Кой сте вие, доктор Маркс?

продължава от миналия брой

Днес всички остатъци на марксизма са напълно интегрирани в буржоазното общество и са възприели безусловно “правилата на играта“ в него.

В доказателство на твърдението за идентичността на “младия“, “средния“ и “късния“ Маркс и връзката на неговия “модел на социализма“ със сталинския ще припомня само някои от повече или по-малко известните факти.

а) И по време на Френско-Пруската война от 1870 г., и по време на Парижката Комуна от 1871 г. в своето “Трето обръщение“ до въстаналите парижки работници, поставен пред свършения факт на Комуната, “средният“ Маркс отново се сеща и заговорва за “отмирането на държавата“. Двамата с Енгелс казват, че “Комуната била откритата най-после форма на пролетарската диктатура“. Това няма да попречи на по-младия “класик“, когато революционната буря е отминала, да се отметне от Комуната и да се върне отново към парламентаризма, заедно с германската социалдемокрация. Изобщо трябва да се знае и помни, че при Маркс и многобройните му и разновидни ученици никога не е имало ясна и твърда позиция по въпроса за Социалната революция изобщо и за държавата в частност. Тя е “еластична“ и зависи от мястото, текущия момент и най-вече от пропагандните и политическите им нужди. Подобно на библията, от марксизма могат да се извадят цитати в подкрепа на всяка теза и на противоположната ѝ. Между другото, това е резултат и на ползвания от тях хегелов “закон за отрицание на отрицанието“. В едно от писмата си до Енгелс, Маркс доверява един от своите журналистически фокуси: когато анализирал и прогнозирал във вестникарските си статии дадено събитие, в различни вестници той твърдял различни и взаимноизключващи се неща. По-късно, когато събитието се “сбъдвало“, той се позовавал/цитирал оня вестник, в който бил “предсказал“ какво ще се случи, като “забравял“ за останалите си статии. Това “научно“ мошеничество също е диалектика.

б) В борбата си с анархистите в Първия Интернационал, Маркс е изразил в писмо до Енгелс съжалението си, че Генералният Съвет не разполага с полиция, но както ще видим, този “недостиг“ той компенсирал в излишък с други полицейски прийоми като фалшификации, компромати, клевети, окалване на противниците и т. н.

в) В друго “поверително писмо“ по повод Френско-Пруската война, той пише до същия: “Победата на Бисмарк над Наполеон III ще бъде едновременно с това победа на марксизма над прудонизма в Интернационала и тогава цялата тази огромна машина ще бъде в нашите ръце, тоест в твоите и моите.“

г) В борбата си срещу Бакунин, по време на Хагския Конгрес, Маркс не се свени да използва мръсните услуги на “първия руски марксист“ и доносник на царската охранка – Утин. Тази “идейна“ борба е разгледана обективно от немския марксист Франц Меринг в неговата биография на Карл Маркс, страници от която са извлечени в цитираната по-долу брошура. С монтирания Хагски Конгрес и с фалшивите показания на един царски доносник, изпратен от охранката за тази цел, Маркс изработва своя обвинителен акт, озаглавен “Заговорът срещу Интернационала“, с което се проявява като ранен предшественик и учител на ленинско-сталинските чекисти и съдии в режисираните и фалшифицирани съдебни процеси от 20-те и 30-те години на миналия век. Ако хагският “процес“ срещу Бакунин и другарите му завършва с изключвания, вместо с разстрели, това се дължи само на липсата под ръка на Че-Ката, Вишински и тричленките на “съветското“ правосъдие. След по-малко от половин век тази липса ще бъде набавена в излишък. (За повече подробности вижте книгата на Меринг “Карл Маркс“ или статиите в брошурата “М. Бакунин – избрани страници от него и за него“, особено “Двубоят между Бакунин и Маркс“, която може да се намери и в интернет!)

д) Прочее, доста преди появата на сцената на Утин, докато Бакунин лежи окован в Петропавловската крепост, Карл Маркс пише клеветнически статии срещу него, обвинявайки го, че е “агент на руския цар“, а след като Бакунин успява да избяга от Сибир, “класикът“ декларира, че не е автор на статиите и че имало “неприятно съвпадение на имената“.

е) В сборника статии “С думи вместо с куршуми“ съм поместил на стр. 192 един “дружески шарж“, който мисля отразява доста точно отношенията между стария “класик“ и неговия ученик Йосиф Джугашвили или така наречения Сталин – един от най-масовите убийци в човешката история.

12. Патриотарството, национализма и шовинизма на двамата “класици“ са само някои от жалоните по демаркационата линия, която разделя анархизма от марксизма. Различията ни с тях и с учениците им по програмните, организационни, стратегически и тактически въпроси на Социалната революция са много по-важни, големи и непреодолими. Това Ленин (който при нужда, когато се е надигала стихийната омраза на народа срещу държавата и нейните институции, не се е стеснявал да плагиатства от Бакунин и други анархисти – виж неговата “Държавата и революцията“!) го е разбирал много добре и затова е казал, че с анархистите го разделя само един пункт от аграрната програма: “Кой кого да оземли?“. Това не бива да забравяме! Днес осиротелите последователи на “класиците“ са се отрекли от тях като Петър от Христа. Те са станали кротки и демократични. Сипят комплименти и търсят сътрудничество с нас, за да се “обезлайняват“, което е невъзможно, но е възможно да ни изцапат. Затова на срещите с тях трябва да носим противогаз, а когато разгръщаме страниците на литературното наследство на по-стари и по-нови “класици“, препоръчвам ползването на дилаф!

Миро, нека оставим прогнилите кости на “стария Карл“ на спокойствие в гробищния парк Хайгейт! Макар, че когато бях по-млад при едно посещение в Лондон исках да извърша акт на дефекация върху гроба му, но бях възпрян от английските другари. Младост!

С другарски поздрав Георги Константинов