Има ли бъдеще ядрената енергетика

печат
25 години след катастрофата в Чернобил

На 26 април 1986 в АЕЦ “Ленин” (Чернобил, Украйна, СССР) се провежда учение на персонала. Тества се самозахранващата система при аварийно спиране на 4-ти реактор. Въпреки сериозността на мероприятието, по съображения за секретност за процедурата бил информиран ограничен кръг служители. Липсва адекватна комуникация между техници и оператори, което поражда несъгласувани действия, които водят до загуба на контрол. Пък и реакторът е бил лишен от някои видове предпазни съоръжения още при построяването си през 1983 – Съветския съюз се задъхвал в надпреварата със Запада. Други аварийни системи пък били изключени и дори частично демонтирани, заради провеждането на тренировката, без персоналът да го знае…

Резултатът: без охлаждане активното ядро се разтопява, отделя се водород, той избухва и изхвърля част от ядреното гориво навън… Облакът от пара с радиоактивни отпадъци, издигнал се на почти 2500 м височина, разпръсва опасните вещества над обширни райони от Украйна, Беларус и Русия, достига Източна Европа и Скандинавия.

Следва опит за укриване на аварията, типично за тоталитарен режим, но и нерядко срещана практика у “либерално-демократични” правителства. Десетки хиляди хора получават дози, които опасно увреждат здравето им. От непосредствените ликвидатори на катастрофата не оцелява никой, близо 4000 души, ангажирани с операцията, умират в рамките на следващата година. В смъртните им актове пише всичко друго, освен “лъчева болест”… Показателно е, че белята става при управлението на “реформатора” Горбачов.

Почти четвърт век по-късно, на 11 март 2011 японската централа Фукушима бе разтърсена от чудовищно земетресение. Автоматиката прилежно изключи реакторите, но връхлетялото непредвидено високо цунами ги заля, повреждайки помпите за охлаждане… При все това, реакторите оцеляха, катастрофа, подобна на Чернобилската не се случи. Но имаше изпускания на радиоактивна пара, което предизвика паника почти в целия свят… и най-малко в самата Япония.

Отново се постави под съмнение сигурността на АЕЦ, при това на фона на политическите кризи в страните, които според оценки на специалисти притежавали 60% от световните петролни запаси. Отново радикалните екозащитници заговориха за отказ от атомната енергия. В същото време правителствени агенции огласиха програми за повишаване на сигурността на АЕЦ, което ще рече – нови проучвания, комисии, инвестиции в системите за безопасност, проектиране на нови конструкции. От една страна това е добре – макар че дори технически най-надеждният хардуер не предпазва от некомпетентно боравене с него. От друга, немалка част от вложените средства неизбежно ще потънат в ненаситния бюрократичен апарат. А понеже в крайна сметка тъкмо държавите основно плащат или гарантират плащанията ОТ БЮДЖЕТИТЕ, производителите на реактори искат повече пари, оправдавайки се с допълнителното обезопасяване. По този начин цените за крайния потребител отново се качват, но доколко те съответстват на повишената безопасност, не може да се каже поради търговска, държавна и други видове “тайна”.

Тогава, сигурно са прави противниците на АЕЦ?

Не, не са. Строителството на една АЕЦ не излиза много по-скъпо от изграждане на модерна ТЕЦ, която обаче изгаря стотици пъти по-големи количества въглища и петролни продукти (а те трябва да се изкопаят, транспортират и изгорят… разточителство спрямо невъзстановими ресурси, представляващи суровина за синтез на полезни продукти за дълготрайна употреба) и съответно рутинните им емисии повече вредят на природата и хората. Докато радиоактивната “шлака” на един тип АЕЦ става за гориво на друг тип реактори – според концепция, разработена и проверена експериментално още през 60-те години на миналия век.

Алтернативата, т.нар. възобновяеми източници, все още не е достигнала достатъчно добро техническо ниво, освен това е силно зависима от климатичните условия и заема повече площ – и ветроуловителите, и слънчевите концентратори никак не са компактни.

Значи ядрената енергетика има бъдеше?

Не и дългосрочно. В крайна сметка, слънчевата ще спечели. Но нейното усвояване и употреба изисква радикални промени в използвана от човечеството техника – от консумиращите енергия промишлени инсталации до битовите уреди. Техниката на утрешния ден ще копира сложните процеси в живата природа (вж. “Технологиите на анархокомунизма”). В близките няколко десетилетия атомната енергия е разумен избор. Даже и след появата на бионични машини и ефективни фотосинтезатори, атомните реактори ще са нужни за специфични условия – например в космонавтиката, в полярните райони, в морските дълбини. А докато биониката още не е факт, освен като прототипи в лаборатории, атомната енергетика има мегдан за позитивни промени.

Сега, в рамките на капиталистическата икономика по-изгодни са мощни АЕЦ, които захранват големи територии. Електропреносните компании калкулират неизбежните загуби в мрежата, които никак не са малки (до четвърт от енергията се пилее за нагряване на проводници, трансформатори, прекъсвачи), в крайната потребителска цена. От гледна точка на държавата подобна схема също е удобна, защото поставя властта в изгодното положение на регулатор. При все това, същата Япония разработи термоелектрическите (без движещи се части) миниреактори “Тошиба 4S”, които не изискват обслужване, но са способни да захранват цял един малък град в продължение на 10-20 години. Аналогични модели съществуват в Русия (реакторът “Елена” успешно работи вече 12 години в московския Курчатовски институт), и САЩ (“Хиперион”). Проектира се употреба на ториево гориво. Запасите от торий са 3 пъти повече от урана, като радиоактивният торий е 100 пъти по-често срещан от “горивния” изотоп на урана. “Недостатъкът” на ториевия реактор е, че не образува материал за направа на ядрено оръжие

Малките атомни централи предполагат децентрализирана инфраструктура, при която те ще бъдат непосредствено стопанисвани от използващите енергията им общини. Енергийната стабилност ще осигури време на учени, конструктори и инженери да създадат истинската енергетика на бъдещето – бъдеще без потисничество, насилие, принуда, бедност и власт.

Шаркан

Остави коментар

  • „Значи ядрената енергетика има бъдеше?Не и дългосрочно.“

    Не съм съгласен! Термоядрените реактори идват! А това също е ядрена енергетика.

  • приемам забележката с две уговорки:

    1) все пак в статията се коментира енергетика, основана върху процеса ДЕЛЕНЕ на атомни ядра, а не СЛИВАНЕ.

    2) от една страна, нещо ТВЪРДЕ ДЪЛГО се бави построяването дори на експериментална ТЯЕЦ, досегашните уредби са по-скоро инструменти за изучаване на процеса.
    От друга, склонен съм да проявя скептицизъм относно реализуемостта на термоядрени електроцентрали във вид на реактори, що-годе подобни на сегашните атомни.
    Скептицизмът ми се основава на следното (накратко): в природата има АНАЛОЗИ на атомните реактори (урановите мини в Африка, където подпочвените води са играели ролята на забавител и е протичало делене на уранови ядра; тези естествени реактори са „проработили“ стотици хиляди години без да има данни за катастрофални изблици на радиоактимни вещества); в същото време, природните термоядрени реактори са звездите – обекти с УЖАСНО голяма маса и екстремни стойности на температура и налягане в ядрата им, където протичат термоядрените реакции.
    Сиреч, по-скоро допускам създаване на някакви „малки слънца“, изведени на околоземна орбита, така че да дават светлина и топлина (за това е писал Станислав Лем и други фантасти още в средата на миналия век), отколкото постигане на термоядрен синтез в метални корпуси…
    Т.нар. „студен термоядрен синтез“ не ми звучи убедително, затова пък е любима тема на спекулации наред с „теориите“ за световни конспирации…

    Но може и да греша.

    една любопитна подробност: мощността на Слънцето, отнесена към неговата маса, е величина, която съвпада със същата характеристика на купчина гниещи листа.
    Нашата звезда е доста икономична… и с ниско КПД.
    Това са фундаментални закономерности, науката и инженерията може да може МНОГО, но не всичко, не и да променя тези фундаментални закони.
    Поне в обозримо бъдеще.

  • строго по годишнината – хубав рускоезичен материал от анархически форум: http://anarhia.org/forum/viewtopic.php?p=313748#p313748

  • Защо не си оправите малко фактите в статията.

    Водородна експлозия при Чернобил няма, има неконтролирана верижна реакция и ядрен взрив.

    „реакторът е бил лишен от някои видове предпазни съоръжения още при построяването си през 1983 – Съветския съюз се задъхвал в надпреварата със Запада“ – това са глупости, просто тогава така са ги стоели и са считали че е безопасно.

    „От непосредствените ликвидатори на катастрофата не оцелява никой, близо 4000 души, ангажирани с операцията, умират в рамките на следващата година“ – какъв е източникът на тази информация? Световната здравна организация казва друго.

    „Следва опит за укриване на аварията, типично за тоталитарен режим, но и нерядко срещана практика у “либерално-демократични” правителства.“ – предполагам че нямате пример за укрит инцидент от подобен мащаб от Западноевропейска страна или САЩ?

    Това са само първите 3 параграфа, нататък нямам нерви да чета.

  • буквално вчера по телевизии като НоваТВ, БиТиВи, БНТ цифрите се потвърдиха (за 4-те хиляди ликвидатори например). Имаше и архивни кадри от самата централа по онова време.

    факти за укриване и/или омаловажаване на ядрени инциденти в САЩ, Франция, Япония и другаде са публикувани даже в един толкова политкоректен ресурс, какъвто е Уикипедия – стига да имате желание да търсите.

    колкото до това, че не е била експлозия на водород, а ЯДРЕН ВЗРИВ… момко, имате ли представа какво остава след ядрен взрив? Сравнете снимки от Хирошима преди и след бомбата. Сравнете снимки на Чернобилската АЕЦ преди и след взрива. След аварията в непосредствена близост стърчат кранове и комини, от които даже боята не е олющена.
    Ако имахте навик да прелиствате гимназиални учебници по физика, да не говорим за наръчници по гражданска отбрана, вероятно щяхте да се досетите, че след ядрен взрив на мястото на сградата нямаше да е останало нищо.
    за справка – таблици в същата Уикипедия (към която имам маса възражения, но в която са дадени препратки към източници, на които може да се има доверие).

    за нервите ви – съжалявам, обърнете се към лекар.

  • Уикипедия не е 100% перфектна наистина. По моя преценка е около 95% вярна, докато горната статия е най-много 10% вярна.

    Водородни експлозии (химична реакция) има при Фукушима, не и при Чернобил – при Чернобил има експлозия предизвикана от парата под налягане и експлозия от ядрена реакция. Това не е ядрена бомба, но механизмът е същият, не е химична, а ядрена реакция предизвикана от критична маса ядрено гориво.

    http://en.wikipedia.org/wiki/Chernobyl_disaster
    „A second, more powerful explosion occurred about two or three seconds after the first; evidence indicates that the second explosion resulted from a nuclear excursion.[31] The nuclear excursion dispersed the core and effectively terminated the nuclear chain reaction.“

    Nuclear excursion препраща към http://en.wikipedia.org/wiki/Criticality_accident

    Числото 4000 от същата страница се отнася за оценката на СЗО за всички жертви от чернобил, включително бъдещи. Вие казвате „От непосредствените ликвидатори на катастрофата не оцелява никой, близо 4000 души, ангажирани с операцията, умират в рамките на следващата година.“ Ето пример за непосредствен ликвидатор получил огромна доза радиация и починал повече от десетилетие по-късно: http://en.wikipedia.org/wiki/Leonid_Telyatnikov

    И така нататък и така нататък. Не разбирам с каква съвест критикувате западната преса или уикипедия, а пишете откровено неверни и манипулативни статии.

  • терминът „nuclear excursion“ ти го превеждаш като ядрен взрив?
    Моля те, проучи по-внимателно нещата.

    Существуют также различные версии, касающиеся заключительной фазы аварии, собственно взрыва реактора. Высказывались предположения, что взрыв, разрушивший реактор, имел химическую природу, то есть это был взрыв водорода, который образовался в реакторе при высокой температуре в результате пароциркониевой реакции и ряда других процессов. Существует версия, что взрыв был исключительно паровым. По этой версии все разрушения вызвал поток пара, выбросив из шахты значительную часть графита и топлива. А пиротехнические эффекты в виде «фейерверка вылетающих раскалённых и горящих фрагментов», которые наблюдали очевидцы, — результат «возникновения пароциркониевой и других химических экзотермических реакций»[16].

    По версии, предложенной К. П. Чечеровым[22], взрыв, имевший ядерную природу, произошёл не в шахте реактора, а в пространстве реакторного зала, куда активная зона вместе с крышкой реактора была выброшена паром, вырывающимся из разорванных каналов. Эта версия хорошо согласуется с характером разрушения строительных конструкций реакторного здания и отсутствием заметных разрушений в шахте реактора, она включена главным конструктором в его версию аварии ([9], с. 577). Первоначально версия была предложена для того, чтобы объяснить отсутствие топлива в шахте реактора, подреакторных и других помещениях (присутствие топлива оценивалось как не более 10 %). Однако последующие исследования и оценки дают основание считать, что внутри построенного над разрушенным блоком «саркофага» находится около 95 % топлива[23].
    (инфа от руското Уики)

    общо ликвидаторите са десетки хиляди и не всички работят в най-опасния момент (а тези, които работят, не са информирани как да се предпазват, което е характерно за режима да не цени човешкия живот)
    Телятников не знам дали да го смятаме за изключение, руската статия за него е доста лаконична (което е странно), а търсачката не открива подробни данни какво точно е правел по време на аварийните работи.
    Едно е ясно – води се за един от героите на инцидента, което дава основание да се смята, че сведенията за него са грижливо редактирани.

    с каква съвест критикуваме? Ами отнасяме се критично към всеки материал, независимо от източника му.
    Ако смяташ, че разбираш повече – ето, даваш си мнението, внасяш елемент на съмнение, което може само да се приветства. Статиите са длъжни да подтикват към самостоятелно мислене.
    Проблемът е, че предоверявайки се на едни източници (само защото са западни) и нямайки разбиране какво е ядрен взрив, възраженията се получават лековати.

  • допълнение: понеже родителите ми живееха точно тогава на 70 км от Чернобил и даже бяха привлечени като ликвидатори, знам от тях, че доста народ от Чернигов измряха, но в смъртния акт на НИКОЙ от тях не беше записано НИЩО, което да е свързано с радиация. Много често пишеха „алкохолно отравяне“, като за поне десетина души от лично познати й шофьори майка ми твърдеше, че са били въздържатели.
    Как да е. Източниците сами признават, че не е имало строга статистика, регистрирани като починали от облъчване били само най-фрапантните случаи.
    Някои сайтове (твърдо антиатомни) дават още по-големи цифри, аз се спрях на умерените данни, които, повтарям, напоследък все по-често излизат в медиите (в това число и западни).

    Впрочем, като изключим спора за броя жертви (неопределена работа) и очемидно погрешното схващане що е ядрен взрив, какви други възражения има към статията? Не става ясно каква е позицията ти, Ники.
    Ако я изложиш, ще има повече полза за читателите от препирни за интерпретации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *