Европейският социален форум в Атина

печат
За условията

Искам да започна малко по-отдалеч, защото ми се струва важно да обясня как и с какво отношение се озовах там. Когато разбрах за ЕСФ 2006 дори не обърнах внимание, че ще е в Атина, защото си мислех, че нямам излишни 2-3000 лева да ги хвърля за такова нещо (после се оказа, че сумата значително може да олекне). Обаче когато ми се обадиха от 23-ти Септември, че търсят млади активисти да отидат на форума без практически никакви ангажименти, изведнъж се оказа, че много искам да видя подобно събитие с очите си. Анархистите нещо не бяха навити да ходят и общо взето не успях никой друг да навия. Когато разбрах, че на форума ще има примерно 80% “комунисти, марксисти и т.н.” и се замислих дали изобщо има смисъл да ходя, щото най-мразя някой да седи отпред и да ми обяснява колко е умен и как не мога без него. Но така или иначе, на 3-ти вечерта бях в автобуса заедно с още 20-тина младежи и още толкова хора на преклонна възраст (или както там му викат).

Последните май бяха по линия на организацията Български Социален Форум и измежду тях познавах Сашо Радев и Стефан Гайтанджиев. Следващия автобус беше пълен с хора от БРП(к) и 5-ма БНС-ари, на които не знам имената. Не ме питайте какво правят БНС на социален форум, предполагам, че на този, който ги е поканил му тежат много по-тежки работи на съвестта. Всъщност не би ме учудило, ако те официално участват в организацията Български Социален Форум, просто щото в подобни неща няма как да отсееш житото от плявата. Както и да е, разходите по транспорта и спането се поемаха от гърците, доколкото разбрах гръцката партия КОЕ организира нашето участие, може би с пари от Запад. Пътуването мина сравнително гладко, гръцкият студент, който се грижеше за нас през цялото време си вършеше с желание и умение работата (без заплащане, разбира се) и макар да ми се стори, че самите гърци не са лишени от шовинизъм, от него никой нямаше оплаквания. Самият форум се състоя в рамките на едно старо летище, за регистрацията хората си плащаха по 20 ерво. За храна раздаваха купони за пет евро на ден, които обаче можеше да ползваш само в определени места, някои от които изобщо не бяха по моя вкус. Настаниха ни в хангари по летището, като спането беше върху големи плоскости стиропор (1х2 метра). И тук започнаха байганьовските истории. Оказа се, че на дядовците някой им обяснил, че ще спят на хотел. Хората си бяха дошли с куфарите и костюмите. При което който имаше повече пари се изнесе на хотел, а много от останалите прекараха нощта без завивки, та за малко да стане бой за стиропор… Но после за участниците и екскурзиантите. Спането на нашата група беше в хангарите и складовете на летището, които се намираха на 10 минути път от мястото на събитията.

За форума

Самият форум официално e отворено място, където групи и движения на граждани, които стоят срещу нео-либерализма и света доминиран от капитала или от друга форма на империализъм, и работят по построяването на общество ориентирано към човешката личност, се събират за да разгледат своя път, да обсъдят идеите си демократично, да формулират предложения, да споделят свободно своя опит и да работят заедно в името на ефективността. Иначе от моя гледна точка, това беше огромна навалица от активисти (но не само), всеки от които слушаше, говореше, гледаше и танцуваше по време на стотици мероприятия. Самите мероприятия бяха предимно дискусии, но освен това се прожектираха филми, играеха се пиеси, представяха се изложби, изнасяха се концерти, имаше и незаявени прояви, като танци и песни сред участниците. Освен това се продаваха различни неща – от бира и тениски, до трудовете на Сталин. Относно продажбите останах с противоречиви чувства. Някои хора си продаваха свои неща – много организации имаха щандове и предлагаха материали за себе си. Но други хора си въртяха чиста търговия (примерно тениски, на които освен другото имаше и URL на производителя), което отблъсква на подобен форум. Цените бяха надути (според мен), доколкото разбрах да сложиш щанд там струвало доста пари. Но във всеки случай нямаше нищо на голяма интернационална компания – когато поисках от един пич кока кола, той си помисли, че му искам кокаин.

Иначе самите теми варират в доста голям диапазон, най-странната за която чух беше нещо като “Лесбийките и околната среда”. Но общо взето всички мероприятия попадаха в горната дефиниция. Като цяло преобладаваха теми, които лично на мен са ми интересни – антиимпериализъм, екология, проблеми на малцинствата и др. подобни. С очите си видях твърде малко неща, основно защото не бях ориентиран. Но дори това си заслужаваше ходенето и връщането – например изложбата (на арабски карикатури и снимки), която разгледах беше буквално на улицата, обаче за сметка на това беше потресаваща. Като цяло атмосферата, която цареше на форума беше много повече в стил “на бира” отколкото в стил “ХХХ конгрес на ЦК на Политбюро на ККП”, въпреки, че много от участниците бяха класически комунисти (сталинисти, маоисти и троцкисти). Дискусиите течаха в отворен дух, но проблемите с езика поне мен ме спъваха доста. Имаше разбира се и broadcast речи в стил университетска лекция при тъп професор, но като цяло духът беше доста разкрепостен. Концертите също бяха твърде разнообразни, първата вечер свири Ману Чао (или му правеха кавъри – аз не отидох да гледам, щото бях скапан от път), после слушах нещо много интересно за мен, комбинация между техно, пънк и женски рап, после имаше гръцки рок с фолклорни мотиви, класически рок, тежък рок, изобщо алтернативи колкото искаш.

Хората

Освен европейците, имаше гости от извън Европа – поне от Близкия Изток, Непал, Африка и Латинска Америка. Може би имаше и от други страни, но се сещам само за тези. Общо взето те бяха включени в антиимпериалистическата част от програмата, тоест бяха дошли да разкажат за терора над страните им от главните днешни империалисти – САЩ и ЕС. Имаше примерно човек от Иран, който протестираше срещу тамошния режим, но аз го изпуснах и не разбрах подробности. Разбира се на човека и през ум не му мина да каже, че трябва да дойдат американците да ги демократизират. Имаше акция за човешките права в Китай.
Понеже самото събитие беше “от хората за хората”, а самите хора като цяло бяха пичове, като цяло се чувствах доста добре там. Основната част от присъстващите бяха активисти от различни страни, в по-голямата си част членове на партии, но имаше и хора като мен, които си отиваха просто на мероприятието без да представят конкретна организация. Имаше, разбира се и хора, които през деня спяха до 1-2 на обяд (дискусиите почваха от 10), но за сметка на това вечер се прибираха след 3, тоест караха я по-откъм веселата част, може би някои от тях изобщо не се интересуваха нито от политика, нито от екология. Имаше и възрастни хора, които не бяха по концертите, но за сметка на това имаха какво да кажат. Видях анархисти (от Русия и Полша), разни видове болшевики (от запад – троцкисти, от изток – сталинисти), аполитични еколози, синдикалисти, модерни социалисти(от Молдова, нещо като нашето БСП, които май хич не си бяха на мястото), кришнари, защитници на човешки и животински права, изобщо всякакви типове, дори нашето БНС :-). Като цяло мога да кажа, че проявяваха удивителна взаимна търпимост, макар че идеологически имат много противоречия. Например анархистите от Русия, макар че и тях са ги гонили навремето, бяха дошли на гърба на техните комунисти. Разбира се не говоря за недоразумения като БНС, а за хора, които по принцип имат работа там. Защо недоразумение – защото през цялото време не видях друго национално знаме освен гръцкото и баското, просто там националисти няма и никой не ги иска. По принцип се бяхме разбрали с останалите от нашата група да не говорим, че имаме такива, за да не стане някоя беля. Разбира се поради характера на организациите имаше и грозни сцени, общи приказки, излишни речи, обаче като цяло за себе си съм доволен, очаквах по-закрепостен форум.
На практика (особено на концертите) там присъстваха и хора, които нямат нищо общо с форума и не се интересуват от темите. Вечер пред входа се пълнеше с рокери (в Гърция май е далавера да си мотоциклетист), които си плащаха за да учавстват във форума, тоест за да слушат музика. Голяма част от хората си бяха просто търговци, които стояха там за да изкарат някой лев. Но духът, който цареше наоколо беше по-скоро социалистически в добрия смисъл на думата.
Нещо, което ми направи много лошо впечатление. Както вече казах, този форум беше организиран и поддържан от комунистически партии. Съответно анархистите си имаха друг форум, който не успях да посетя (по обективни причини) и на който присъствали около 1000 души. Та на сутринта на третия ден преди демонстрацията една от конферентните сгради осъмна с надраскани А-та по стените и включена и повредена аларма. Което беше твърде грозно изпълнение според мен. Хората наоколо твърдяха, че това било провокация на полицията, но на мен другото ми се вижда по-вероятно. По-начало от двамата гърци, с които говорих, останах с впечатлението, че хората там виждат в анархистите само рушители и вредители. Единият изрично подчерта, че на него му е ясно, че анархизма не е това, и се надявал, че в България сме по-различни, но каза “при нас това е действителността”. И ето ви още една причина, която настрои хората срещу анархистите – по време на демонстрацията анархистите трошат отпред, полицията пуска газ, те си носят противогази и изчезват, а всички отзад дишат газ. Засягам темата не защото не разбирам идеята зад black-block активизма, а за да покажа, че радикални неща трябва да се правят внимателно, за да не извадим очи, вместо да изпишем вежди.

Българите

Българите бяхме сигурно най-разнообразната група измежду всички. Всички отивахме на чужди разноски и останаха непопълнени места, така че можеше да дойде на практика който си иска. Най-много бяха от квотата на БРП(к), мисля, че с тях дойдоха 5-ма души от БНС, имаше много хора от БСФ и накрая бяхме младежите покрай „23-ти септември“, сред които имаше комунисти, полу-комунисти, полу-анархисти (аз), журналисти, социалисти (от БСП) и други разни видове хора, общо около 20-25 човека. От всички тези, с малки изключения (например Илиян от “Че Гевара”) според мен хората, които имаха някаква работа на събитието бяха само последните 20 души. Останалите бързо си спечелиха прозвището еснафи (ще ви спестя байганьовските изпълнения) и общо взето демонстрираха нагледно как са успели да видят сметката на лявото движение в България. Хубавото покрай българите е, че имах няколко ползотворни разговора, включително с хора от БНС, от които научих повече за хората (не-толкова за идеологиите). Но като се изключи участието ни в демонстрацията, форума спокойно можеше да мине и без тях. Като цяло се различавахме значително от останалите групи почти по всичко, най-малкото по факта, че хората си носеха на какво да спят. Но специално групата около 23 септември се държахме горе-долу добре, в смисъл, че повечето знаехме за какво сме там и си вършехме работата доколкото можем. Най-грозното преживяване беше, че на сутринта (или вечерта – не съм много сигурен) след демонстрацията на земята до главата на Владо намерили сигурно един литър полусъсирена кръв – всеки да си го обяснява както иска, обаче да знаете, че келеши има всякакви.
С другите хора нямах толкова подробни разговори, но си направих някои изводи и заключения, които ще изложа най-накрая.

Демонстрацията

Де-факто мероприятията на форума завършиха с всеобща демонстрация, на която по преценка на господата от ЕС имало повече от 120 000 души. Тази демонстрация сякаш се отпечата най-добре в главата ми, затова за нея сигурно ще разкажа по-подробно. „23 септември“ пратиха филм, ако излезе нещо от него, ще можете да видите и картинки.
Цялата работа започна като се натоварихме на автобуси около обяд и се разтоварихме някъде в центъра на Атина на една голяма улица. Слязохме и се наредихме на едно място на улицата, пред множество хора и след друго множество хора. Това място беше някъде сред антиимпериалистическия блок. Можете да си представите настроението – напред фрашкано с хора, назад фрашкано с хора, всички с транспаранти, плакати, знамена и прочие, цялата улица (която според мен беше с дължина примерно от ЦУМ до Южния парк) озвучена с високоговорители, по които се въртят добре познатите песни от „Диверсия в ефира“ и по средата на песните някаква лелка обяснява на гръцки кво искаме аджеба. Самото пристигане и подреждане на различни групи отне може би един час. В това време ние освен останалото подпирахме и един голяма транспарант срещу ЕС и САЩ, но преди това тръгнах да се разходя. Общо взето напред беше пълно с различни движения със своите си лозунги, шарения и гюрултия. Но най-шареното беше, когато видях две групи от по 30-40 човека да правят меле. Ама яко меле, като на мач по ръгби, само че по-лошо. По земята се търкалят мотоциклетни каски, хората отстрани гледат и не вярват на очите си, един го изнасяха на ръце… Стъписах се аз – бах сий форума викам си, кви са тез простотии тука? Оказа се (поне един чичка отстрани така ми каза), че две гръцки партии се карали коя да върви по-напред. Теглих им една майна и се върнах при своите. По някое време, малко по малко тръгнахме.
Ходенето беше дълго и мощно, може би общо към 4-5 часа. Може да се каже, че нашата група се отсрами, във всеки случай през цялото време не млъкнахме, с дни после ми беше прегракнал гласа. Хората отстрани често ръкопляскаха като викахме на английски. И другите групи не се държаха зле. Зад нас вървяха турци с 9 тъпана и думкаха здраво, ако можем да направим подобно изпълнение тук, полицаите ще се уплашат. Пред нас вървяха други турци, само че те бяха по песните. Имаше още баски, палестинци, гърци и много други хора, в края на краищата няма значение от къде. Имаше българин – емигрант, с който се засякохме там. Имаше малки дечица, които изобщо не можеха да ходят сами. Имаше и начумерени физиономии по улиците, но като цяло хората сякаш ни се радваха.
Срещнах моите руснаци анархисти. Те бяха дошли с отделната демонстрация на анархистите и се бяха включили в общата. Казаха, че там имало около 1000 души. По принцип анархистите и комунистите в Гърция имали практика да организират заедно протести, хората се деляли на такива “дето искат да се бият и дето не искат” и се синхронизирали по време на мероприятията. Обаче мисля, че в случая не ставаше дума за подобно нещо.
Неприятното в цялото събитие беше сълзотворния газ. Той не можеше да ни спре, викахме си на инат, обаче действаше спичащо на участниците. По време на протеста си мислех, че го пускат точно с психологическа цел. После разбрах, че анархистите вилнели наоколо. Тамошните полицаи не бяха така обикновени като нашите – бронирани отгоре-до долу, с големи автобуси за преграждения и снайперисти по покривите. Но може да се каже, че не пречеха, то и малко трудно можеха да попречат на такова множество без да има нещастни случаи, пък и нямаше смисъл.

Изводи и заключения

Хората вече не вярват в настоящата политика. Проблемът е, че не търсят алтернативни форми на изразяване на политическа активност и може би задачата пред левите движения е именно да се намери такава форма, която да допуска вътрешни различия, но да сплотява в обща борба. Сама по себе си тази идея вече води към анархизма, но това е друга тема.
Общият фон на апатия обаче, не трябва да ни отчайва. Да не забравяме, че Европа е в Златния милиард и в този смисъл липсата на гражданско общество тук демонстрира именно криза на капитализма и назряваща революционна ситуация, а не обратното. По-начало левите партии с истинско значение в парламентите нямат нищо ляво у себе си, точно както тук, и това е основната причина за отлива на хората и излъганите надежди.
Може би, ако я закъсаме толкова, че да плюем не само политиците, но и медиите, и капиталистите по принцип, тогава ще може някоя комунистическа партия да спечели в парламента, засега няма как да стане. Така че, поне за момента, не е времето на партиите.
А на кого е времето тогава? Аз мисля, че трябва да започнем отначало. Да оставим идеологиите да си починат и да се съсредоточим върху проблемите. Всъщност точно това се прави на форума и начинанието е доста успешно, поне според мен. Ако започнем да се обединяваме според цели, а не според средства, общи средства ще се намерят. Не говоря за България, дори не за Европа, а за света. Това е основната тенденция в световен мащаб според мен, колкото до нас, може и да вземем да си помислим върху нея.
След гръцката граница заспах за час-два. Когато се събудих автобуса беше някъде около Лъвов мост, на няколко минути от гарата. Гледката ме удари в главата. Макар да беше ранно утро (към 4 часа сутринта) и по улиците да нямаше хора, неоновите надписи на хотели и казина в комплект с мизерията и мръсотията по улиците бяха достатъчни, за да ми развалят настроението. Рекламите по радиото в таксито довършиха картинката. Изведнъж усетих колко ми липсва онзи свят, където няма реклами, където хората “притежават” само едно парче земя покрито със стиропор в размери 2х1, където знаеш, че тези до теб няма да ти обърнат гръб, задето си завил някого с тяхното знаме, където можеш да отидеш да попиташ някого за нещо, без да си помисли, че искаш да го прекараш и където всичко се върши доброволно, но за сметка на това се прави нещо от нищо. Мисля, че това е най-доброто доказателство за девиза на форума – “Един друг свят е възможен”. •

Златко Костадинов
София-Атина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *