Кой сте вие, доктор Маркс?

печат
„Искам да изложа една своя идея, която може би няма да допадне на мнозина от самоопределящите се за анархисти. Тя е свързана с частично коригиране на отношението ни към Маркс, марксизма, неомарксизма. Разбира се, сталинисткият модел на социализъм не влиза в това число, защото според мен той е израждане на лявата идея и е най-обикновена форма на държавна диктатура.

В някои произведения на ранния Маркс можем да открием идеала за „отмирането на държавата“, която на свой ред ще бъде заместена от федерацията на свободните производители и работници. Също така Маркс многократно подчертава, че докато има държави, винаги ще съществува и експлоатация на човека над човека; а комунизмът е общественият строй, призван да освободи човека от гнета на Капитала. Философът Маркс използва хегеловата диалектика, за да обоснове научно неизбежната Пролетарска революция. За Хегел световната история има ясно определени вектори на своето разгръщане. В Античния свят „един е свободен“, в Средновековния „неколцина са свободни“, но след Френската революция „правовата държава дава свобода на всеки“. За Маркс комунизмът е изводим от този хегелов диалектически метод. Той е истинският край на историята.

Но „средният“ и „късният“ Маркс за съжаление натоварват тази истинна идея с множество догматични концепти, например този за „диктатурата на пролетариата“ като преходен етап преди отмирането на държавата. Маркс се превръща в етатистки социалист, който се страхува да се откаже от идеята за нацията. Факт е, че в Пруско-френската война от 1870 г. Маркс е заел доста шовинистична позиция.

Разделителната линия между истинските комунисти (анархистите) и социалдемократите е отношението към идеята за „нацията“. За нас анархистите „нацията“ изпълнява същата функция, каквато е изпълнявала религията през Средновековието – да дресира, дисциплинира и наказва.

Миро

Прочетох във форума това писмо и се почувствах задължен да отговоря на автора му.

Драги Миро,

Може би това, което излагам по-долу, няма да ти допадне, но то е направено с най-добри и приятелски чувства, каквито изпитвам към всеки млад човек, търсещ истината. Отговорът ми следва пунктовете на твоето писмо и аз няма да въвеждам в него необходимия логически ред:

1. Идеята за „анархомарксизма“ или за опитите да се подведе Маркс под общ знаменател с нас анархистите е доста стара и нямам намерение да се впускам в историята ѝ. Интересуващите се от нея мога да насоча към трудовете на френския ѝ популяризатор Даниел Герен, който беше горещ неин привърженик.

2. Принадлежността ни към анархистическото движение не е въпрос на субективно чувство. Аз не съм „самоопределящ се за анархист“, а анархокомунист, което означава, че съм приел революционната програма на това движение и работя за нейното осъществяване, като членувам в организация от съмишленици, които отговарят на същите условия/изисквания.

3. От изложеното по-долу се надявам да стане ясно защо считам всякакви корекции, включително и частичните, на отношението ни към Маркс и марксизма за немотивирани, непотребни и вредни, поради конфузиите, които могат да създадат както у по-младите ни другари, така и сред тези, които искаме да привлечем и да им помогнем да се изградят идейно като бойци на Социалната революция.

4. „Лява идея“ изобщо не съществува. Една прецизна дефиниция на понятията „дясно“ и „ляво“ ще ни покаже, че вън от нас няма левица, ако под това разбираме безусловните врагове на ДЪРЖАВАТА и КАПИТАЛА или на институционализираното насилие и експлоатацията на наемния труд.

5. За „сталинския модел на социализма“:

• Точното название на „модела“ е ДЪРЖАВЕН КАПИТАЛИЗЪМ. Той не е „израждане на лявата идея“, а реализация на формулираната от двамата „класици“ – Карл Маркс и Фридрих Енгелс – програма на „Комунистическия манифест“ от 1848 г.

• „Сталинизмът“ не е „най-обикновена форма на държавна диктатура“, а е еднопартийна, военнополицейска и административно-бюрократична диктатура на ДЪРЖАВНОКАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА КЛАСА, която в литературата се среща още под названието „бюрокрация“ (Лев Троцки), „нова класа“ (Милован Джилас), „номенклатура“ (Михаил Возленски) и т. н. Нейната „необикновеност“ и свирепост се дължат на реакционността на тази последна фаза в концентрацията и централизацията на капитала. С помощта на извъникономическото насилие на диктатурата капиталът е доведен до един-единствен МОНОПОЛ – държавният. Това е последният, предсмъртен стадий в развитието на системата на експлоатация на наемния труд. В „новосъздаденото“ общество имаше само две класи – пролетарии и техните господари! Тук всяка кулминация на кризата, която беше иманентна и перманентна, довеждаше до кървави сблъсъци между наемните роби и техните експлоататори, на които не оставаше никакво друго оръжие в класовата борба, освен преторианците, тайната полиция, шпионите, армията, съда и репресиите на диктатурата. От тук и десетките милиони физически, морални и интелектуални трупове, в сравнение с чийто брой дори фашизоидните режими ни изглеждат като либерални. Отвъд този „модел“ беше Социалната революция и именно страхът от нея доведе до споразумението и „конвергенцията между елитите“ на Запада и Изтока.

Това, че „сталинският модел влизаше в марксизма“ ще докажа по-долу. Тук само напомням, че самият Маркс се е опитвал неведнъж да се разграничи от учениците и последователите си. Негови са фразите, които произнесъл в своя залез: „Във всеки случай, аз не съм марксист“ и “Посях дракони, а пожънах бълхи“. Каквото е посял, това е и пожънал. Останалото в най-добрия случай е самоизмама!

6. „Идеалът за отмирането на държавата“ не е анархистически. Ние сме за умъртвяването ѝ или за разрушаването на държавата и борбата на пролетариата с нея (или Социалната революция) можем да считаме завършена само когато тази цел бъде постигната. „Отмирането“ е марксистка шмекерия и тактическо отстъпление на ортодоксалния Маркс и последователите му във всеки момент от борбите им с нас анархистите, в които сме имали заплашителен превес.

Вън от това, в природата и в обществото такъв феномен или процес като „отмирането“ не съществува. Това го доказа и световноисторическата практика на марксистите-социалдемократи или болшевики. Създадените от тях държави не „отмряха“.

7. Според нас разрушената в процеса на революцията държава се замества от федерацията на комуните и производствените съюзи на всички труженици.

8. Ако не ме лъже паметта, Маркс е казвал заедно с Енгелс, че съществуването на старата държава е доказателство за разделението на обществото на две враждуващи класи и за да съхрани господството си и експлоатацията, буржоазията се нуждае от държавната машина. Техният ученик Ленин допълва в „Държавата и революцията“, че „докато има държава, не може да има свобода“. Но всички марксисти – „класици“ или „ученици“, в това число и Сталин, – поясняват, че за разлика от буржоазната държава, тяхната е временна (те говорят непрекъснато ту за пролетарска диктатура, ту за пролетарска демокрация) и е призвана да изведе човечеството „от царството на необходимостта, за да го въведе в царството на свободата“. Те твърдят още, че докато съществува „пролетарската държава“ (тази „най-висша форма на демокрацията“) и не е „отмряла“, нейната цел не е да потиска и експлоатира работническата класа, а само съборената от власт буржоазия. Практиката е известна и – добре е да го знаем – беше предречена от Бакунин още преди 140 години в споровете му с двамата „класици“ в Първия Интернационал.

9. Критиката на марксовото „доказателството“ за края на капитала, базиращо се върху Хегеловата диалектика, е разгледано от мен в сборника статии „Краят на държавата и капитала“ (страници 269-272), към които отправям всеки интересуващ се от проблема. Там фигурира и оценката на Бакунин за Маркс, която не е зле да познаваме. Тук само искам да обърна внимание на обстоятелството, че ако се съди по фактите, диалектическият метод няма никаква научна стойност и води системно всичките си последователи до ултрареакционни изводи. За Хегел „всичко съществуващо е разумно“ и последното „въплъщение на развиващия се абсолютен дух“ беше Пруската абсолютна монархия, която представлявала краят на историята. Националсоциалистите бяха „десни“ хегелианци и съзираха тоя край в „Хилядолетния райх“. Болшевиките също мислеха, че са последната дума на човешката история, а за Фукуяма това бяха САЩ с техния „либерален капитализъм“.

Доколкото се простират познанията ми, този метод не е дал никакви резултати в нито една наука, за разлика от индуктивния и дедуктивния, експерименталните и, разбира се, математическите методи, които, освен в естествените, от няколко десетки години се прилагат с успех и в хуманитарните науки.

10. „Пролетарската революция“ не може да бъде „обоснована научно“ по много причини. Първо, не е ясно дали в перспективата на извършващата се научнотехническа революция пролетариатът ще бъде „възходящата класа на мнозинството“? Статистиките сочат обратни тенденции и в САЩ още преди две десетилетия държавното чиновничество надмина по броя си работническата класа от индустрията, на която е разчитал Маркс. Второ, вместо нея, в „Първия свят“ растат лумпенпролетариите, а в „Третия“ – и париите! Трето и може би най-съществено, дори всичко да е узряло за Социалната революция, ако не съществува революционна организация, воля и жертвоготовност у революционерите и в пробудилите се за социално творчество маси, са възможни крайно неприятни изненади. Тук няма да ги изброявам, но ще спомена две от многобройните възможности: прогнилият свят на капитала и държавността може да се срути и да ни затрупа под развалините си или да се създаде една Глобална империя на транснационалния капитал с нейните господари, слуги, роби, полицаи, доносници, хазартни и публични домове, „поп-култури“ и зрелища, „развлекателни“ публични екзекуции на неудобни вещици и държавни престъпници и десетки още прелести на един тоталитаризъм, пред който всичко познато досега би бледняло. В човешката и обществена еволюция няма нито фатализъм, нито детерминизъм. Светът ще бъде такъв, какъвто го направят днешните „низши класи“ в борбата си с „елитите“ и в нея остава открит въпросът КОЙ-КОГО? Може да звучи като фантастика или клевета, но вече съществуват „научни теории“ за „излишните хора на планетата“. Според авторите им на сегашния етап „излишните“ се движат от 90% в Африка до 10% в САЩ и ако „излишните и низшите“ не са готови за атаки и контраатаки и за борба не на живот, а на смърт, едва ли съвестта и филантропията ще спрат днешните господари на света в намеренията им да оставят (засега) само “златния милиард“!

11. „Младият“ Маркс е „натоварен“ със същите мирогледни и морални грехове като „средния“ и „късния“. В неговите еластични, диалектически теории се намират ембрионите и корените на марксистката КОНТРАРЕВОЛЮЦИЯ в цялото ѝ многообразие – от Кауцки и съвременната социалдемокрация до Ленин, Троцки, Сталин и епигоните им, чиято история приключи в края на ХХ век. Обещал съм и ако имам време, ще представя на вниманието на младите анархисти красноречивата история на руския марксизъм „От Николай Утин до Владимир Путин“.

Г. Константинов

(следва)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *