Какви „кадри“ коват затворите?
Време е да пратим зад решетките мита за превъзпитателната роля на затвора
Затворът никога не е бил развъдник на бунтари с кауза за цялото човечество. В затворите се отглеждат „кадри“ с репутация на „обществени врагове“. Огромна част от криминалните прояви са функция от сегашното обществено устройство. Причините за престъпността са точно три: пари, власт и емоционална незрялост – тоест грозна детинщина у хора със самочувствието на възрастни. Слепите изблици на хроничната детинщина вземат жертви по най-нелепи поводи – недораслите хлапаци избиват комплекси, защото от деца са претърпели нравствено осакатяване, в главите са им набивани едни „идеали“, а на дело към „успех“ водят съвсем различни „ценности“, говорено им е за добрина, но са бивали подложени на бруталност – или разглезвани до безобразие. Насадена им е една повеля – „вземай своето!“ – и всеки така възпитан егоист изпада в ярост от „изневяра“ на приятелката си, защото я третира като своя собствена ВЕЩ – и съответно се чувства В ПРАВОТО СИ да я накаже. С други думи – взема пример от властта, най-ревнивото явление на света.
Но нали имаше едно време един лаф за „влязъл в затвора, попаднал на хора и станал човек“?
Относително рядко изключение е такъв развой.
Нужно или човекът поначало да е имал някакви правдолюбиви идеи в главата си, преди да се озове в панделата – и там ще му трябва доста твърд характер, за да ги отстои. Или, ако е бил поначало хаймана, наистина да случи на ХОРА, тоест на компактна група политически затворници с оформена вече идеология – и да има акъл и сърце да я възприеме. Периодите на струпване на политически затворници обаче са кратки, особено при „демократичен“ режим. Властта е поумняла, поне в повечето страни, не събира на куп „политическите“, а и предпочита да не осъжда „за политика“ – има си други начини за неутрализация още „на свобода“. Дава път на гласовити активисти с потенциал за доносници или празни кресливци.
Затова в затвора новакът попада на определен тип „хора“ – и от тях изкарва чиракуване за практически „сенчест“ бизнесмен, защото всяка престъпност, която и анархистите третираме като „нещо лошо“, е ПРОСТО БИЗНЕС. В света на бизнеса, макар и попритисван тук и там от време на време, криминалният занаят се чувства като риба във вода. Взема пример от големите батковци, които никога не влизат в затвора, дори и да са започнали кариерата си именно от такова заведение – те са твърде едри за въдиците на съдебната система, слагат я в джоба си – с много пари или… точно така – с политическа власт, връх на бандитизма, образец за подражание. Добре дошли в света на криминалните корпорации, фирми, фирмички и техните картели! Свят на строга йерархия, на сурови правила и на една цел – ВЗЕМИ СВОЕТО ОТ ДРУГИЯ. Другият в случая винаги е и по-беззащитният.
Тоест, налице е ДЪРЖАВНОСТ в чистия ѝ вид, незамъглен от праха в очите от приказки за „обществен интерес“ и „легитимност“.
Така че кандидатът „да стане човек“ в затворническия „университет“ може да тупне пресен-пресен в лапите на по-изтънчената мафия – политическата, на онази ѝ част, която по редица обстоятелства се намира в панделата, и така да получи „квалификация“ не на обикновен джебчия, наемен бияч, специалист по измами и други относително банални професии, а на „активист“ на кауза, чиято цел е същата както при обикновената мафия и силно порасналата ѝ дъщеря, държавата – да граби.
Активистът на политическа партия със затворнически стаж има перспективи за голяма кариера. Той научава не само всички тънкости на грабежа, но и методиката как да оправдава този грабеж, дори да го възпява като нещо възвишено, като нещо „в полза на обществото“.
В зависимост от радикалността на дадената политическа идея, чиракът се издига до калфа в частта „как да вземем НИЕ властта от тия, които я държат в момента“. Всички политици използват терор, но не всички го правят откровено.
Затова, ако човек с идеи за всеобща справедливост и свобода за всички се озове в затвора, той ще постъпва като анархиста бай Сашо Наков (описано в мемоарите му „Досие на обект №1218“) – ще агитира колегите си за взаимопомощ като средство за оцеляване и начин за противопоставяне на надзирателите.
Ако ли новакът е като Хитлер през 1923 г., ще съчинява „трудове“, с които да подлуди цял народ и да го хвърли във война против целия свят, та мъжете да изгинат от куршуми и снаряди на фронта, а жените и децата – да изгорят от бомби и недохранване в тила. Ако е като Сталин, ще попълни уменията си за интриги, които ще приложи после, когато бандата му завземе властта. Ако е като лидерите на ИДИЛ – оживели след зверски изтезания, разбрали истинската сила на страха, – ще го използват, за да дърпат конците на цели народи, газейки в кръв своя „прав път“ към властта – мазничкото от нея за властниците, гранясалата помия – за подвластните, да преглъщат и да се възторгват от благодетеля!
Затворът е университет, но по различни „науки“. Само малка част от тях носят благо, останалите са отрова.
КОМУ са изгодни „местата за лишаване от свобода“, ако не на властта?
И щом затворите представляват люпилня на предимно антиобществени елементи, защо обществото не ги премахва, за да си спести проблемите насетне?
Златко, Шаркан
