Ирландия след строителния бум

В последните години доста официални и неофициални ирландски медии и интернет-блогове пишат за последиците от строителния бум в република Ирландия. Надуването на строителния „балон“ започна през 2001-2002 г., достигна връхната си точка през 2006 г. и, разбира се, се спука с идването на Глобалната икономическа криза през 2008 г. Днес водещата новина е, че миналата година ирландското правителство одобри нов Устройствен план, който предвижда разрушаването на 200 квартала ново строителство, в които има недовършени сгради, и възстановяването на освободените терени като земеделска земя.

За какво става въпрос всъщност?

В годините на „устойчив икономически ръст“, малко преди Кризата, икономисти, финансисти и експерти се надпреварваха да ни сочат република Ирландия като пример за пълен отличник в Европейския Съюз. „Ето че може – казваха те. – Вижте как една малка страна, подобна на нашата, успява да реализира завиден икономически растеж“. А икономическият скок на „Келтския тигър“ бе постигнат най-вече по този доста популярен в онези години начин – масово строителство.

В периода на глобалната строителна истерия (2002-2008 г.) строителният бум в Ирландия многократно надминава всички европейски страни, включително Гърция и Испания. Максимата на пазарните фундаменталисти „Купувачите сами ще дойдат“ е мото на инвеститорите, които строят ударно и едромащабно из цялата страна. Резултатът е около 93 000 нови сгради, предимно еднофамилни къщи, но също жилищни кооперации и курортни комплекси, групирани в около 2000 нови квартали и имения. След несбъднатото очакване, че обикновените ирландци, залисани по лъскавите обещания за „безкраен икономически ръст“, ще се събуждат и ще си лягат с мисълта да изтеглят ипотечен кредит, инвеститорите успяват да продадат само малка част от новите имоти – главно отделни къщи, по-рядко групи от къщи или апартаменти. Новите квартали и селища бързо се превръщат в безлюден сюрреалистичен пейзаж, който скоро получава нерадостното прозвище „Призрачните квартали“. Днес те са толкова много и хаотично разпръснати из цялата страна, че дори и ирландското Строително министерство се затруднява да даде точни данни. Изглежда, че „Призрачните квартали“ са около 600 на брой, като в тях има над 30 000 необитавани къщи или апартаменти.

Така през 2012 г. идва „гениалното“ решение на проблема – да дойдат булдозерите и да започне разрушаването под предлог, че не са напълно завършени и са опасни за хората. Тези квартали могат да бъдат обитавани от хора, а не от призраци, ако бъдат безвъзмездно раздадени (а не продадени) на семейства или комуни в нужда. От лъкатушните коментари на строителната министърка Джан О‘Съливан обаче не става ясно, дали такова нещо се предвижда, тъй като става въпрос за имоти на частни инвеститори. Не е изненадваща и безчовечността на законовата норма, според която е по-лесно да се разруши сграда със статут „опасна“, отколкото да се даде на нов „собственик“, да не говорим за „чужденци“ или за кошмара на пан-европейския национализъм – циганските поселения. Монументалното пропиляване на труд, време и ресурси засега ще чака среща със зъбите на багерите – отново в името на „пазара“.

Нормалният човек веднага се пита: защо безимотни семейства или комуни не са се нанесли там досега? В съседна Великобритания доста се практикува т. нар. скуотване, което в Ирландия не е много популярно. Такъв вид „окупиране“ най-малкото може да предотврати разрушаването или поне да го отложи.

Разбира се първата причина е, че имотите са частна собственост. Дори и да не бяха, реалността от романите на Чарлз Дикенс отдавна е в историята, а бездомните в Обединеното Кралство и Ирландската република са малко на брой и все по-рядко им се налага да спят под мостовете и спирките на метрото. Безимотните и изгубилите работа се ползват от социална политика, която им осигурява годни за живеене общински жилища и това отдавна се смята за най-нормална рутинна процедура. В момента в Ирландия има излишък на жилища, който надминава 15%!

С подобни парадокси хората от „златния милиард“ се сблъскват всеки ден – например грандоманските вериги хипермаркети, които редовно изхвърлят развалена храна, или продължаващата политика на „програмирано остаряване“ на битовата и офис техника, което е пагубно разхищение на ресурси. Системата, в която живеем, абсолютизира добавената стойност и печалбата, стреми се да подмени чувството за солидарност с желание за конкуренция и най-вече да игнорира чисто човешкия усет за „прекалено“ и „твърде много“ – все неща табу за „печелившия бизнес“. Понеже новината за този месец е, че „излизаме от рецесията“, нищо чудно след 10 или 15 години, когато икономиката се „възстанови“, да имаме нов строителен бум и на мястото на разрушените „Призрачни квартали“ да започне да се строи наново. Даже може да се ползват същите чертежи – това ще спести на инвеститорите пари за проектантски услуги и ще увеличи печалбите им. Ето ви чуден бизнес план… •

Слона

print

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *