играчи“ (големите страни) все повече и повече се унифицират, а значи и степените на възприемане се изравняват.
    Освен това, става и по-всеобхватен отключващият фактор за осъзнаване, а именно – финансовите и икономически кризи (които винаги се превръщат в социални).

    координационна структура съществува и съвременните комуникации са едно голямо улеснение.
    Основната пречка за по-ефективна международна (и масова!) координация на експлоатираните (според мен) са езиковите бариери.
    Показателно е, че предшественикът на ООН, Лигата на нациите, учредена след Първата световна война, не приема есперанто за международен език, въпреки предложенията. По две причини – правителствата на големите нации се мъчат да наложат своите езици за международни (защото това дава предимства); имотните класи не искат потиснатите да се разбират лесно.
    (но това е вече друга тема, есперантото заслужава да му се отдели статия)

  • Революционер

    По мое виждане английският се налага, като съвременно есперанто. Повечето хора го учат и без това по други (извън революционно-комуникационни)съображения. Предлагам да се включи в просветната интернационална програма

  • Революционер

    , че докато се популяризира есперантото, кой знае колко време ще мине и няма да остане време за революция…

  • Революционер

    Лошото с големите играчи е, че унифицирайки се, унифицират и контрола, полицейщината…
    Не всички съвременни комуникации могат да бъдат използвани за решителни планове, защото се контролират. Те защо така яростно се борят за контрол над Интернет комуникациите, подслушванията и т.н.?

  • не се налага – наложен е. Езикът е свързан с определена култура и лесно се използва за културна агресия.
    (как да е, отклоняваме се)
    Английският също става все пак, на първо време.

    контролът се усилва, да. Но и расте регионалната конкуренция между службите, защото централизираната система за контрол пречи на транснационалните компании.
    Така че това си има и обратна страна.

    не всички, да. Но дават все още достатъчно възможности.

  • другата буза

    Засилваща се международна организация на анархистите и дори най-малко съмнение за по-серозен бунт ще бъдат спрени мимолетно от ченгетата. Агентурните мрежи на големите страни са изключително добре развити и действат много бързо. Затова аз мисля, че революцията трябва да се подготвя локално и ако успее, то ефекта на доминото ще е неизбежен. Иначе английския е достатъчно лесен и е разпространен навсякъде – може да се ползва за кореспонденция, но възможностите за неследена такава, според мен са много малко…кодирани текстове, може би

  • Една бъдеща революция сигурно няма да прилича на останалите… http://sm.a-bg.net/2011/04/11/za-anarhizma-v-otdelno-vzeta-strana.htm

  • другата буза

    Да си напънем мозъците, ако ги имаме и стратегията Анти-Клаузевиц, за която нищо не мога да намеря…аз, след напъване на онуй, дето го имам в главата, 1вото, за което се сетих е кодирана кореспонденция, но и тя трябва да бъде обсъдена „на 4 очи“ преди да влезне в употреба, което от своя страна изискава подготовка и време, а аз (за пореден път) си мисля, че времето е много ценно. За това смятам, че вътрешно-народна революция би била по-уместна, с оглед на времето…

  • Кодираната кореспонденция е по-лесното :). По-трудното е да намериш с кого да я водиш.

    Анти-Клаузевиц стратегия няма дефинирана. Константинов има предвид, че вместо да се фокусират силите в „самото сърце на противника“, днес трябва да се воюва по обратния начин. Доколкото го разбирам, причините за това са чисто технически.

  • другата буза

    „По-трудното е да намериш с кого да я водиш“ – Анархистически организации има навсякъде по света, не вярвам всички да са в дълбока анонимност, но това вие по-добре го знаете, а и мястото за подобни дискусии май не е тук?! Иначе и самият Константинов поддържа тезата за вътрешните революции, да, трябва да са съгласувани с останалите народи и целта да е свобода за всички хора по света, но тя (революцията) трябва да се подготви и да стартира локално.

  • разбира се, подготвяме се локално.
    Но и гледаме глобалното състояние, за да не провокираме фалстарт.

  • другата буза

    В глобалното състояние, не влиза ли положението при гърците и при арабите, не е ли редно и ние да започнем с агитация за неподчинение и самоуправление?

  • в арабските страни наблюдаваме антидиктаторски бунтове с буржуазно-демократична насоченост (и може би съвсем слаби, вече направо изчезващи, белези на социална революция).
    при гърците масовите изяви също не целят самоуправление, а си искат социалната държава, която плаща 13-и и 14-и заплати при пълни осигуровки. А това не е анархзъм.

    агитация за неподчинение на сегашното и за изграждане на анархо-комунистическо самоуправление водим, откакто ни има. Това е подготовката. Без хората да научат и поне задоволително да усвоят какво им предлагаме, социална революция не може да се получи. Най-много бунтове, от които ще се възползват партии и групировки.

    уви, това е положението

  • другата буза

    Да, съгласен съм, хората трябва да научат повече за Анархията. Когато пуснете примерните плакати, брошури и т.н., ще разпространявам с вас, освен това агитирам всичките си приятели и познати и има интерес, както вече веднъж казах. При гърците подобна на досегашната държава, никога повече няма да има, а те едва ли ще приемат каквато и да било друга. Там е въпрос на организиране на бунтовниците и представянето на Анархията като възможност. При арабите е същото, ако не им се обясно до какво води дивия капитализъм, който им се готви, след няколко години ще съжаляват, но вече ще са се превърнали в роби на банките и ще им бъде още по-трудно. Така, че агитацията и пропагандата трябва да се ускорят преди да са направени по-сериозни стъпки от страна на капиталистите.

  • Революционер

    Либийските бунтовници са в интерес на американците. Затова е подкрепата от НАТО. Далече са либийците от анархо-комунистически идеи по мое интуитивно виждане. (Не съм бил там.)Амереканците ги мъчи също, че Кадафи е купувал оръжие най-вече от руснаците и почти нямат сделки там, изобщо не им играл по гайдата в последно време и затова изведнъж им стана черна овца.
    Аз ще си прочета уроците (Неизвестната революция е доста дебела, сериозна работа и няма да я чета на компютър), но все пак да имаме предвид, че класическите теории са търпяли изменения и компромиси, за да се реализират (донякаде). Аз все давам примери с идеологии (без да ги пропагандирам), които са успели(относително трайно, предвид за повече години) в своята кауза, в практиката: Октомврийската революция не е успяла с марксизъм в чист вид. Нали революционното насилие го въвежда Ленин. Ако са карали с класичски марксизъм е нямало да направят „пробива“. (Е, разбира се и факторът на конспиративния ционистки заговор им е помогнал.) Според мен има какво да се вземе под внимание от практиката.
    Но да се върнем на агитацията и пропагандата: Най-големият проблем е, че най-мощните средства за агитация, пропаганда и внушение са в ръцете на властта. Телевизия, радио, училища. Хората се влияят от внушения, което се доказва от факта по какви и по какво се захласват. Малцина ще имат търпението и зрелостта да се образоват, информират. На тях трябва да им се внуши. А какво ще се прави с тези, които не подлежат на убеждение? Това са страшно много хора ангажирани с властта: Една или друга пребоядисана власт! Толкова много хора са били ангажирани да и служат и да имат хубав поминък от нея! По една фамилия с няколко колена прикачена към всеки бюрократ, мръсник, значителен чиновник! Те са ангажирани вече! Чак имам усещането, че в България едно такова народно мнозинство малтретира от своите позиции едно социално онеправдано народно малцинство! Тези хора, нали разбирате, че са стръвница, която няма да се съгласи да се върне към вегетарианството?

  • другата буза

    Революционер
    „Марксизъм в чист вид“ е много подвеждащо понятие. На Маркс е платено от друг един еврейн да напише труд за равенство м/у хората, а същия този еврейн, на когото не помня името, е търсен от Сталин и дори след като хваща сина му, въпросния еврейн не се предава. Тук идва и онази конспирационна теория, че еврейте създават комунизма като „лошата“ алтернатива на тяхния процъфтяващ капитализъм, а това, за което пише Маркс си е стръв и нищо повече. Но дори тази теория да е вярна, в случая е без значение – важно е да се организират възможно най-много хора за анархистическа пропаганда, защото Анархията е избор, скрит от хората. Анархия значи свобода, а свободата е най-големия враг на властта.

  • 1. Кадафи купуваше оръжие предимно от Франция, а на Италия продаваше петрол с големи отстъпки.
    2. В Манифеста на Маркс и Енгелс въпросът за властта е ясно поставен, така че болшевиките принципно нищо противоречащо на марксовата теория не са направили.
    3. „успелите“ практики успяват именно защото не са чужди на властничестката система и преследват властнически цели. Социалната революция обаче не може да следва същите схеми, защото е насочена срещу самата същност на властта, срещу власт икономическа, политическа, административна, доктринална (идеологии, обичаи, религия и др.п.).

    Маркс е създал учение за усъвършенстване на капитализма, не за разрушаването и заместването му с друг тип формация.

    (конспиративните еврейски теории изобщо не искам да коментирам, за да не вадя модераторската брадва. Само ще кажа, че пукната пара не струва конспирация, която е толкова широко известна и толкова малко е постигнала на практика)

    ключовите моменти в агитацията наистина са медиите и образованието. Не просто информация за анархизма (и стратегическата цел – свободния комунизъм) е нужна, но и популяризация даже и на развлекателно ниво (филми).
    Учебните заведения също трябва да има сериозно проникване, и то на подходящо за възприемане ниво.
    Защото децата растат и при добра възпитателна работа с всяка година ще се получава попълнение за движението.
    Естествено, анархизмът като теория, практика и цел следва да се преподава като градивна идея. Разрушението е само инструмент за разчистване на терена, не в него е същността.

  • другата буза

    Шаркан
    сам, много добре знаеш, че от написаното в последния абзатц, почти нищо не е постижимо. Единствената медия, чрез която може да се агитира (масово) е интернет, останалите като телевизия, радио и жълта преса се „редактират“ според управляващите и няма никакъв шанс думата Анархия да се спомене, в едно изречение с градивност. В учебните заведения като предмет, Анархията също не може да проникне, евентуално нашите деца могат да говорят за нея извън часовете.

    За конспиративните теории, никои не иска от теб да говориш, камо ли да вадиш брадви – аз лично отговорих на революционер, относно марксизма в чист вид като накрая обясних, че те, теориите на конспирацията, не са от значение пред желанието за свобода.

    Освен шаблоните за гарфити и плакати и тяхното масово разпространяване, агитацията в интернет и разговорите с хората в кръчмата, аз поне друг ефективен начин не виждам.

  • (не)постижимостта е условно понятие…
    (и въпрос на желание и изобретателност)

    конспиративни теории с расистки привкус няма да толерирам

    в кръчмите се пие, не се разсъждава

1 2 3 4 5

Вашият отговор на zearendil Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *