Кой кой е в трамвайната и голямата политика

Отворено писмо до министър Цветанов

Уважаеми г-н Цветанов,

Повод за това писмо са Ваши изявления пред медиите и публикации на Пресцентъра на МВР по повод нападението, извършено от неонацисти над младежи в трамвай №20 на 06.06.2010 г. и квалифицирано от Вас и Ваши служители от Пресцентъра като „конфликт между леви и десни анархисти“, „сблъсък между анархични движения“ и прочие неща, които нямат нищо общо с истината. Последвалото отразяване на случая в медиите за пореден път демонстрира факта, че начина, по който журналистите (с някои изключения) отразяват новините и събитията у нас, общо взето се изчерпва с компютърната операция „копи-пейст“.

Тъй като смятаме, че пред медиите просто сте казали това, което са Ви докладвали, за Ваше сведение, за сведение на журналистите от Пресцентъра на МВР, както и на съответните офицери от СДВР, ще изясним истинската „фактическа ситуация“ по този случай, като ще си позволим да разширим малко въпроса и да покажем взаимовръзката между „инцидентите в градския транспорт“ и „голямата политика“.

На 06.06 в трамвай №20, 15 члена на неформалната неонацистка организация „Национална съпротива“ нападат и жестоко пребиват 4 момчета от комунистическото движение „23 септември“, отиващи на протест за правата на емигрантите, организиран пред дома за временно настаняване в Бусманци. „Национална съпротива“ се състои от хора, бивши членове на съюза на Боян Расате, многократни участници в побоища и засади над активисти, хулигански прояви и политически провокации като режисирания „протест от 14 януари“. Въпреки това, до този момент, властта в лицето на МВР по никакъв начин не възпрепятства дейността на тази група, а бездействието на „компетентните органи“ не може да бъде тълкувано по друг начин освен като поощрение, което може да се дължи на три неща – некомпетентност, вербовка или разпънат над неонацистите политически чадър. През месец януари 2010 г., един от пострадалите вчера, Борис Боев, беше причакан близо до дома си и бит по начин, който не може да бъде квалифициран другояче, освен като опит за убийство. По думите на лекарите до най-лошото не се е стигнало само заради силния организъм на Борис. Извършителите бяха същите, те бяха посочени поименно от потърпевшия, но МВР и прокуратурата не наказаха виновните, с което носят пряка отговорност за вчерашния тежък „инцидент“, който изобщо не е инцидентен.

Както се вижда, в хронологията на „инцидента“, нито като нападатели, нито като потърпевши, има замесени анархисти. Затова буди недоумение защо разследващите полицаи са се насочили към обяснение на случая като „сблъсък между анархисти“. На протеста в Бусманци имаше и група от Федерацията на анархистите в България – може би „агресорите“ този път объркаха „мишената“?

Такива понятия като „леви или десни анархисти“ не съществуват и не се използват. Има анархизъм и анархисти и само от обща култура би трябвало да се знае нещо за идеите, историята и дейците на това движение, както по принцип, така и конкретно в България.

За нас е напълно разбираем журналистическо-полицейския идеологически миш-маш от вчера, тъй като същият хаос цари и в „официалния политически живот“, където „левицата“ всъщност е крайна десница, защитаваща интересите на едрия капитал, натрупан от 20 години грабеж, „десницата“ обслужва „левицата“, а „центърът“ е в тъч.

Идеалистично настроените млади хора, които искат свобода, справедливост и възмездие за престъпниците, са единственият истински и последователен враг и заплаха за тези, които реално управляват България  – червената буржоазия (мутро-олигархията) и нейният „щит и меч“ – „бившата ДС“. Последните ограбиха българския народ, стопиха го с една трета с геноцидна политика и не биха се спрели и пред това да го унищожат докрай, ако от това зависи господството им. Тъй като поради липса на кандидати за идеалисти тази заплаха е засега само потенциална, срещу опозиционно настроените хора и организации не се използва в пълния ѝ капацитет и инструментариум репресивната машина на държавата, а се използват „неотговорни фактори“ като въпросните неонацистки хулигани. Това е необходимо да разберат отговорните държавни служители и копипейстаджиите от медиите, за да си обяснят „инцидентите в градския транспорт“, да не говорим за кашата в политическите ориентации.

Г-н Цветанов, това, което публично се афишира като основна цел на управлението на ГЕРБ, е борбата с престъпността и корупцията. Ако вярваме на Вашия лидер и министър-председател, това правителство официално обяви война на мафията в България. По наше мнение, това стана неволю и под външен натиск, но все пак по това направление предприехте, макар и нерешителни, някои стъпки в правилна посока.

За Ваше сведение, със същата тази мафия, която допреди 10 ноември се наричаше Политбюро и ЦК на БКП, ние, анархистите в България, сме във война от 1945 година и тази война не е приключила! За разлика от Вашата война, в която досега няма нито един изстрел, ние сме дали стотици убити и хиляди репресирани през последните над сто години от историята на България!

Като заключение искаме да кажем, че смятаме за недопустимо публичното опростачване на анархистическите идеи, свеждането им до хулигански прояви по автобусите или поставянето им на „един тезгях“ с организации и идеи, които по своя характер са престъпни както по българското, така и международното законодателство, което уж защитавате.

ФАБ и нейните членове многократно са ставали мишена на подобни нападения като вчерашното и настояват за пълно и безкомпромисно разследване на „инцидента“ от трамвай №20. То обаче не трябва да се ограничи само до конкретните извършители, а да стигне и до поръчителите и политическите покровителите на маскираните хулигани.

Федерация на анархистите в България

07.06.2010 г.

София