Проф. Н. Георгиев: Има и анархисти, слава Богу

Проф. д-р Никола Георгиев е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. Един от най-авторитетните български литературни критици. Лауреат на Хердерова награда за литература.

Не криете своето разочарование от съвременниците си. Така ли е?

Днес българите имат нужда не от приказки, имат нужда от действие. Образец за такива социални действия дадоха българските затворници.

България е голям затвор – във всеки смисъл на думата. Затвор, пълен с нищета, с лудост, с престъпления, с насилие. Една стара приказка твърди, че затворникът е най-свободен. Говорят го хора, които не са били и 1 час в затвора. Но се оказа, че в тази приказка има голяма доза истина. Докато българите не поискат дейно, настойчиво социалните си права, никой няма да им ги даде и никой спасител, дошъл откъде ли не, няма да ги оправи.

Какво означава „социални действия“? Масови протести, революция? Българинът има всъщност икономически претенции, иска да е богат, не друго.

Това, че исканията на българина са главно икономически, е много тъжно. Той още не знае да се бори за правата си, затова са му бедите. Българинът като пешеходец дори не може да си поиска правото да върви по тротоарите. Поискал ли си е правото на човешко административно обслужване? Не го е поискал. Поискал ли е правото си около него да се върши по-малко насилие? Не го е поискал. До гуша ми е дошло само от тези икономически искания и икономически претенции.

Овчедушен ли бихте нарекли българина или хитър? Какво е? Много петкославейковски ни отива разговорът – „не сме народ, а мърша“.

Нека не говорим, както се казва на научен език – синекдохично – „българинът“. Между нашите сънародници има всякакви хора, има и свободолюбиви, и буйни, и анархисти, слава Богу. Мярата за обществена съзнателност на едно общество е според силата и броя на анархистите, подчертавам това, макар да не споделям идеологията на анархизма.

Но има и много покорни хора. За тях мярата е домът им. Вижте, сега софиянци са го ударили на ремонти. Но домът на софиянеца не е неговата крепост, казано по английски, защото в тази крепост може да влезе всеки среден апаш. Живея във вход, в който половината от жилищата са ограбвани. Това не е крепост, а единствен негов свят. А какво става отвъд прага – какви насилия, каква мръсотия, каква несправедливост, то вече не го интересува. Част от българите са семейни, домашни хора и очакват да бъдат управлявани семейно – както беше преди от семейство Живкови, както е на път да стане и сега – само че от друга династия.

Откъс, интервю на Б. Ламбовски, в. Сега, 29.08.2001