Има ли синдикати в България?
продължение от миналия брой
Какво правят КНСБ и “Подкрепа”? И ако не правят нищо, каква тогава е алтернативата?
Какво правят КНСБ и “Подкрепа”?
Нека рагледаме няколко от действията на т.нар. ни “български синдикати”, за да видим в какво се изразява дейността им, ако това изобщо може да се нарече дейност.
1. По време на протестите за нечестното и неправомерно разпределение на квотите за преработка на сурова тръстикова захар КТ „Подкрепа“ е зад протестите и на двете групи работници, стоящи на противоположни позиции. Така единственото, което синдикатът постигна, беше да настрои работниците едни срещу други и да отклони вниманието от основния проблем – машинациите на министерство на финансите със захарните квоти. Синдикатът трябва да защитава правата на работниците, но в случая чрез действията си КТ „Подкрепа“ всъщност подкрепя министерство на финансите като подклажда напрежение между самите работници.
2. Преди няколко месеца президентът Георги Първанов награди с орден „Стара планина“ I-ва степен лидера на КНСБ Желязко Христов „заради изключително големите му заслуги към България във връзка със 100-годишната на синдикалното движение у нас“. Не става ясно обаче какви са тези големи заслуги.
3. Миналото лято председателят на КТ „Подкрепа“ напомни за своето съществуване и това на синдиката си с расистки изкавания за „циганската престъпност“. Веднага на негова страна застанаха крайнодесните Волен Сидеров и БНС. След като положението стана напечено Константин Тренчев побърза да се оправдае по всевъзможни начини, за да се измъкне от обвиненията в етническа дискриминация.
Тук е мястото да добавим, че предишният шеф на КНСБ, Кръстьо Петков, е депутат от БСП. Интересно е по какъв начин той защитава (и е защитавал) правата на работниците в сътрудничество с политиците и бизнес кръговете, стоящи зад тези политици.
С това се изчерпва и дейността на синдикатите ни през последните месеци и години. Явно е, че те не правят нищо… или поне нищо полезно. Тогава възниква въпросът за какво са ни те, каква е алтернативата, т.е. по какъв начин работниците могат да защитават правата си.
Каква е алтернативата?
Алтернатива има. Тя се състои в самоорганизиране на работниците, във взимане на решенията от нас самите, а не в чакане някой да ни свърши работата. Ако не искаме проблемите ни да затъват в нечие бюро нерешени, то трябва да ги решаваме сами, а не да се надяваме на бюрократични машини. Тук става въпрос не само за преки действия като протести и блокади, а за самоорганизирани синдикати, анархо-синдикализъм. Структури, организирани отголу нагоре, без шефове и началници. Защото кой по-добре знае проблемите на работниците от самите работници?
Очевидно е, че българските „синдикати“ не помагат по никакъв начин на работниците, тогава те стават излишни. Многото примери за заводи, превзети и успешно управлявани от самите работници (особено в Аржентина) доказват, че всичко това е приложимо и единственото, което ни остава е да вземем съдбата си в собствените си ръце.
