Унгария 1956: против болшевизма

печат
На 3 ноември 1956 г. в Будапеща влизат съветски войски. Самоходни оръдия предприемат яростна бомбардировка на предградията, в които след това навлиза пехота, подкрепена от танкове. Осъществява се операция „Вихър“, започната по заповед на Политбюро на ЦК на КПСС и командвана от касапина маршал Г. К. Жуков. Целта е „потушаване на антисъветски контрареволюционен метеж“. Битката продължава до 10 ноември.
В периода от 23 октомври (началото на въстанието) до 31 декември загиват 2652 унгарски граждани, ранените са 19 226. От страната бягат почти 200 000 души (5% от населението). Още в първите дни започват масови арести, задържани са над 5000 „метежници“, близо 900 от тях са пратени в затвори в СССР. Екзекутирани са около 350. През следващите две години близо 26 000 души са съдени, като половината от тях попадат в затворите. През 1963 г. правителството на Янош Кадар дава амнистия на всички участници във въстанието.
Официалните загуби на Съветската армия – 669 убити, 51 изчезнали, 1540 ранени. Маршал Жуков получава четвъртата Златна звезда на Герой на Съветския съюз за този жандармски „подвиг“.
Било ли е въстанието наистина антисоциалистическо?
След смъртта на „вожда на прогресивното човечество“ Йосиф Сталин през 1953 г. в много страни от „социалистическия“ (концентрационен) лагер се събуждат надежди за разхлабване на режима. Най-обнадеждена е Унгария, чиято комунистическа партия си позволява да направи известни реформи, на които от Кремъл реагират крайно негативно. Сталинизмът е отхвърлен само на думи – това е поуката, която си вади унгарският народ и недоволството му не закъснява. Вълненията достигат своя връх на 23 октомври 1956 г. Студентска демонстрация в Будапеща се превръща в спонтанен революционен бунт срещу просъветското правителство, надига се цялата страна.
Импровизирано опълчение от въоръжени граждани прочиства градските улици и обществени сгради от партийни функционери и агенти на Държавна сигурност. Гневът на потиснатите е страшен – мнозина от най-омразните ченгета и началници са екзекутирани на място, други са затворени по килиите, от които освобождават политическите затворници. Граждански съвети изземват пълномощията на общинските управници, животът в страната се контролира от самия народ. В хода на революцията се създават работнически съвети, които успяват да възстановят реда и стопанската дейност. Оказва се (както по-късно в Чехословакия през 1968 г.), че промишлените предприятия могат да работят без строг партиен контрол, без апарат за насилие и пак да останат социалистически. Нещо повече – именно отсъствието на бюрократични и други подобни пречки води до рязко повишаване на производителността и на доходите на работниците в тези предприятия.
В съвременните условия съветите са единствената позната демократична алтернатива на партийната система, а принципите, върху които са основани, са явно противоположни на принципите на партийната система в много отношения“, сочи Хана Аренд в класическото си изследване „Произход на тоталитаризма“, издадено през 1958 г. в САЩ. И по-нататък: „Създаването на съвети, не реставрация на партиите, е ясният знак за превъзходство на демокрацията над диктатурата, на свободата над тиранията.
Трудно при това положение е да се характеризира революцията като антисоциалистическа. В сериозните академични изследвания в продължение на 50 години няма и помен от подобно пропагандно внушение. Тъкмо обратното. Според големия социален мислител Жан-Пол Сартр “въоръжените работници нямаха намерение да върнат фабриките на капиталистите. Те установиха контрол върху индустриалните предприятия чрез изборни заводски комисии и работнически съвети. Независимо от осемгодишната тирания, от чудовищните и уродливи грешки и престъпления, шансовете за едно национално и демократично комунистическо общество оставаха реални…
Това се потвърждава от проектите за реформи, одобрени от работническите съвети:
Общественият строй е социалистически, като основната част от средствата за производство са обществена собственост при забрана на експлоатацията…
…частната собственост върху обработваемата земя се ограничава до 200 декара…
…заводите са колективна собственост, основана върху принципа на работническото самоуправление…
…свобода на частната инициатива и предприемачеството в рамките на плановото стопанство при забрана на експлоатацията; защита на труда и свобода на работническите сдружения; всеобщо обществено осигуряване…

Съвсем разбираема е позицията на Запада спрямо Унгарската революция. От гледна точка на бастионите на капитализма „събитията в Унгария“ дават „лош пример“ на собствените им народи. Затова „демократичният свят“ не се противопоставя сериозно на съветската агресия.
През същата година се провежда „прочутият“ Априлски пленум на БКП. Стреснати от народния бунт, партийните тартори Георги Чанков в София и Вълко Червенков в Пловдив публично идиотското обяснение за причините на Въстанието, че в Унгария на ръководни постове в партийния и държавен апарат имало твърде много… евреи, та затова се бил надигнал там народът…
Да оставим идиотските обяснения на идиотите и да разгледаме внимателно примера на Унгария от 1956 г.. Защото без такъв пример оставаме стадо, което не заслужава нищо друго, освен да го доят, стрижат и колят. •
Васил Арапов

Остави коментар

  • Прекрасен пример, но целият унгарски народ е недоволен, а при нас сега явно народът няма много сериозни проблеми и изобщо навсякъде. Хората са оставени без алтернатива или алтернативата са руския и севернокорейския комунизъм или африканските диктатури, за които едва ли човек би се борил, освен ако не иска да е отгоре. Нагаждаме се според оная „велика фраза“ – по-добро не е измислено и отдаваме неслуките си единствено на себе си или на някой друг като нас, но не и на властта. А тя си е същата, както преди 50, 100, 1000 години с тежка козметична намеса, разбира се и държи на нашите проблеми, създава ги и ни „показва техните решения“. За съжаление има доста голяма разлика м/у преди и сега, щом народи като унгарския и искански все още мълчат. Надежда обаче има и тя е в банкерите и управляващите :), колкото и абсурдно да звучи. Тяхната лакомия и слаба координация съдадоха криза и тя все повече се задълбочава – съкращения, увеличавне на данъците и лихвите по кредитите, неплащане на заплати. Въпросът е дали българинът е „обречен“ да чака чуждия пример, за да се събуди или има потенциал той самият да даде този…

  • * пример…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *