Ирак 3 години по-късно – не поглеждайте назад!
И не вярвайте на всичко, което нашите лидери ни казват за демокрацията. 3 години след свалянето на Саддам, Ирак е в пълен хаос.
Жестока и кървава гражданска война започна в Ирак, страна, която Буш и Блеър обещаха да освободят и да установят демокрация. Аз посещавам Ирак от 1978г., но за първи път се убеждавам, че тази държава няма да оцелее.
Вчера трима самоубийствени атентатори, преоблечени като жени и със скрити под дългите си дрехи експлозиви, убиха 79 човека и раниха повече от 160, когато се самовзривиха в шиитска джамия в столицата.
Един атентатор премина през входа на женската охрана в джамията Бурата в северен Багдад и детонира експлозивите, точно когато богомолците се покланяха в края на петъчните молитви. Двама други атентатори се възползваха от объркването и се взривиха секунди по-късно, убивайки хората, които се опитваха да избягат.
Жестоката атака, най-лошата от месеци, дойде почти точно на 3-тата годишнина от свалянето на Садам Хюсеин от американската и британска армия на 9 април 2003 г. Войната беше представена тогава като освобождаване на Ирак от страха, но иракските представители заявиха пред “Индипендънт”, че приблизително 100 души биват убивани в Багдад ежедневно.
Избиването на шиити в джамията Бурата вероятно няма да предизвика реваншистки атаки срещу сунитите, чиято общност приютява салафите и фанатиците на джихад, които гледат на шиитите като на еретици, достойни за смъртта на иракски християни или американски и британски войници. Откакто свещеното място Ал Аскари в Самара беше взривено на 22 февруари, шиитските войници си отмъщаваха винаги, когато шиити биваха убити.
Взривяването на джамията, религиозен комплекс свързан с Върховния съвет за ислямска революция в Ирак, тласка страната уверено към сигурна гражданска война между сунити и шиити.
Джалал Един Ал-Сагеер, имамът в джамията Бурата, обяви: “Шиитите са целта и това е сектантски акт. Няма друго обяснение за това дело освен черна сектантска омраза.”
Хората викаха от ярост и страх, докато пренасяха телата на мъртвите до дървените каруци, за да ги натоварят в линейките и да вземат камиони. „Това е дело на страхливци. Всеки път, когато видя тези кървави сцени, ми се къса сърцето,” заяви Джаяд Катим, пожарникар.
Това беше най-лошата сектантска атака от 4 месеца насам. Един ден преди това кола-бомба беше взривена в близост до шиитското светилище на имам Али в Наджаф, убивайки 13 човека. “Къщата ми от другата страна на джамията и когато чух взрива, изтичах, за да се уверя, че баща ми, който се молеше там, беше добре,” каза Наба Мошин. “Когато влязох в джамията, се чу силен взрив и видях огромни огнени пламъци. Искам да знам дали баща ми е жив.”
Следя като войната започна преди 3 години, никога не съм виждал ситуацията толкова зловеща.
През март само американската армия съобщи, че 1313 човека са били убити при сектантски атаки. Повечето тела, погребани или изхвърлени в реките, никога не са открити. Истинската цифра е вероятно два пъти повече.
Бях в Ливан при началото на гражданската война през 1975 г. Днес Багдад прилича на тогавашния Бейрут. Хората са избивани единствено заради религиозната им принадлежност.
Преди три годни, когато беше свалена статуята на Саддам Хюсеин, на иракчаните беше обещано, че ще живеят по-добре. Вместо това Ирак се превърна в най-опасното масто на света.
Патрик Кокбърн, 8 април 2006 г., със съкращения
Превод: Hazel
Източници: Brookings Institute, Iraq Body Count
