Изкуство без билет и без държава

печат
Изкуство без билет и без държава
Изкуство без билет и без държава

Интервю с Елена, Саша, Лена и Александрос от анархистката театрална трупа FACTA NON VERBA

Искаме да представим групата – кои са вашите основни идеи, в какво се изразяват акциите ви?

Групата съществува от 2002 година като антиавторитарна театрална трупа и идеята е да правим постановки и театрални представления, без да искаме за това билети, тоест безплатни са. Освен това нямаме никаква поддръжка от държавни фондове, разбира се… Искаме хората да се събират и да споделят нуждата от действия, акции… Да могат свободно да се изразяват. Стараем се също така да има взаимно проникване и участие между актьорите и публиката, да се създават някакви социални връзки и сила между хората.

Колективът от непрофесионални актьори ли е създаден, или между вас има и хора с театрално образование?

Смятаме, че театърът трябва да се прави от хора, които обичат изкуството, и че всеки може да бъде автор – между нас има хора, които имат театрално образование, както и такива, които нямат – със сигурност не е задължително да имаш. Също така организираме уроци по история на театъра, както и други аспекти на изкуството.

Доколко вашата театрална и политическа работа съществуват като нещо отделно? Съчетават ли се дейностите, или са строго разделени?

Истината е, че когато се занимаваме изключително много с политическа дейност, тогава художествената ни дейност остава малко на заден план… Но например, когато беше срещата на ЕС в Солун през 2003 година и Министерството на културата тогава организира и някакви „официални театрални дни“, ние се включихме в общите протести с голямо театрално улично представление като част от общия протест на анархистките групи на площад „Аристотел“. И след това, когато в резултат на масовите протести имаше седем души арестувани в гладна стачка, отново направихме голямо улично представление срещу сградата на съда в знак на солидарност и за да съберем някакви пари в помощ на арестуваните. Цялата идея на уличните постановки е, че не се плаща нищо за тях – хората просто оставят нещо, ако искат, в знак на подкрепа.

Как обикновените хора, не само политически активните, но и останалите възприемат вашата дейност?

Възприемат ни положително като цяло – когато попитат например откъде могат да си купят билет за представлението, им казваме, че такъв не съществува и че всичко е безплатно и те винаги оставят по нещо в кутията за дарения – става дума за обикновените хора, не само анархистите.

Като колектив „Факта нон верба“ правите само улични представления или използвате сгради, театрални помещения?

Всъщност и двете. Имаме и много представления на закрито, но никога не взимаме вход.

Докосвате ли се и до други форми на изкуството, или се занимавате само с театър?

Не, имаме и много други дейности, не само театър – рисунка, живопис, графити, скулптура, всичко това е под формата на творчески работилници, които са свободни и са като обмен на опит – дори когато организираме уроци по история на изкуството, идеята е да обменим опит с хората, които идват, а не да бъдем в ролята на „учители“.

От кои видове изкуство и творци се влияете?

Разбира се, повлияни сме от „Живия театър“, от начина, по който те организират своите колективи, общности… Харесваме много Самуел Бекет, смятаме, че този мрачен, стар Бекет е наистина невероятен. Харесваме и концепцията на Антонен Арто за „театъра на жестокостта“. През последните години се опитваме да популяризираме и някои балкански автори, защото смятаме, че има нещо като общо усещане, възприемане на нещата между хората от Балканите. Напоследък се случи така, че имахме много театрални работилници, много нови хора дойдоха, като повечето от тях нямаха никакво артистично образование, така че идеята ни беше не просто да играем някакви непознати персонажи, а да представим нещо, което е общо и разбираемо, така че балканските творци са много подходящи за този вид работа.

Какви са отношенията ви с други културно-политически групи и организации?

Няма други такива смесени политически/културни групи в Солун, нито пък в Атина, така че имаме връзки единствено с политически анархистки групи.

И последен въпрос – откъде взехте името си FACTA NON VERBA?

Това е от книга на Джулиан Бек, един от основателите на Театър „Малинов“ – в една от главите на неговата книга се споменава тази фраза, която означава „Действай, вместо да говориш!“, та оттам.

Интервю: Иво

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *