Китайците преоткриват марксизма

печат
100 ГОДИНИ СЛЕД СИНХАЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ВСИЧКО ЗАПОЧВА ОТНАЧАЛО
През септември и октомври 1911 г. в Китай избухват редица въстания, в това число и в императорската армия, които довеждат до падането на монархията и установяване на републиканско управление. Смята се, че Синхайската революция е първата от веригата социални взривове, завършили с идването на власт на партията на Мао Дзедун през 1949.
Разликата между Китай от 1911 г. и днешната КНР е огромна, но има нещо, което прилича на връщане в началото на кръговата писта на историята. Сто години след падането на монархията в университетите на КНР се появяват… кръжоци на студенти-марксисти.
Явлението все още не е масово, но вече е достатъчно широко разпространено. Ситуацията е парадоксална. От една страна марксизмът е задължителен предмет в китайските вузове и огромната част от младежите го възприемат като досадно, макар и неизбежно упражняване в никому ненужна риторика. Ето че се намерили студенти обаче, които възприемат премъдростите на марксизма сериозно. Това има просто обяснение: в социално отношение страната им прилича на обстановката, в която марксическата идеология се е създавала преди век и половина. Само слепец не би забелязал в Китай огромното имуществено неравенство, стесняващите се възможности за социална мобилност (на разбираем език „социална мобилност“ значи реална перспектива наемен работник да се замогне и да стане бизнесмен, поне от средна ръка), дискриминацията на нисшите класи, особено на вътрешните и външни мигранти, липсата на каквито и да е социални гаранции, слабата юридическа защита на трудещите се. Така че е разбираемо по-неравнодушните млади китайци да не харесват съществуващото положение. И тъкмо марксистките текстове, които са задължени да зубрят, им говорят как трябва да се решават тези проблеми (чрез диктатура на пролетариата). Същите тези младежи не помнят културната революция на председателя Мао (няколкогодишна кървава чистка, извършена с помощта на недоволните от бюрократизацията на режима маси, излъгани да свършат мръсната работа на политическата полиция на държавата,… а след това натикани обратно в копторите, а най-активните от тях – в масови гробове при жертвите им). Нямат и спомени за гражданската война. Затова не са парализирани от страха на дядовците и бащите си пред сътресенията на „интересните времена“.
Тези неомарксисти не се ограничават с изучаване на „светото писание“. По тяхна инициатива доскоро чисто формалните казионни семинари по марксизъм се превръщат в живи дискусии с нарастващ революционен градус. По време на ваканцията младежите от сравнително по-заможни спрямо работническата класа семейства… отиват в заводи и фабрики, на поля и ниви, за да „се каляват сред народа“, както е завещавал „Великият кормчия“, другарят Мао Дзедун.
Тук е истинският парадокс. Властите, които задължават студентите да изучават марксизма (с неговата революционна демагогия, с помощта на която Ленин, Троцки, Мао и други подобни са увличали масите, за да ги вкарат в капана на държавния капитализъм), никак не са във възторг от живия интерес към една макар и псевдо, но все пак революционна теория. Авторитарната държава с идеологически партиен монопол, с държавно регулирана капиталистическа икономика проповядва идеи, насочени срещу самата нея.
Разбира се, даже ако допуснем, че тези кръжоци се превърнат в обозримо бъдеще в значима обществена сила, тогава, заради марксическата си ориентация към пролетарска диктатура (един абсурден план за построяване на бездържавен комунизъм с помощта на суперсилна държава), те не ще поведат народа към Социална революция, а към болшевишки рецидив.
От друга страна, може да се очаква осъзнаване, че този път е задънена улица. Марксистите, особено Ленин и Мао, често са присвоявали анархически лозунги, ръководейки се от принципа „целта оправдава средствата“ (а целта им е била завземане, укрепване, разширяване и увековечаване на властта). Затова има шанс сегашните китайски кръжочници да прозрат коя е истинската теория на Социалната революция – тази на анархистите.
Засега правителството държи под контрол всички протестни направления – националистически, егалитарни, религиозни, либерално-демократически, но в условията на задълбочаващата се глобална криза контролирането става все по-трудно, особено когато протестът е поникнал буквално в пазвата им, върху почвата на собствената им, лицемерно изповядвана идеология.
Интересните времена за Китай и за целия свят тепърва предстоят. •
по материал
от Андрей Ланьков
tttkkk.livejournal.com/135761.html
Николай Теллалов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *